5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 108
София, 09.07.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на дванадесети юни през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря Анжела Богданова
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 4341 по описа за 2017г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.
Касационно обжалване е допуснато с определение № 206 от 23.03.2018г., по касационната жалба на Център за обществена подкрепа [населено място], представлявано от директора К., чрез процесуалния представител адвокат С. против въззивно решение № 347 от 27.07.2017г. по в.гр.д. № 451 по описа за 2017г. на Окръжен съд Русе, с което е изцяло е отменено решение № 84 от 24.04.2017г. по гр.д. № 119/2017г. на РС Бяла и вместо това е постановено друго, с което са уважени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 КТ и са присъдени разноски, на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроси касаещи начина на доказване на реално осъществено съкращаване в щата, по които е констатирано противоречие с постановени решения по гр.д.№ .№ 45826/2014г. на ІV г.о. и гр.д. № 987/2012г. на ІV г.о.
В съдебно заседание страните не се явяват, но касаторът се представлява. Процесуалният му представител поддържа жалбата и желае въззивният акт да бъде отменен, а въпросът разрешен по същество с отхвърляне на предявените искове. Представя писмени бележки по въпроса, по който е допуснато касационно обжалване. Претендира направените пред всички инстанции разноски, от които съобразно представения списък тези пред касационната инстанция са в общ размер на 1 720лв. /държавна такса 160лв. и адвокатско възнаграждение 1 560лв., реалното извършване на които установява с представени договори за правна защита и съдействие от 22.08.2017г. и 20.04.2018г., два броя фактури от 22.08.2017г. и 20.04.2018г. и два броя преводни нареждания/.
Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира за установени следните факти:
Ищецът И. М. е заемал длъжността „Психолог”. Със заповед № 02 от 24.01.2017г., на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ, поради съкращаване в щата, считано от 25.01.2017г. е прекратено трудовото му правоотношение. В заповедта като фактическо основание е посочено утвърдено със заповед № 001 от 11.01.2017г. длъжностно разписание, в сила от 23.01.2016г. Същото предвижда при общата численост на персонала на Центъра за обществена подкрепа [населено място] от четири човека, единственият щат за длъжността „психолог” да премине в 0.5 за „психолог” и 0.5 за „социален работник”. За предвиденото съкращаване на „половината щатна длъжност, която изпълнява”, ищецът е уведомен с изпратеното му предизвестие № 1 от 24.01.2017г., което е получил на същата дата, към което е приложено писмо, в което са дадени следните разяснения и покана: „Цялата щатна бройка за длъжността „Психолог” се трансформира в две длъжности:” „Психолог”, на 4 часов работен ден и „Социален работник”, на 4 часов работен ден. Работодателят е отправил покана към ищеца „да подпише приложен към писмото трудов договор за длъжността „Психолог” и да представи документи, удостоверяващи, че отговаря на посочените изисквания за заемане на длъжността „Социален работник”/диплома за завършено образование и стаж/, за да бъде извършена преценка и евентуално да му бъде изготвен трудов договор и за длъжността „Социален работник”. На поканата, ищецът е отговорил със заявление, че не желае да заеме длъжността „Психолог”, на 4 часов работен ден.
При тези факти, въззивният съд е приел за незаконосъобразно оспореното уволнение – поради липса на представено, от страна на работодателя, върху когото е доказателствената тежест, действащо до момента на промяната щатно разписание. Счел е, че без него не е възможно да се съпоставят същностните характеристики на длъжностите по новия и по стария щат и като краен резултат няма как да се прецени дали извършеното съкращаване в щата е реално или не. Липсата на представена длъжностна характеристика за длъжността „Социален работник” не позволява да се прецени кои от трудовите функции на длъжността „Психолог” са преминали към тази на „Социален работник”.
Имайки пред вид така изложените мотиви, по въпросът във връзка с който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав изцяло споделя трайно установената съдебна практика, съгласно която:
Съкращаване на щата по смисъла на чл.328 ал.1 т.2 КТ има тогава, когато престава да съществува трудовата функция за съответната длъжност. Правото на работодателя да прекрати трудовия договор с работника на посоченото основание възниква след валидно взето решение за съкращаване на щата. Реално съкращаване на щатна бройка за определена длъжност е налице не само при отпадане на трудовите й функции, но и когато част от тях се запазват и преминават към друга длъжност или трудовите функции изцяло се разпределят между други длъжности. Реално съкращаване на щата е налице и когато при запазване общата численост на персонала се закриват щатни бройки за определени длъжности и се откриват нови щатни места за длъжности, с различни трудови функции. Когато в комплекса на трудовите функции са включени изцяло или част от трудовите функции на закритата длъжност, но са предвидени и включени съществено нови по своята характеристика трудови функции, то налице е реално съкращаване на щата/вж. решение по гр.д.№ 1561/2010г. на ІV г.о./ Преценката за идентичност на трудовите функции се извършва с оглед естеството на възложената работа и от свойствените задължения за длъжността. Изводът за идентичност не може да се изведе нито само от наименованието на длъжността, нито от механично сравнение на трудовите задължения по длъжностна характеристика. Една и съща длъжност, в зависимост от предмета на дейност на работодателя може да има различни трудови функции. Едни и същи трудови задължения по длъжностна характеристика могат да съдържат същностни различия в зависимост от съответната длъжност; от йерархичното й място в структурата на предприятието; от предмета на дейност и организацията на предприятието. Именно поради това при преценката за идентичност на трудовите задължения следва да се изхожда от естеството на работата; от свойствените задължения за длъжността – от това има ли съществена разлика в трудовите функции с оглед характера и естеството на възложената работа за длъжността. Именно защото от естеството на възложената работа следва дали при едновременно закриване и създаване на длъжности е налице реално съкращаване на щата, за установяване на различие между присъщите трудови функции на длъжности по щатното разписание, не е задължително да са представени длъжностни характеристики за тях /вж.решение по гр.д.№ 5826/2014г. на ІV г.о./, нито предходното щатно разписание. Естеството на възложената работа може да се установява с всички доказателствени средства.
Имайки пред вид така даденият отговор на поставения въпрос, настоящият съдебен състав намира постановения въззивен акт за неправилен. В случая е налице хипотеза на реално съкращаване на щатна бройка за длъжността „психолог”, заемана от ищеца чрез т.нар. ”трансформация”, като в комплекса на трудовите функции са включени част от трудовите функции на закритата длъжност, но са предвидени и включени съществено нови по своята характеристика трудови функции каквито са тези за длъжността „социален работник”. Работодателят е представил доказателства, от които е видно, че промяната се е наложила с оглед изменения в Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане /ДВ бр.86/2016г. – вж. чл.40, 40а, 40б, 40в/ и желанието на работодателя /Център за обществена подкрепа/ да участва в мулти-дисциплинарни екипи за изготвяне индивидуални социални оценки на потребности от подкрепа и индивидуални планове за подкрепа. Тези промени въвеждат нови дейности, с което се увеличава обема на работа за социален работник. С оглед изложеното и изхождайки от свойствените задължения за двете длъжности, и по-специално от фактът, че трудовите задължения за длъжността „социален работник”, които са свързани с предоставяне на социални услуги и дейности по социална интеграция, по естеството и съдържанието си съществено се различават от тези на длъжността „психолог”, свързани с подпомагане на психическото развитие и здраве на личността, настоящият съдебен състав намира, че осъщественото от работодателя, на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ, прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца е законосъобразно. Това налага отхвърляне като неоснователен на предявения иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ, което има за последица неоснователност и на останалите два, обусловени искове по чл.344 ал.1 т.2 и т.3 КТ.
Пред вид изхода на делото, на основание чл.78 ал.1 ГПК, в полза на касатора следва да се присъдят претендираните разноски за всички инстанции, които са в общ размер на 3 400лв. /пред първата и въззивната инстанции за адвокатско възнаграждение по 840лв., съгласно договори за правна защита и съдействие № 0148848 и № 0148809 от 14.06.2017г. и от 14.03.2017г., две фактури и две платежни нареждания и 1 720лв., разноски пред касационната инстанция/.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № 347 от 27.07.2017г. по в.гр.д. № 451 по описа за 2017г. на Окръжен съд Русе, с което е изцяло е отменено решение № 84 от 24.04.2017г. по гр.д. № 119/2017г. на РС Бяла досежно исковете с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ и присъдените разноски и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. Г. М. ЕГН [ЕГН] от [населено място], област Р., [улица], против Център за обществена подкрепа [населено място], [улица], представлявано от директора К., БУЛСТАТ 0005306710105, искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и за отмяна на Заповед № 02 от 24.01.2017г. на управителя на ЦОП [населено място], за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Психолог”, с правно основание чл.344 ал.1 т.2 КТ и за присъждане на обезщетение за оставяне без работа поради уволнение за период от един месец, ведно със законната лихва, считано от 14.02.2017г., по чл.225 ал.1 т.1 КТ в размер на 7700лв., с правно основание чл.344 ал.1 т.3 КТ като неоснователни,
ОСЪЖДА И. Г. М. ЕГН [ЕГН] от [населено място], област Р., [улица] да заплати на Център за обществена подкрепа [населено място], [улица], представлявано от директора К., БУЛСТАТ 0005306710105 сумата от 3 400лв. /три хиляди и четиристотин лева/, направени разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.