ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1087
София,02.10.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 3281 по описа за 2015 година
Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. на РБ срещу решение № 712 от 7.4.2015 г, постановено по гр.дело № 364/15 г на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 8 състав, с което е потвърдено решение № 18417 от 20.11.2014 г по гр.дело № 11686/12 г на Софийски градски съд, първо гражданско отделение, 19 състав като предявените от А. Г. А. срещу П. на РБ искове с правно основание чл.2 ал.1 т.3 вр.чл.4 от ЗОДОВ са уважени до размера на сумата 12 000 лв.
Ответникът по касационната жалба А. Г. А. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор.Подържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.Не са налице основания за допускането му до касационен контрол, респ. касационната жалба е неоснователна.Претендира разноски, сторени пред настоящата инстанция в размер на 2100 лв, представляващи адвокатско възнаграждение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.287, ал.1 от ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима.
По заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, съдът намира следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че предявеният от А. Г. А. срещу П. на РБ иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 вр.чл.4 от ЗОДОВ е основателен до размера на сумата 12 000 лв.Образуваното срещу А. наказателно производство е приключило за 4 г и 2 месеца с оправдателна присъда, която не е протестирана от П. на РБ.Установено е, че в резултат на воденото наказателно производство ищецът се чувствал притеснен и подтиснат и депресиран, не можел да си намери работа като охранител, тъй като бил длъжен да върне оръжието си.
В касационната жалба П. на РБ поддържа нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на въззивното решение в обжалваната от нея осъдителна част. Сочат се касационите основания на чл.280, ал.1, т.1, т.2 от ГПК.
Касаторът счита, че с решението си Софийският апелативен съд е разрешил въпроса относно определяне на неимуществените вреди след преценка на всички конкретно обективно съществуващи обстоятелства в противоречие с т.ІІ от ППВС №4/23.12.1968г.,
Счита, на второ място, че с решението си САС се е произнесъл по материалноправен въпрос, свързан с определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице и как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД, към която препраща чл.4 от ЗОДОВ, който въпрос според касатора е решаван противоречиво от съдилищата и е разрешен от съда в противоречие с практиката на ВКС, по реда на чл.290 от ГПК.Като израз на противоречиве разрешаване на въпроса касаторът представя решение № 49 от 23.3.2010 г на Великотърновски апелативен съд по гр.дело № 67/2010 г, а като израз на противоречие на въззивното решение със задължителната съдебна практика на ВКС сочи решение № 14 от 10.2.2014 г по гр.дело № 3706/13 г на ВКС, Четвърто ГО и решение № 95 от 23.4.2014 г на ВКС по гр.дело № 5805/13 г на ВКС, Трето ГО.
Настоящият съдебен състав намира, че поставеният от П. на РБ материалноправен въпрос относно съдържанието на понятието „справедливост”, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, е относим към правния спор.Когато този принцип е нарушен, това дава отражение върху изводите за паричния еквивалент необходим за възмездяване на увреденото лице за претърпените от него неимуществени вреди.С обжалваното решение поставения материалноправен въпрос е разрешен в противоречие на трайно установената практика при определяне размера на неимуществените вреди от непозволено увреждане, включително и представената такава.
По изложените съображения следва да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.По исковете по ЗОДОВ П. на РБ не дължи държавна такса.
Поради това Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 712 от 7.4.2015 г, постановено по гр.дело № 364/15 г на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 8 състав в обжалваната част, с която предявените от А. Г. А. срещу П. на РБ искове с правно основание чл.2 ал.1 т.3 вр.чл.4 от ЗОДОВ са уважени до размера на сумата 12 000 лв.
Делото да се докладва на Председателя на IV го. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.