О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1081
гр.София, 13.08.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на РБ, трето гражданско отделение, в закрито заседание на седми август две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Ч. ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА Д.
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.№ 692 описа за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Д. М. от гр. П. и по касационна жалба на М. А. С. от гр. П. срещу въззивно решение № 311 от 28.02.2008 г. по гр.д. № 1480/2007 г. на Пловдивския окръжен съд.
В. Д. М. обжалва въззивното решение в частта, с която е оставено в сила решението на Пловдивския районен съд в частта му, с която е извършена по реда на чл.292 ГПК делба на магазин от 125 кв.м. в партерния етаж на четириетажна жилищна сграда на ул. “. № 7, гр. П., с която е осъдена да заплати на съделителката И на основание чл.286 ГПК /отм./ сумата 40 448.87 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на делбения имот съобразно правата й, за периода от 4.03.1993 г. до 21.12.2001 г. и на съделителя М на основание чл.286 ГПК /отм./ сумата 61 731.29 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на делбения имот, съобразно правата му за периода 4.03.1993 г. до 2.12.2002 г.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че обжалваното решение е постановено в противоречие с разрешенията дадени в ТР № 1 от 19.05.2004 г. на ОСГК на ВКС , т.1 и 2 по приложението на чл.75, ал.2 ЗН и чл.76 ЗН, че е разрешен в противоречие с представената практика въпроса за приложението на чл.121 ГПК /отм./ във втората фаза на делата, че в противоречие с представената практика и в нарушение на закона е прието, че сключените между останалите съделители договори за цесия са валидни, както и в нарушение на съдебната практика в решение № 1* от 25.11.2008 г., постановено по реда за поправка на очевидна фактическа грешка съдът е изменил решението.
Ответниците по касационната жалба в писмения отговор изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
С решението в обжалваната част Пловдивския окръжен съд е приел, че съсобствеността върху допуснатия до делба магазин следва да се извърши само между жалбоподателката и съделителя М по способа визиран в чл.292 ГПК /отм./. Изложил е съображения, че с оглед извършените във втората фаза на делбата разпоредителни сделки от останалите съделители, с които са прехвърлили своите идеални части от магазина на съделителя С възможността да се обособят самостоятелни обекти, делбата следва да се извърши по представения от С. и одобрен по реда на чл.203 ЗУТ инвестиционен проект. Поставил е в дял на жалбоподателката магазин № 6, а на С. магазини №№ 1* и 5. О. е претенциите по чл.286 ГПК /отм./ на жалбоподателката и е уважил претенциите по сметки на И. М. в размер на 40 448.87 лв., на М. С. в размер на 61 731.29 лв., като е отхвърил претенцията на последния за разликата до пълния размер от 182 142.09 лв.
Поставените в изложението материалноправни въпроси по приложението на чл.75, ал.2 ЗН и чл.76 ЗН не са разрешени в противоречие с дадените в ТР № 1/2004 г. ОСГК на ВКС разрешения. Съгласно дадените в тълкувателното решение разяснения правото на сънаследника да иска прогласяване на относителната недействителност по чл.76 ЗН може да се упражни само в първата фаза на делбата по арг. на чл.279 ГПК /отм./, защото с решението по чл.282, ал.1 ГПК /отм./ следва със сила на присъдено нещо да се разреши спора за страните съделители, титуляри на правото на собственост. С решението по допускане на делбата съдът се произнася и спрямо лицата, които се легитимират като носители на права върху делбения имот към момента на постановяване на решението, тъй като неучастието на някои от тези лица води до нищожност на делбата съгл.чл.75, ал.2 ЗН. В случая в производството по допускане на делбата са били конституирани всички съсобственици, съдът е съобразил материалноправният ефект на извършената прехвърлителна сделка, с която съделителите В. и И. В. са прехвърлили своята част на М. С. и е постановил решението по допускане на делбата между лицата, които се легитимират като съсобственици към този момент. Решението по чл.282, ал.1 ГПК /отм./ е влязло в сила и то е задължително за съда във фазата по извършване на делбата.
В изложението за допускане на касационно обжалване се поддържа, че решението е постановено в противоречие с решение № 286 от 9.05.2001 г. по гр.д. № 2/2001 г. на ВКС, І г.о.ч решение № 527 от 30.07.1997 г. по гр.д. № 291/97 г. на ВКС, І г.о. и решение № 3* от 30.11.1979 г. по гр.д. № 2113/79 г. на ВС, І г.о. по въпроса може ли приобретателят да замести праводателя си, когато във фазата по извършване на делбата са му прехвърлени права, т.е. по въпроса за приложението на чл.121 ГПК /отм./ във вр. с чл.117, ал.1 ГПК /отм./. В цитираните решения е прието, че по силата на чл.121, ал.1 ГПК делото следва да продължи между първоначалните страни, като приобретателя може да замести своите праводатели, с които е образувано първоначалното процесуално отношение само при условията на чл.117, ал.1 ГПК /отм./, т.е. при съгласие на всички страни. С обжалваното решение въззивният съд е приел, че с извършените, след влизане в сила на решението по допускане на делбата, разпоредителни сделки от съделителите, с изключение на жалбоподателката, с които са прехвърлили своите ид.части от делбения имот на съделителя М е налице частично ликвидиране на съсобствеността и делбата следва да бъде извършена само между С жалбоподателката, като производството по отношение на останалите съделители се прекрати.
Налице е основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване доколкото в решенията, на които жалбоподателката се позовава е прието, че фазата по извършване на делбата продължава в лицето на прехвърлителя при условията на чл.121 ГПК /отм./, а в обжалваното решение, че делбата следва да се извърши с приобретателя.
Предвид изложеното следва да се приеме, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение по извършване на делбата и в частта, с която са уважени претенциите по чл.286 ГПК /отм./.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК на решението от 25.11.2008 г., постановено по същото дело, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка допусната в диспозитива на решение № 311 от 28.02.2008 г., като вместо “ оставя в сила решение № 242 от 4.01.2006 г. на ПРС, постановено по гр.д. № 7697/1994 г., в останалата обжалвана част” се чете “оставя в сила решение № 197 от 13.02.2006 г. на ПРС, постановено по гр.д. № 516/1993 г., в останалата обжалване част”.
Решението е постановено в съответствие с цитираната практика, в която е прието, че е налице явна фактическа грешка когато има несъответствие между действителната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. В случая предмет на проверка от въззивния съд е било решение № 197 от 13.02.2006 г., постановено по гр.д. № 516/1993 г. на ПРС и в съобразителната част на решението съдът се е мотивирал в която част следва да остави в сила посоченото решение, като в диспозитива неправилно е посочил номера на решението и делото по което то е постановено, която фактическа грешка е и поправил с обжалваното решение.
М. А. С. е обжалвал въззивното решение в частта, с която е отменено решението на първоинстанционния съд в частта му, с която съделителката В. Д. М. е осъдена на основание чл.286 ГПК /отм./ да му заплати разликата над 61 731.29 лв. до уважената сума от 182 172.09 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на делбения имот, която претенция е заявил в качеството на цесионер по договори за цесия от 3.12.2002г.; 9.08.2002г. и 16.08.2002г., с които съделителите Д. Ш. , И. Г. , Б. Г. и С. М. са цедирали вземанията си срещу В. М. за обезщетение за ползите от делбения имот, от които са лишени за периода 1.01.1993 г. до2.12.2002 г. и е постановено ново, с което в тази част претенцията е отхвърлена.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че в обжалваната част решението е постановено в противоречие с представената съдебна практика, както и че е налице съществен правен въпрос- какъв може да бъде предмета на договора за цесия, с оглед приетото от въззивния съд, че предмет на цесията могат да бъдат вземания и други права, които имат имуществен характер, но не и вещни права, като доколкото в случая на жалбоподателя са прехвърлени вещни права, те не могат да бъдат предмет на договора за цесия, и затова цесията не е породила целените от страните правни последици.
Ответниците по касационната жалба не са подали писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и е допустима.
Налице е основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението в обжалваната част по поставения от жалбоподателя правен въпрос за предмета на договора за цесия, който е разрешен от въззивния съд в противоречие с цитираната съдебна практика.
Предвид изложеното следва да се приеме, че е налице основанието по чл.280, ал.1,т.2 ГПК за допускане касационно обжалване на решението на въззивния съд в частта, с която претенцията по чл.286 ГПК /отм./ на М. С. срещу В. М. е отхвърлена за разликата над 61 731.29 лв. до 182 172.09 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на делбения имот.
Водим от горното Върховния касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 311 от 28.02.2008 г. по гр.д. № 1480/2007 г. на Пловдивския окръжен съд, в частта по извършване на делбата и по предявените на основание чл.286 ГПК /отм./ претенции на И. К. М. и М. А. С. срещу В. Д. М. за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения имот за периода 4.03.1993 г. до 2.12.2002 г.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1* от 25.11.2008 г. по гр.д. № 1480/2007 г. на Пловдивския окръжен съд.
Указва в едноседмичен срок от получаване на съобщението В. Д. М. да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 4 336.05 лв. и М. А. С. да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 2408.82 лв., на основание чл.18, ал.1, т.2 от Тарифа за държавни такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
След внасяне на държавните такси делото да се докладва на председателя на ІІІ г.о. за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: