O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 108
София, 13.02.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на девети февруари две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 3435/2008 година, образувано по описа на I отд. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх.Nо 10 437/11.04.2008 год. на М. З. З. , Л. З. Й. и И. П. Г. срещу въззивно Решение от 02.01.2008 година, постановено по гр.възз.д.Nо 1080/2001 година на Софийския градски съд , с което е отменено Решение от 14. 03. 2001 година по гр.д. Nо 9561/1996 година на Софийския районен съд и е постановено ново , с което част от заявените искове на основание чл. 7 ЗВСОНИ са уважени.
С касационната жалба на М. З. , Л. Й. и И. Г. се поддържа , че в обжалваната част по уважените искове по чл. 7 ЗВСОНИ въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, съществени процесуални правила и е необосновано, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
По делото е представено изложение, съгласно изискванията на чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК, в което жалбоподателките , чрез процесуалния си представител- адв. Д мотивират допустимостта на касационното обжалване на посоченото решение на въззивния съд с наличие на основание по см. на чл. 280 ал. 1 т.2 ГПК , поддържайки , че се съществени материално правени и процесуални въпроси- за допустимостта да се извърши уточнение на заявените основания по чл. 7 ЗВСОНИ години след преклузията на срока по закона и съществуване на правото по цитирания текст на основания , незаявени и неуточнени в срока , както и въпросът кое извършено през годините преустройство на претендирания за реституция недвижим имот е съществено от гл.т. преценката допуснати нарушение ан закона , обуславящи нищожност на сделката, са разрешени по делото в противоречие с трайната установената практиката на ВС и ВКС – Решение Nо 1533/09.08.2004 г. по гр.д. Nо779 /2003 г. на IV отд., Решение Nо 919/2000 година по гр.д. Nо 844/1999 година на IV отд.
По делото е подаден отговор от ответниците по касация – и касатори със самостоятелно заявена касационна жалба в срока по чл.287 ГПК, с което се сочи , че от името на И. Г. касационната жалба е подадена извън срока по чл. 218в ал.1 ГПК /отм./ и следва да бъде оставена без разглеждане , а касационната жалба подадена от името на останалите две касаторки е неоснователна , представената практика касае различна фактическа и правна хипотеза, практиката на ВКС по повдигнатите въпроси е непротиворечива и касационното обжалване не може да бъде допуснато.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка за наличие на основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба на И. Г. е подадена извън срока по чл. 218в ал.1 ГПК /отм./, поради което следва да бъде оставена без разглеждане. Като страна И. Г. е уведомена за постановения от въззивния съд съдебен акт на 28.01.2008 година и съгласно действащият към този момент ГПК, редакция от 1952 година ,страната е разполагала със 30 дневен срок за обжалване. Този срок е изтекъл на 28.02.2008 година , поради което постъпилата и от нейно име касационна жалба с дата 11.04.2008 година е извън срока е процесуално недопустима.
Касационната жалба на М. З. З. и Л. З. Й. е процесуално допустима от от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв. , преценено с оглед характера на производството и заявения иск за защита право на собственост на апартамент в гр. С..
С обжалваното решение, Софийският градски съд в правомощията на въззивна инстанция по жалба на страните по делото, е отменил частично решението на първата инстанция и е постановил ново , с което е уважил заявените искове за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на държавен недвижим имот от 26.05.1983 година –апартамент на първия етаж на жилищна сграда гр. С., ул.”А” 55 , приемайки , че 1./ при продажбата не бил налице годен обект поради липса на надлежна строителна документация за извършено преустройство на сградата и обособяване на самостоятелни обекти, 2./ поради липса на разрешение на ръководителя на ведомството за извършване на продажбата, 3./подписа под заповедта за продажбата не е на председателя на ИК на РНС и 4./договорът за покупко-продажба не е на председателя на ИК на РНС, като и че същият е сключен в противоречие със закона, тъй като заповедта не е утвърдена от председателя на ИК на СГНС, а от друго лице, както и е уважил исковете по чл. 97 ал.1 ГПК /отм./ , признавайки , че ищците- като наследници са собственици на процесния имот.
Със същото решение е оставено в сила решението на първата инстанция ,с което е отхвърлен иска за прогласяване нищожността на основание нарушение на изискванията на закона за настаняване на наематели в процесното жилище.
При преценка на наведените доводи и сочените съдебни решения , настоящият състав намира , че са налице предпоставките на закона за допустимостта на касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т.2 ГПК- противоречие на решението на въззивния съд с практиката на съдилищата, обоснована по делото с цитираните и представени с изложението решения на състави на ВКС по приложението на чл. 7 ЗВСОНИ във вр. с чл. 26 ЗЗД .
При липсата на легална дефиниция в ГПК кой въпрос от материално-правен или процесуален характер е “съществен”по см. на чл. 280 ал.1 ГПК, настоящият състав намира , че във всеки конкретен случай преценката следва да бъде извършена от гл.т. на значимостта на въпроса за конкретното дело с оглед предмет на спора , както и значимостта му спрямо общите принципи и цели на гражданския процес като средство за защита на накърнени субективни права.
Релевираните процесуални и материално-правни въпроси – за допустимостта да се извърши уточнение на заявените основания по чл. 7 ЗВСОНИ години след преклузията на срока по закона и съществуване на правото по цитирания текст на основания , незаявени и неуточнени в срока, както и въпросът за значението на извършено през годините преустройство на претендирания за реституция недвижим имот е съществено от гл.т. преценката на релевираните нарушения на закона при извършване на продажбата , обуславящи нейната нищожност, са безспорно съществени в рамките на производството на заявените искове по чл. 7 ЗВСОНИ.
С представените с изложението решение на ВКС,се установява различно разрешение от даденото с обжалваното дело по повдигнатите два въпроса, поради което настоящият състав приема , че е налице противоречие с посочената практика на съдилищата, поради което и касационното обжалването по касационната жалба на М. З. З. и Л. З. Й. следва да бъде допуснато.
Съгласно изискванията закона с оглед характера на заявените искове- чл. 7 ЗВСОНИ , касаторите не дължат при допуснато касационно обжалване и внасянето на пропорционална ДТ, съобразно чл. 18 ал.2.2 на Тарифата за държавните такси…/ПМС Nо 38/ 2008 г./ във вр. с чл. 71 ГПК.
Ето защо и н основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК и чл. 288 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 10 437/11.04.2008 год. на М. З. З. и Л. З. Й. , представлявани от адв. Д срещу въззивно Решение от 02.01.2008 година, постановено по гр.възз.д.Nо 1080/2001 година на Софийския градски съд , с което е отменено Решение от 14. 03. 2001 година по гр.д. Nо 9561/1996 година на Софийския районен съд и е постановено ново решение, с което част от заявените искове на основание чл. 7 ЗВСОНИ и чл. 97 ал.1 ГПК/отм./. са уважени.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на …………………………………………., за която дата да се призоват страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
По делото има постъпила касационна жалба вх. Nо 1636/23.01.2008 година и от Д. А. , В. А. , Г. А. , Й. А. , Е. М. ,Веселин М. , В. М. и Ц. С. ,представлявани от адв. К. М. срещу въззивно Решение от 02.01.2008 година, постановено по гр.възз.д.Nо 1080/2001 година на Софийския градски съд , с което е оставено в сила Решение от 14. 03. 2001 година по гр.д. Nо 9561/1996 година на Софийския районен съд в частта , с която първата инстанция е отхвърлила иск за прогласяване нищожността на договора от 26. 05.1983 година , на основание нарушена процедура по настаняване на наемателите в имота.
Датата на постъпване на тази касационна жалба обуславя приложимостта на производството по §2 ал.3 от ПЗР на ГПК и насрочване на делото в открито съдебно заседание на ……………………………………..
ПРЕДСЕДАТЕЛ-докладчик :