О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1083
София,15.11.2010 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 794 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. М. П. от[населено място] срещу въззивното решение на Окръжен съд-Монтана, постановено на 04.02.2010г. по гр.д.№452/2009г.
Като основание за допускане на касационно обжалване в подадената касационна жалба е посочено,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса за придобиване право на собственост върху идеална част от съсобствен недвижим имот по давност,по който според касатора е налице противоречива практика на съдилищата по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба А. И. А. и Й. П. А. изразяват становище,че касационно обжалване не следва да се допуска,тъй като не е формулиран конкретен въпрос,по който окръжният съд да се е произнесъл при наличие на противоречива практика.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.Налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване,като съображенията за това са следните:
На първо място следва да се отбележи,че възражението на ответниците по касационна жалба,че касаторът не е формулирал конкретен въпрос,по който да може да се приеме,че е налице противоречива практика на съдилищата не може да бъде споделено. В приложеното към касационната жалба изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК изрично се сочи,че според касатора по приложението на чл.79 ЗС и в частност за придобиване по давност на идеални части от съсобственик е установена трайна практика съдебна практика,от която обжалваното решение се отклонява,като са посочени и решения в подкрепа на поддържаната теза.
По така поставения въпрос в обжалваното решение е прието,че след завършването на строителството на процесната сграда през м.май,1997г. във вид за живеене А. А. е започнал спокойно и необезпокоявано от никого владение със знанието и без противопоставянето на съсобственика си П. П. чрез И. Г. и е придобил по давност ? ид.част от сградата,притежавана от П. П.,за което е съставен и н.а. по обстоятелствена проверка.
В представеното с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решение №239/29.05.1996г. по гр.д.№91/1996г. на І ГО на ВС е прието,че наследникът може да измени основанието на владението от свое име и от името на останалите наследници /pro in division pro parte/ като започне за владее само за себе си. Това манифестиране на претенциите за изключителна собственост чрез изменение на основанието на владението обаче не е достатъчно,ако произтича само от съзнанието на сънаследника. Той следва да предприеме такива действия,които да отричат правото на останалите сънаследници /съсобственици/ върху техните части. Съществуването на това изменение на основанието на владението следва да достигне до знанието на останалите съсобственици. Променилият намерението да владее за себе си не може да го държи в тайна. Всяко пасивно поведение или скрита дейност създава съмнение и неопределеност, основанието и намерението му,счита се,че той не желае да владее за себе си.
В решение №169/17.03.2006г. по гр.д.№754/2005г. на І ГО на ВКС е прието,че за да бъде придобита вещ само от ползуващия я съсобственик по давност, необходимо е същият да манифестира спрямо неползуващия съсобственик намерението си да упражнява фактическата власт върху вещта не по смисъла на чл.31 ЗС,а само и изключително за себе си,считайки я изцяло за своя.
С оглед на така изразеното становище в посочените от касатора решения на ВС и ВКС,касаещи спорове за придобиване по давност на право на собственост върху идеални части от имот,съсобствеността върху който е възникнала от юридически факт,различен от наследяването, настоящият състав приема,че е налице противоречива практика на съдилищата по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК,а оттам и основание за допускане на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение, постановено на 04.02.2010г. по гр.д.№452/2009г. по описа на Окръжен съд-Монтана.
Да се изпрати съобщение на касатора в едноседмичен срок да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 312.02лв. и да представи доказателства,че таксата е внесена.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва на председателя на ІІ ГО на ВКС за насрочване в о.с.з.
Председател:
Членове: