О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 108
Гр.София, 13.03.2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.д.№ 959 по описа на ВКС за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С Решение № 76/ 06.04.2012 г. по гр.д.№ 373/11 г. на Смолянския районен съд е допусната съдебна делба между Т. А. Т., В. А. Р. и М. А. В. на следните недвижими имоти: застроен и незастроен поземлен имот с идентификатор * с площ от 823 кв.м. по кадастралната карта на [населено място]; първи жилищен етаж с идентификатор * с площ от 126 кв.м., представляващ самостоятелен обект от жилищна сграда с идентификатор *, състояща се от избен, два жилищни етажа и таван, заедно с ? ид.ч. от избения етаж, целият с площ от 126 кв.м., и от общите части на сградата, построена в гореописаното дворно място; селскостопанска сграда с идентификатор * с площ от 41 кв.м., построена в гореописаното дворно място, при равни делбени квоти или по 1/3 ид.ч. за всеки от тримата съделители, като е отхвърлен предявеният от Т. А. Т. против В. А. Р. и М. А. В. иск за делба на пристройка към западната част от жилищната сграда с идентификатор *, на площ от 42,80 кв.м., построена в гореописаното дворно място, на границата с поземлен имот с идентификатор *. С Решение № 271/ 11.07.2012 г. по в.гр.д.№ 217/12 г. на Смолянския окръжен съд така постановеното първоинстанционно решение е отменено в частта, с която са определени квотите на съделителите в допуснатия до делба застроен и незастроен поземлен имот с идентификатор *, както и в частта, с която е допусната съдебна делба на селскостопанска сграда с идентификатор *., вместо което делбата на имота е допусната при квоти: 4/6 ид.ч. за В. А. Р. и по ? ид.ч. за Т. А. Т. и М. А. В., а по отношение на селскостопанската сграда искът за делба на Т. А. Т. е отхвърлен. В частта, с която е отхвърлен искът за делба на пристройка към западната част от жилищната сграда с идентификатор *, първоинстаонционното решение е потвърдено. Същото не е обжалвано с въззивна жалба и е влязло в сила в частта, с която е допусната съдебна делба при равни квоти на тримата съделители на първи жилищен етаж с идентификатор * с площ от 126 кв.м., представляващ самостоятелен обект от жилищна сграда с идентификатор *.
Срещу така постановеното въззивно решение са подадени две касационни жалби.
Ответницата М. А. В. обжалва решението в частта му относно квотите, при които е допусната делбата на поземлен имот с идентификатор *, както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за делба на селскостопанската сграда в същия имот. В касационната жалба се поддържа, че в тази му част решението на въззивния съд е неправилно поради нарушаване на материалния закон. Моли се за неговото отменяване и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което делбата на посочените имоти- дворно място и построена в същото селскостопанска постройка бъде допусната при равни квоти за тримата съделители.
В приложено към жалбата изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа, че от обуславящо значение за правилността на обжалваното въззивно решение са три материалноправни въпроса, по които въззивният съд се е произнесъл в отклонение от задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, респ. по които е налице противоречива практика на съдилищата по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, а именно:
– Допустимо ли е придобиване чрез правна сделка на определена реална част от дворищнорегулационен парцел при действието на чл.59 З.?
– Допустимо ли е придобиването по давност на идеална част от дворищнорегулационен парцел чрез владение върху реална част?
– Допустима ли е делба между наследници върху сграда, построена в имот на наследодателя от един от наследниците без учредено в негова полза право на строеж?
Ответниците по касационната жалба- Р. И. Т.- Г., Ц. И. Т.- Г. и Н. Г. Ц. не са депозирали отговори в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Ищцата Т. А. Т. обжалва въззивното решение на Смолянския окръжен съд в частта относно квотите, при които е допусната делба на поземлен имот с идентификатор *; в частта, с която е отхвърлен иска за делба на селскостопанска сграда с идентификатор *, и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за делба по отношение на пристройка към западната част от жилищната сграда с идентификатор *, построена в процесното дворно място. Досежно частта от решението, с която е отхвърлен иска за делба на селскостопанската сграда, се поддържа, че решението е недопустимо като постановено по непредявен иск, доколкото отхвърлителният диспозитив на окръжния съд се отнася до имот с идентификатор, различен от посочения в исковата молба, по отношение на който първоинстанционният съд е допуснал делбата. По отношение на останалата част от обжалваното решение се излагат доводи за неговата неправилност поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушаване на материалния закон и необоснованост, като при условията на евентуалност тези пороци се релевират и по отношение на частта от решението досежно отхвърлянето на иска за делба на селскостопанската сграда.
В приложено към касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа, че от обуславящо значение за правилността на въззивното решение на Смолянския окръжен съд в обжалваната му част са следните процесуалноправни и материалноправни въпроси, произнасянето по които е в противоречие със задължителна съдебна практика, респ. по които е налице противоречива съдебна практика /основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК/, а именно:
– Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани доказателства и доводите на страните и да изложи съображения за тяхната доказателствена стойност за изхода на спора?
– Може ли да се придобива по давност реална част от парцел с оглед нормите на чл.59, ал.1 З., чл.181, ал.1 З. и чл.200 ЗУТ? Допустимо ли е придобиването по давност на идеална част от дворищнорегулационен парцел чрез владение върху реална част?
– Възможно ли е право на собственост върху постройка да не принадлежи на собственика на земята, ако тя е реализирана без учредено право на строеж, с оглед нормата на чл.92 ЗС? Допустима ли е делба между наследници на сграда, построена в имот на наследодателя от един от наследниците без отстъпено право на строеж?
– Какъв е вида и характера на действията, с които следва да бъде обективирано намерението за своене от страна на съсобственик или сънаследник, с оглед нормата на чл.79, ал.1 ЗС? Изграждането на постройка от един от наследниците в имот на наследодателя, без да му е учредено право на строеж, и декларирането на постройката като негова собственост достатъчно условие ли е да се приеме, че е оборена презумпцята на чл.92 ЗС?
– Постройка с изграден покрив /макар и несъответстващ на предвидения такъв по проект/ представлява ли годен самостоятелен обект, подлежащ на делба, с оглед разпоредбата на чл.181, ал.1 и П..5, т.46 от ДР на ЗУТ? В случай, че е допусната делба на жилищна сграда, следва ли да се допусне до делба и частта от пристройката, която се придава към нея, макар и строежът да не е окончателно завършен?
В депозиран по реда на чл.287, ал.1 ГПК отговор ответникът В. А. Р. моли касационната жалба на ищцата да не бъде допусната до разглеждане предвид липсата на предвидените в чл.280, ал.1 ГПК основания за това, евентуално- обжалваното с нея въззивно решение да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното:
По касационната жалба на М. А. В.:
Допускането на касационното обжалване на въззивното решение на Смолянския окръжен съд на релевираните от касатора основания е обусловено от формиране на положителен извод, според който посочените материалноправни въпроси са от обуславящо значение за изхода на конкретното дело дело /т.1 от ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/, при което произнасянето на въззивния съд по тях е в отклонение от приложената задължителна и незадължителна съдебна практика. Тези предпоставки в случая не са налице. Въпросът, дали е допустимо придобиване чрез правна сделка на определена реална част от дворищнорегулационен парцел при действието на чл.59 З., няма обуславящо значение за правилността на въззивното решение, тъй като въззивният съд е приел, че с дарението от 1975 г. съделителят В. Р. е придобил не реална, а идеална /1/2 ид.ч./ от процесното дворно място в [населено място], кв.Р.. Също така е без значение въпроса, допустимо ли е придобиването по давност на идеална част от дворищнорегулационен парцел чрез владение върху реална част, доколкото изводът, че В. Р. е собственик на ? ид.ч. от посочения имот, се основава на извършеното в негова полза дарение от родителите му, а не на придобивна давност въз основа на владение върху реална част от мястото. Колкото до въпроса, допустима ли е делба между наследници върху сграда, построена в имот на наследодателя от един от наследниците без учредено в негова полза право на строеж, ирелевантността му произтича от неговото несъобразяване с направените от въззивната инстанция фактически констатации, обусловили формираните правни изводи. По отношение на селскостопанската постройка искът за делба е отхвърлен предвид направения извод, че същата представлява индивидуална собственост на В. Р. по силата на придобивна давност в периода след 1997 г., с оглед на което презупцията на чл.92 ЗС не е в състояние да обуслови извод за наличие на подлежаща на прекратяване чрез делба имуществена общност върху тази сграда между съсобствениците на мястото.
По изложените съображения следва да се приеме, че предпоставките на процесуалния закон за допускане до разглеждане на касационната жалба на М. А. В. не са налице.
По касационната жалба на Т. А. Т.:
По отношение на първия формулиран от касатора въпрос относно допустимостта съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани доказателства и доводите на страните и да изложи съображения за тяхната доказателствена стойност за изхода на спора, настоящата касационна инстанция намира, че при тази формурировка не може да се направи извод за обуславящо значение на въпроса по отношение на правилността на въззивното решение. В решението си Смолянският окръжен съд не е приел, че е допустимо избирателно обсъждане на събраните по делото доказателства, а е формирал своите фактически и правни изводи въз основа на тяхната целокупна преценка /включваща, макар и най-общо, обсъждане на събраните гласни доказателства и експертно заключение/ съобразно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, която задължава съда да основе решението си на приетите от него за установени факти и на закона. Вторият и третият поставен въпрос по същество са идентични с формулираните в касационната жалба на ответницата М. В., и следователно по тях касационното обжалване не следва да се допуска по вече изложените по-горе съображения. Относно вида и характера на действията, с които следва да бъде обективирано намерението за своене от страна на съсобственик или сънаследник, с оглед нормата на чл.79, ал.1 ЗС, следва да се посочи, че макар и въпросът действително да е от обуславящо значение, даденото му разрешение от въззивния съд не противоречи на посочената от касатора незадължителна практика /Решение № 669/58 г. на ІІІ г.о. и Решение № 2831/79 г. на І г.о./, която се отнася до хипотезата, при която сънаследник придобива по давност общ наследствен имот, съществувал при откриване на наследството, докато в конкретния случай въззивният съд е приел, че съделителят В. Р. е изградил с намерение да я придобие процесната селскостопанска постройка, без да е отблъснал владението на останалите собственици на мястото върху нея, тъй като такова владение изобщо не е установявано. Предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационното обжалване не са налице и по отношение на последния формулиран от касатора въпрос. Въззивният съд е отхвърлил иска за делба на двуетажната масивна пристройка към западната страна на жилищната сграда, като е приел въз основа на изслушаната Съдебно-техническа експертиза, че същата не е завършена в „груб строеж” по смисъла на П..5, т.46 ЗУТ предвид липса на завършени ограждащи страни /липсват западната и част от източната стена/ и покрив /липсва покривна плоча от стоманобетон, както и покривно покритие/. Посочената от касатора съдебна практика /Решение № 1319/08 г. на ІІ г.о./ се отнася до значението единствено на покрива като завършвал елемент на сградата, но в конкретния случай изводът за липса на такава се основава и на липсата на завършени оградни стени, което е самостоятелно основание да се приеме, че не е налице годен обект по смисъла на П..5, т.46 ЗУТ. Освен това, в посоченото решение е прието, че именно при липса на покрив, макар и да е налице стоманобетонова плоча, няма завършен обект, което следва да е вярно още повече в хипотезата, при която липсва както плоча, така и покривно покритие. Цитираното от касатора Решение № 540/97 г. на І г.о. също е неотносимо към настоящото дело. В конкретния случай съдът е сезиран с нарочен иск за делба на пристройката, отхвърлен въз основа на формирания извод, че същата не представлява годен обект на собственически права. Въпросът, дали недовършената простройка следва да се допусне до делба като част от основната жилищна сграда, не е бил предмет на разглеждане пред въззивния съд, доколкото същият е дължал произнасяне по иска за делба на пристройката като отделен обект. След като е отречено качеството й на такъв, то очевидно е, че на основание чл.97 ЗС същата следва да се смята част от жилищната сграда, към която е изградена.
Предвид изложеното, поддържаните от касационния жалбоподател Т. Т. основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение на Смолянския окръжен съд също не са налице.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 271/ 11.07.2012 г. по в.гр.д.№ 217/12 г. на Смолянския окръжен съд, по касационните жалби на М. А. В. и Т. А. Т..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: