О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1084
София, 20.10.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи септември, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надежда Зекова
ЧЛЕНОВЕ: Веска Райчева
Светла Бояджиева
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 451/2010 година.
Производство за допускане на касационно обжалване на основание чл. 288 ГПК.
Т. Л. Г. от гр. Р. е подал касационна жалба срещу въззивно решение на Благоевградския окръжен съд по гр. д. № 596/2009 год., приложил изложение на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК и решение на състав на касационния съд.
Ответниците Е. Т. Д. от гр. Р. и Е. Т. Д. от с. Г. Д., област Благоевград считат жалбата за недопустима и за неоснователна.
След проверка, касационният съд установи следното:
Районен съд – Р. с решение по гр. д. № 1267/2007 г. е признал за установено по отношение на Е. и Е. Д.и, че договорът за дарение, сключен на 23. 12. 1997 г. с нот. акт № 5/1997 г. на нотариус М., с който Е. Д. е дарил на Е. Д. недвижим имот – апартамент в гр. Р., е привиден, прикриващ покупко-продажба на имота и обявил договора за действителен като договор за покупко-продажба. Окръжен съд – Благоевград с въззивно решение от 18. 12. 2009 г. по гр. д. № 596/2009 г. е отменил решението на районния съд, отхвърлил иска на Т. Г. да се признае за установено, че договорът за дарение е привиден, прикриващ покупко-продажба на недвижимия имот и осъдил Г. да заплати на ответниците Д.и разноските по делото. Съдът е счел за недоказано твърдението на ищеца, че дарението, удостоверено с нот. акт № 5/23. 12. 1997 год. е симулативна сделка и прикрива действително извършената сделка – покупко-продажба на имота. Този извод съдът е направил, тъй-като е дерогирал, като недопустими, събраните от първоинстанционния съд доказателства – свидетелски показания, позовавайки се на чл. 134 ГПК /отм./ – липса на писмено доказателство, изхождащо от ответниците или удостоверяващо техни изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението, че съгласието по обявената сделка е привидно. В чл. 134, ал. 2, предл. 2 ГПК /отм./, обаче е предвидено, че това ограничение не се отнася до третите лица, когато сделката е насочена срещу тях. По делото е безспорно, че договорът за дарение между Е. Д. и Е. Д. е сключен по време на брака на последната с ищеца Т. Г. и на основание чл. 20 СК /ред. до 1.10.2009 г./ Е. Д. е едноличен собственик на имота. Твърдението на ищеца е, че имотът е придобит срещу заплащане и предаване на сумата 290 800 /неденоминирани/ лева на прехвърлителя Е. Д., получени след продажбата на друг недвижим имот от съпрузите на трето лице Р. К. с приложения по делото нот. акт 160 /22. 12. 1997 г.. Последиците от договор за покупко- продажба ще легитимират ищеца като съсобственик на имота на основание чл. 19 СК /дейст. до 1. 10. 2009 г. / Въззивният съд не е обсъдил въпроса за действителното качество и произтичащите от него права на ищеца и конкретно дали той е в положение на трето лице, срещу което сделката е насочена.
При това положение е основателно искането на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Като е отказал събирането и преценката на гласни доказателства по делото, съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който има решаващо значение за изхода на делото, а позоваването му на чл. 134 ал. 2 ГПК касае точното прилагане на закона и развитието на правото. По конкретната хипотеза за евентуалното качество на единия съпруг да бъде засегнато трето лице по смисъла на чл. 134, ал. 2 ГПК/отм./ при еднолично надаряване на другия съпруг през време на брака с недвижим имот, за който се твърди, че е заплатен на дарителя, няма задължителна съдебна практика на ВКС, което обуславя нуждата от касационно разглеждане на спора и разрешаване на посочения въпрос.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 28. 12. 2009 г. по гр. д. № 596/2009 г. на Окръжен съд – Благоевград по жалбата на Т. Л. Г. от гр. Р.
УКАЗВА на жалбоподателя Т. Г. да внесе сумата 133/сто тридесет и три/ лева държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба по същество.
След изпълнение делото да се докладва на председателя на отделение за насрочване в съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: