О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 108
София, 23.04.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори април, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 2697/2013 година.
Производство за отмяна по чл. 303 ГПК.
С. С. С. от [населено място] е подал молба за отмяна на решение по гр. д. № 45411/2011 г. на Софийския районен съд, с което е отхвърлен искът му против С. д. с. за заплащане на обезщетение в размер на 8 593,30 лв. за оставане без работа поради незаконно уволнение.
Ответникът С. д. с.„С. И. Р.”, [населено място] оспорва молбата като недопустима и неоснователна.
След проверка, касационният съд установи следното:
Решението по гр. д. № 45411/2011 г. е влязло в сила на 24. 05. 2012 г., когато е влязло в сила определението на Софийския районен съд от 07. 05. 2012 г., с което е върната като просрочена въззивната жалба на С. срещу решението от 26. 03. 2012 г. по гр. д. № 45411/2011 г.. С посоченото решение е отхвърлен искът на С. за парично обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, тъй- като е установено, че с решение по гр. д. № 48521/2009 г. на Софийския районен съд му е присъдено обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 3682,80 лв. за оставане без работа в продължение на шест месеца от 11. 09. 2009 г. до 11. 03. 2010 г., поради незаконно уволнение. Прието е, че след този период, С. няма право на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, тъй-като законът ограничава отговорността на работодателя за обезщетение на незаконно уволнен работник до шест месеца след уволнението, а евентуално искане за обезщетение по чл. 225, ал. 3 КТ за недопускане на работа на С. след като е бил възстановен, би било неоснователно, тъй-като решението за отмяна на уволнението му и възстановяване на работа е влязло в сила на 05. 05. 20011 г. и той е възстановен на работа, считано от 9. 5. 2011 г.. Съдът е посочил също, че искане на основание чл. 225, ал. 3 КТ не е било предявено.
Искането на молителя по чл. 303, ал. 1, т. 1 е допустимо съгласно чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК. Молбата е подадена на 18. 03. 2013 г. в тримесечен срок от датата на която С. се е снабдил с писмено доказателство – служебна бележка от 17. 12. 2012 г. на Агенцията по заетостта.
Недопустимо е искането на молителя по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй- като то не е предявено в тримесечен срок от узнаване на решението по гр. д. № 45411/2011 г.. Както е казано по-горе това решение е влязло в сила на 24. 05. 2012 г., решението е било известно на молителя към тази дата, а настоящата молба за отмяна е подадена значително време след изтичане на срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разглеждане искането на С. С. за отмяна на решението по гр. д. № 45411/2011 г. на Софийския районен съд на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.
НЕ ДОПУСКА за разглеждане молбата на С. С. за отмяна на решението по гр. д. № 45411/2011 г. на Софийския районен съд на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК и ПРЕКРАТЯВА производството за отмяна в тази част.
Определението за прекратяване на производството може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг състав на касационния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: