О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1084
София,15.11.2010 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 759 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. П. А. от[населено място] срещу въззивното решение на Окръжен съд-Благоевград, постановено на 04.02.2010г. по гр.д.№598/2009г.,с което е отменено решението на първоинстанционния съд и вместо това е отхвърлен като неоснователен предявения от Й. П. А. срещу Г. И. Т.,Й. К. Д. и В. Б. Т.-П. иск с правно основание чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ за признаване за установено,че към датата на образуване на ТКЗС П. Г. Е. е бил собственик на нива с площ от 3.0дка в м.”Т.”,землището на[населено място],при съседи:Е. К.,гора и от две страни път.
Като основание за допускане на касационно обжалване поддържа,че съдът се е произнесъл по въпроса за начина,по който следва да бъде извършен анализ на показанията на свидетелите,необходимостта да бъде извършен такъв анализ при наличие на противоречие в показанията,да се посочи защо се дава вяра на показанията на едни свидетели,а на други не,по който е налице противоречива практика,както и по въпроса за приложението на придобивната давност при наличие на противоречива практика,по въпроса досежно начина,по който следва да се установи индивидуализацията на имота във връзка с преценката на решението на ПК,както и по въпроса дали е допустимо при искове за установяване и доказване право на собственост към минал момент да се ангажират доказателства,установяващи собствеността към настоящия момент.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба Г. И. Т. и Й. К. Д. изразяват становище,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване,както и че самата касационна жалба е недопустима по причина,че обжалваното решение е постановено по дело с обжалваем интерес до 1000лв.
По повод направеното от ответниците по касационна жалба възражение за недопустимост на касационното обжалване касаторът представя изготвена от лицензиран оценител пазарна оценка на имота,в която е посочено,че същата възлиза на 2922лв.
Настоящият състав приема възражението за недопустимост на касационното обжалване по смисъла на чл.280,ал.2 ГПК за неоснователно, тъй като в случая правният спор не касае принадлежността на правото на собственост върху имота към настоящия момент,в който случай изискването за наличие на обжалваем интерес над 1000лв. би било приложимо. При спор за право на собственост върху недвижим имот към минал момент разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК не намира приложение.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.Налице са предпоставките за допускане до касационно обжалване,като съображенията за това са следните:
В обжалваното решение въззивният съд е приел,че за придобиване на земеделски земи по давност следва да се докаже,че върху имота е упражнявана фактическа власт и е било налице явно,трайно и спокойно владение с намерение за своене на имота,което следва да е продължило за период от време,годен да направи владелеца собственик,в случая ефектът на придобиване на имота по давност следва да се преценява при действието на отменения Закон за давността,по силата на който следва да се докаже упражняване на фактическа власт в продължение на 20 години и този 20-годишен срок следва да е изтекъл към внасянето на имота в ТКЗС.
В подкрепа на поддържаната теза за наличие на противоречива практика по въпроса за приложението на придобивната давност касаторът е посочил решение №131/25.02.2004г. на ВКС,ТК,ІІ отделение по гр.д.№527/2003г.,в което е прието,че при позоваване на придобивната давност тя подлежи на установяване с всички допустими доказателствени средства. За да се придобие право на собственост или вещно право върху чужда вещ е необходимо върху тях да е упражнявано владение през определен период от време,какъвто способ е придобивната давност,при което,за да придобие по давност владелецът следва да упражнява фактическата власт върху вещта лично или чрез другиго като своя,да демонстрира това отношение към вещта спрямо останалите лица,да отблъсва тяхното владение.
И. от въззивния съд становище по поставения от касатора въпрос за предпоставките за придобиване по давност на право на собственост върху недвижим имот е аналогично,поради което настоящият състав приема,че досежно приложимата материалноправна норма не е налице противоречиво разрешаване,а оттам и наличие на основание за допускане на касационно обжалване.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса за начина,по който следва да се установи индивидуализацията на имота във връзка с преценката на решението на ПК,тъй като този въпрос не е решаващ за изхода на правния спор. От съществено значение в случая е индивидуализацията на имота при установяване факта на владението преди образуване на ТКЗС,а не в решението на ПК/сега ОСЗ/.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса дали е допустимо при искове за установяване и доказване право на собственост към минал момент да се ангажират доказателства, установяващи собствеността към настоящия момент,тъй като не може да бъде споделена тезата на касатора,че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото-по така поставения въпрос съдилищата са се произнасяли многократно и не се обосновава необходимост от извършване на специфично и различно от общоприетото тълкуване.
В обжалваното решение са изложени съображения,че изводите на първоинстанционния съд защо са възприети показанията на свидетелите, посочени от ищцата,а не са обсъдени показанията на доведените от ответниците свидетели А. и Н. са незаконосъобразни. Прието е,че показанията на тези свидетели следва да бъдат кредитирани по съображения,че се подкрепят от други доказателства по делото,каквито обаче не са посочени.Прието е,че посочените от ищцата свидетели нямат лични впечатления досежно периода на давностно владение и нито един от тях не сочи началния период на това владение.
В посоченото в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решение №70/03.11.1980г. по гр.д.№65/1980г. на ОСГК на ВС е прието,че съдът при преценка на гласни доказателства е длъжен да посочи съображения защо не дава вяра на свидетелите,които приема за недостоверни. В решение №195/30.03.2009. по гр.д.№6291/2007г. на ІІ ГО на ВКС пък е прието,че съдът е длъжен при преценката на гласни доказателства да посочи съображения защо не дава вяра на свидетелите,които приема за недостоверни и да преценява същите в съвкупност с останалите доказателства по делото,т.е. длъжен е да съпостави данните за осъществяването на релевантните за спора факти,съдържащи се в показанията на всички свидетели и да изложи съображенията си кои факти приема за доказани въз основа на тази преценка и кои не,а оттам какви са правните последици от осъществяването на тези факти. В същия смисъл са и съображенията, изложени в решение №1156/05.04.1979г. по гр.д.№595/1979г. на ІІ ГО на ВС, поради което настоящият състав приема,че е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпроса за начина,по който следва да бъде извършен анализ на показанията на свидетелите,необходимостта да бъде извършен такъв анализ при наличие на противоречие в показанията,да се посочи защо се дава вяра на показанията на едни свидетели,а на други не,т.е.за съобразяването на принципните изисквания за дейността на съда по извършване преценка на гласните доказателства.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 04.02.2010г. по гр.д.№598/2009г. по описа на Окръжен съд-Благоевград по въпроса за начина,по който следва да бъде извършен анализ на показанията на свидетелите и необходимоста от извършването на такъв анализ,т.е. за съобразяването на принципните изисквания към дейността на съда по извършване преценка на гласните доказателства.
Указва на касатора в едноседмичен срок да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 30лв. за разглеждане на касационната жалба.
Делото да се докладва на председателя на ІІ ГО на ВКС за насрочване в о.с.з.
Председател:
Членове: