2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1084
гр. София, 21.11.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 3057 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. М. С. против решение № 971/21.02.2017 г., постановено по гр.д.№ 795/2016 г. от състав на Окръжен съд – Благоевград.
Ответникът по касационната жалба [фирма] я оспорва, с писмен отговор. Ответникът по касационната жалба Я. В. не е представил писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, състав на въззивен съд е потвърдил решение напървоинстанционен съд, с което е уважен предявен иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД.
Съдът е приел, че съгласно чл. 12 от нотариален акт №8/2005 г. и чл.14 от нотариален акт №20/2005 г. ответниците се задължили „в срок от един месец след приемане на сградата и издаване на разрешение за ползване да прехвърлят по нотариален ред на Дружеството или на посочени от него лица, без заплащане на каквито и да било суми, идеални части от правото на собственост върху УПИ, съответстващи на идеалните части от общите части на сградата, които принадлежат към всеки отделен обект от сградата.“
Прието е, че сградата е въведена в експлоатация на 16.02.2011 г., съгласно Удостоверение №10/16.02.2011 г., издадено от [община], като уговорката, съдържаща се в чл. 12 и чл. 14 от нотариалните актове, следва да бъде изтълкувана като предварителен договор, т.е. като обещание, поето от прехвърлителите, че при изпълнение на строителството до фаза с издаден акт обр.15 за сградата и въвеждане в експлоатация, ще прехвърлят на приемателя на правото на строеж и изпълнител на задължението за строителство, идеални части от правото на собственост върху терена и ще си запазят правото на собственост върху останалите идеални части. Прието е, че видно от представените нотариални актове, въззивниците не са изпълнили доброволно поетото обещание да се разпоредят в полза на въззиваемия с идеални части от застроения поземлен имот. Съдът е приел в конкретния случай по пътя на тълкуването, че от съдържанието на договорите може да бъде извлечена действителната обща воля на страните, а именно обещанието на прехвърлителите, че след извършване на строителството на сградата ще прехвърлят на дружеството правото на собственост върху част от притежаваните от тях ид. ч. от дворното място.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се сочат правни въпроси, които според касатора са разрешени при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Сочените правни въпроси, разрешени според касатора при наличието на противоречие с практиката на ВКС въпроси са неотносими към настоящото производство, доколкото са поставени в насока относно възможността да се изпълни задължение в полза на договарящия, а не на третото лице , в чиято полза е договорката. Съдът не е приел, че е налице договаряне в полза на трето лице, като не е приел, че е допустимо да се изпълни в полза на договарящия, а не в полза на третото лице, в чиято полза е договорката според касатора. В тази насока, липсва и соченото противоречие.
Поставя се правния въпрос, относно възможността дворното място, представляващо обща част, да се превърне в обикновена съсобственост с трети лица, непритежаващи смостоятелни обекти в сградата, изградена след сключването на предварителния договор за прехвърляне на идеални части, без изрично изразена воля от страните по договора.
Поставения правен въпрос е относим към спора, по него е налице произнасяне от страна на въззивния съд, като доколкото по този въпрос липсва задължителна съдебна практика, касационното обжалване следва да се допусне, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
На касатора следва да се укаже да внесе държавна такса по сметката на ВКС, в размер на 198,26 лева, за разглеждането на касационната жалба.
Водим от горното, състава на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 971/21.02.2017 г., постановено по гр.д.№ 795/2016 г. от състав на Окръжен съд – Благоевград.
Указва на Н. М. С. да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 198,26 лева, като в едноседмичен срок представи доказателства за внасянето, в противен случай касационното производство ще бъде прекратено.
Председател: Членове: 1. 2.