О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 108
гр. София, 10.12.2008 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІV гражданско отделение, в закрито заседание на девети декември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 3394 по описа на Върховния касационен съд за 2008 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 834 от 28.05.2008 г. по гр. д. № 1787/2007 год. на Пловдивския окръжен съд е оставено в сила първоинстанционното решение от 21.03.2005 год. по гр. д. № 9255/2003 год. на Пловдивския районен съд, с което ответниците М, А. Г. П. и А. Г. П. са осъдени да премахнат извършеното незаконно строителство, състоящо се в надстрояване на съществуващата едноетажна полумасивна жилищна сграда, застроена във вътрешната северна част на УПИ * – 22,23 в кв. 32 /нов/ 113 /стар/ по плана на ЦГЧ, гр. П..
В. решение се обжалва с касационна жалба от ответниците А. Г. П. и А. Г. П. , чрез пълномощника им адв. Вл. Т. , като поддържат становище за неговата неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон.
За да се допусне до разглеждане касационната жалба, подадена след 1.03.2008 год., е необходимо с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос и той да е решен в противоречие с практиката на ВКС, да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона, както и за развитието на правото – чл. 280, ал. 1 ГПК, както и решението да е по дело с обжалваем интерес до 1 000 лв.- чл. 280, ал. 2 ГПК. Наличието на горните предпоставки се обосновава от касатора, като в случая в жалбата жалбоподателите се позавават на наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 2 и 3 ГПК. Представят и съдебна практика, с оглед поддържаното, че въззивното решение по въпроса за ограничаване правото на собственост вследствие незаконност на извършеното преустройство е в противоречие със същата, както и относно поддържания довод за противоречива практика по въпроса дали незаконното строителство е основание за петиторна защита.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор по жалбата от ищеца М. И. К.. С. оспорва допустимостта на касационното обжалване на решението поради липсата на формулиран съществен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата с оглед многообразието на неоснователни действия, изразяващи се в незаконно строителство, с които се засяга правото на собственост. Оспорва жалбата и по същество.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за допустимост на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното:
Макар и в самата касационна жалба, касаторът е обосновал наличието на основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поддържайки, че изводите на въззивния съд по въпроса за неоснователното въздействие върху правото на собственост на ищеца, изразяващо се в извършеното от ответниците, касатори преустройство в отклонение на издаденото им разрешение, са в противоречие на представената съдебна практика. Поради това и оплакването на ищеца за липса на формулиран съществен въпрос е неоснователно. С оглед на това следва да се приеме, че се обосновава наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
За да уважи предявения против касаторите иск, въззивният съд е приел, че извършеният от тях строеж в отклонение на издаденото разрешение и одобрения проект представлява неоснователно въздействие върху правото на собственост на ищеца, който не е длъжен да търпи и понася ограниченията от създаденото състояние, което е нетърпимо според закона. Допуснатите отклонения от проекта са достатъчно основание за уважаване на иска по чл. 109 ЗС, независимо от липсата на доказателства за засенчване на апартамента на ищеца и наличието на необходимото отстояние на двете стради. Видно от представеното решение № 316 от 18.02.2005 год. по гр. д. № 2746/2003 год. ІV г. о. за уважаване на иска по чл. 109 ЗС не е достатъчно само наличието на незаконен строеж, а е необходимо да се установи, че същият пречи упражняване в пълен обем правото на собственост на ищеца. В такъв смисъл са постановени и останалите съдебни решения, което обуславя извод за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване. Въпросът за наличие на неоснователно действие, изразяващо се в незаконен строеж, и доколко то пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост е съществен за изхода на спора по предявения иск по чл. 109 ЗС. Същият е решен от въззивния съд в противоречие на представените решения, с оглед приетото от тях, че самият факт на незаконен строеж не е достатъчен сам по себе си за основателност на иска, без да е налице негативното въздействие върху възможността ищецът да упражнява в пълен обем права си на собственик. Затова и наличието на това основание е достатъчно да се допусне касационното обжалване на решението, без съдът да излага съображения по второто поддържано основание – по т. 3, водим от което настоящият състав на ВКС, ІV г. о.
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 834 от 28.05.2008 год. по гр. д. № 1787/2007 год. по описа на Пловдивския окръжен съд по подадената от А. Г. П. и А. Г. П. , чрез пълномощника им адвокат Вл. Т. , касационна жалба срещу него.
УКАЗВА на касаторите в едноседмичен срок от съобщението да внесат държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 15 лв. по сметка на ВКС, като в същия срок представят и вносния документ.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: