О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1087
София, 02.12.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 26 октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ: Д. ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. С. гражданско дело N 460 /2010 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Т. Н. М. е подала касационна жалба срещу решение от 30.12.2009 г. по гр. д. № 2386/2009 г. на Пловдивски окръженсъд съд, с което е отменено частично първоинстанционното и вместо него е постановено друго, с което е уважен предявенният от шест от съсобствениците на имота ревандикационен иск до размера на техните права в съсобствеността – 22/24 ид. ч. В останалата част е намерил, че решението е влязло в сила тъй като не е било обжалвано от касаторката – седмата съсобственица и ищца по иска.
Касационният довод е за незаконосъобразност на решението. Относно предпоставките за допускане касационна проверка на въззивното решение е направено позоваване на чл. 280, ал.1, т. т. 1 и 3 ГПК. Мотивирано е с довод, че разрешеният процесуален въпрос е за това задължен ли е съдът служебно да укаже на страната, която като съсобственик на имота, предмет на иска, има качеството на обикновен другар в процеса, за съществуващата процесуална възможност да се присъедини към въззивната жалба, подадена от останалите другари и то при наличието на доказателство, че процесуалният представител – адвокат, подал въззивната жалба, е бил упълномощен да извърши това процесуално действие и от името на касаторката, но е пропуснал да я впише като въззивница, поради което тя е конституирана като въззиваема. Поддържа се, че разрешаването на въпроса по прилагането на чл. 267, ал. 1 ГПК е от значение и за формиране на практиката по прилагането на тази процесуална норма.
В жалбата се твърди и това, че съдът се е произнесъл само за идеална част от имота, която съответства на правата на въззивниците в съсобствеността, а не за целия имот. От това твърдение се извежда довод, че съдът е разрешил и процесуалния въпрос за предмета на ревандикационния иск, когато е предявен от част от съсобствениците за целия имот.
Ответникът по касация намира жалбата за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което е допустима.
От фактическа страна е установено, че ищците, седем на брой, твърдят че са съсобственици на имот ІІІ-157, който имот неправилно община Р. е записала като общински, след което продала на втория и трети ответници, физически лица. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска като неоснователен. Въззивният съд, е бил сезиран с жалба от шест от ищците, подадена от процесуалния им представител адв. А., която е била упълномощена и от касаторката да подаде въззивна жалба и да я представлява в това производство. Съдът е намерил е, че искът е основателен, тъй като парцел ІІІ е отреден за имот пл. № 157, който е идентичен с част от бивш имот пл. № 90, собствен на ищците. Не е било налице основание този новообразуван парцел да се записва като общински, а разпореждането с него от страна на общината не е транслирано вещни права в полза на ответниците физически лица, тъй като тя не е била носител на такива. С тези правни изводи е уважил иска до размер на 22/24 ид. ч., каквито са общо правата на въззивниците в съсобствения имот. Приел е, че след като от касаторката не е подадена въззивна жалба, решението в частта, с която искът е отхвърлен за нейния дял от 2/24 ид. ч., не е предмет на въззивно обжалване и е влязло в сила.
При така установените данни не е налице основание по чл. 280, ал.1, т. 3 за допускане касационна проверка по въпроса за приложението на чл. 265, ал. 1 ГПК. Нормата е аналогична с тази на чл. 198, ал.1 ГПК. Тя е ясна и не се налага тълкуването й. В същата недвусмислено е посочено, че необжалвалия друга може да се присъедини към жалбата до първото съдебно заседание като подаде молба с препис за останалите страни. Нормата не задължава съда да указва на страните за възможността от упражняване на това процесуално право, което би било в разрез с факултативното начало, установено като основен принцип в гражданския процес. Изключение от това правило е въведено за случаите на необходимо другарство, каквото не е другарството в разглежданата хипотеза (чл. 265, ал. 2 ГПК).
Вторият разрешен въпрос за предмета на ревандикационния иск, когато е предявен само от някои от съсобствениците, е разрешен в противоречие с практиката на ВКС – ТР № 91 от 1.10.1974 г. на ОСГК, поради което е налице основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане касационна проверка на въззивното решение в тази част.
По изложените съображения ВКС на РБ, ГК, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от решение от 30.12.2009 г. по гр. д. № 2386/2009 г. на Пловдивски окръженсъд съд.
УКАЗВА на касаторката в едноседмичен срок от съобщаване на указанието да внесе по сметка на ВКС такса за касационно обжалване в размер на 50 лв. и представи доказателство за това.
След изпълнение на указанието делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.