О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1081
гр. София,15.11. 2011 г.
Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети ноември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдия Илиева
гр.д. № 117 по описа за 2011 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Х. Н. С., чрез пълномощника му адв. Й. Й., срещу решение № 334/11.11.2010 г., по в.гр.д. № 399/2010 г. по описа на Хасковски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 339/25.05.2010 г., по гр.д. № 2316/2009 г., по описа на Хасковски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от касатора срещу [община] положителен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК, по отношение на процесния недвижим имот.
В касационната жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК сочат, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е разрешаван противоречиво от съдилищата, а именно какъв е характера на спорния имот към момента на сключване на частния договор през 1982 г. и възможността при упражнявано непрекъснато владение в продължение на изискуемия се по чл. 79 ал. 1 ЗС срок от страна на приобретателя по него да настъпят правните последици при придобивната давност. Счита, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответната страна по касационната жалба – [община] е депозирала писмен отговор по смисъла на чл. 287 ГПК, в който, освен аргументите по същество в защита на обжалваното решение, подробно се излагат твърдения за недопустимост на касационното обжалване, тъй като не е налице хипотезите на т. 2 от ал. 1 на чл. 280 ГПК. Претендира направените по делото пред касационната инстанция разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Съгласно основанието за допустимост по чл. 280 ал. 1, т. 2 ГПК, на което касаторът се е позовал в изложението, на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата.Към изложението си касаторът е посочил и е приложил решение № 1046/03.11.2008 г., по гр.д. № 3398/2007 г., на I г.о. на ВКС, в което поставения от касатора в настоящото производство материалноправен въпрос е бил решен различно. Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че е налице наведеното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на I г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 334/11.11.2010 г., по в.гр.д. № 399/2010 г. по описа на Хасковски окръжен съд.
УКАЗВА на Х. Н. С. в едноседмичен срок да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 71.56 лева и да представи доказателства за нейното внасяне.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва на председателя на I г.о. на ВКС за насрочване в о.с.з.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: