О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1084
София,28.11.2011 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и единадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1052 от 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] и [фирма] срещу въззивното решение на Бургаския апелативен съд, постановено на 08.07.2011г. по гр.д.№74/2011г.,с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд,с което са отхвърлени исковите им претенции против [община] за установяване правото им на собственост при квоти 10.529/21 за [фирма] и 10.471/21 за [фирма] на поземлен имот с идентификатор * по кадастралната карта на [населено място] с площ от 11314кв.м.,трайно предназначение-урбанизирана територия,начин на трайно ползване-за курортен хотел,почивен дом.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК е посочено,че въззивният съд се е произнесъл по въпроси,касаещи приложението на §7,ал.1 и ал.2 ПЗР ЗМСМА и конкретно необходимо ли е имотът фактически да се използва за нуждите на общината съобразно посоченото предназначение,за да премине в нейния патримониум по силата на §7,ал.1 ПЗР ЗМСМА,както и как следва да се приложи ал.2 на §7,когато имотът е предоставен за ползване и управление по НДИ/отм./ и е включен в баланса на преобразуваното търговско дружество,както и как следва да бъде установено това обстоятелство и следва ли за установяване на това обстоятелство да бъде допуснато изслушване на експертиза по документи, с които страната не разполага.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба [община] изразява становище,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК и са налице предпоставките за разглеждането й по същество ,като съображенията за това са следните:
В обжалваното решение по поставените от касаторите въпроси е прието, че посоченото в §7 ПЗР ЗМСМА имущество става общинска собственост ако не е включено в капитала,в уставния фонд или се води по баланса на търговско дружество,фирма или предприятие с държавно имущество съгласно §7,ал.2 като тази норма визира един и същи момент, както и §7,ал.1,а именно влизането в сила на ЗМСМА-17.09.1991г. Прието е,че ако към този момент е налице една от алтернативно посочените в §7,ал.2 ПЗР ЗМСМА предпоставки общината не придобива правото на собственост,т.е. конститутивното действие на §7,ал.1 ПЗР ЗМСМА /придобиване на собственост от общината по силата на закона/ настъпва само при липса на предвидените в хипотезата на ал.2 юридически факти. В случая е прието,че липсват писмени доказателства,които да установяват,че процесният имот е бил включен в капитала на ищцовите дружества или в уставния фонд или да се води по баланса им към 17.09.1991г. Прието е,че по силата на §7,ал.1,т.4 ПЗР ЗМСМА преминават в собственост на общините местните пътища,улиците,булевардите,площадите,обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване,като към момента на влизане в сила на ЗМСМА процесният имот попада в територия,за която е действал одобреният със заповед №584/08.07.1970г. идейно-застроителен и ретулационен план на [населено място] и по него процесният терен е отреден най-общо за озеленяване,като се касае за улична регулация без отреждане на самостоятелни парцели,което според съда сочи,че тези площи не обслужват ползването на конкретна постройка.
В представеното с изложението по чл.274,ал.3,т.1 ГПК решение №94/16.06.2009г. на ВКС,І ГО по гр.д.№6265/2007г. е прието,че от значение в хипотезата на §7 ПЗР ЗМСМА е какво е било предназначението на имота към момента на влизане на ЗМСМА в сила,а не първоначалното му предназначение. С оглед изразеното от въззивния съд становище,че фактическото ползване,т.е. предназначението на имота към момента на влизане в сила на ЗМСМА е ирелевантно,а от значение е първоначалното отреждане на имота,според настоящия състав следва да се приеме,че по въпроса необходимо ли е имотът фактически да се използва за нуждите на общината съобразно посоченото в §7,ал.1 ПЗР ЗМСМА предназначение,за да премине в нейния патримониум по силата на закона е налице противоречива практика на съдилищата,а оттам и основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
В представеното с изложението решение №741/05.11.2009г. на ІV ГО на ВКС по гр.д.№1786/2008г. е прието,че при преценка на това дали определено имущество е влизало в уставния фонд на създадена по реда на Указ №56 за стопанската дейност/отм./ държавна фирма,се изхожда от изискванията на съответните нормативни актове,вкл. и подзаконови такива,действащи към релевантния момент на волеизявлението на компетентния орган за включване на имуществото в уставния фонд. В решение №64/10.02.2010г. на ВКС,ІІІ ГО по гр.д.№2612/2008г. пък е прието,че нормата на ал.2 на §7 ПЗР ЗМСМА има пояснителен /тълкувателен/ характер и предпоставките й се преценяват към влизане в сила на ЗМСМА,т.е. от значение е дали имотът се е водил по баланса на предприятието при преобразуването му в търговско дружество.
В оглед на така изразеното становище,както и на обстоятелството,че в производството пред въззивния съд дружествата са поискали допускане на допълнителна експертиза със задача да даде заключение дали имотът е включен в баланса на техните праводатели към 17.09.1991г.,към момента на преобразуването и към 20.12.1996г. и в активите на ДФ”АСИ-Г.” и позоваването им на т.19 от ТР №1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС по тълк.д.№1/2000г. досежно въпроса за начина,по който въззивният съд следва да извършва решаващата си дейност и дейността си по събиране на доказателства,според настоящия състав е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса как следва да се приложи ал.2 на §7,когато имотът е предоставен за ползване и управление по НДИ/отм./ и е включен в баланса на преобразуваното търговско дружество,както и как следва да бъде установено това обстоятелство и следва ли за установяване на това обстоятелство пред въззивния съд да бъде допуснато изслушване на експертиза по документи,с които страната не разполага.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение, постановено на 08.07.2011г. по гр.д.№74/2011г. по описа на Бургаския апелативен съд.
Да се изпрати съобщение до касаторите в едноседмичен срок да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 1781.96лв. /хиляда седемстотин осемдесет и един лева и 96ст./ и да представят доказателства,че държавната такса е внесена.
След представяне на доказателства,че държавната такса е внесена, делото да се докладва на председателя на ІІ ГО на ВКС за насрочване в о.с.з.
Председател:
Членове: