О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№109
[населено място], 13.03.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 625 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 477 от 17.10.2014г. по гр.д. № 538/2014г. на Плевенски окръжен съд, с която е отменено решение № 21 от 30.01.2014 г. на Кнежански районен съд по гр.д. № 301/2013г. в частта за допускане на съдебна делба на шест земеделски недвижими имота, идентифицирани по плана за земеразделяне на [населено място], между съделителите: Г. С. Х., В. Д. П., Р. В. Д., Д. В. Д., В. Б. Б., И. Д. Х. и А. Б. А., и за изключване от участие в делбата лицата: Д. Н. Б., М. П. Б., З. К. М., Т. К. Б., К. И. Б., М. И. Б., Д. Т. Б., А. К. Т., В. О. И. и Т. О. Т. като вместо това е постановено ново решение за допускане делба на имотите между всички горепосочени лица с изключение на А. Б. А., спрямо когото е постановен отхвърлителен диспозитив.
Касационната жалба е подадена от А. Б. А., приподписана от адв. П.. Претендира се допускане на касационно обжалване поради наличие на противоречива практика по въпрос, свързан с приложението на чл. 90а ЗН, а именно: има ли прехвърлителен ефект спрямо земеделските имоти договор за продажба на наследство, който е сключен след постановяване на решение на Поземлена комисия за признаване правото на възстановяване на собствеността, но преди издаване на окончателно решение за възстановяване правото на собственост.
Ответниците по жалбата не са взели становище.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по иск за делба на земеделски имоти във фазата по допускането й. Имотите са останали в наследство от С. К. Х., починал 1980г. Негови наследници са четирима сина – К., Д., И. и Ц.. Синът И. С. Х. е починал 1996г. и негов наследник е съпругата му Й. Т. Х. и братята му, респ. техни низходящи. Съпругата Й. е починала 2000г. и нейни наследници са съделителите Д. Н. Б., М. П. Б., З. К. М., Т. К. Б., К. И. Б., М. И. Б., Д. Т. Б., А. К. Т., В. О. И. и Т. О. Т.. Именно тяхното участие в делбата е спорно. Останалите съделители са наследници на другите трима сина на общия наследодател.
С договор за продажба на наследство от 16.01.1997г. Й. Т. Х., И. Д. Х. и Ц. К. И. са продали на А. Б. А. наследствените си права от И. С. Х. – съпруг на първата и чичо на останалите двама.
Правото на собственост върху шестте земеделски имота е възстановено окончателно с решение на Поземлена Комисия [населено място] от 07.12.1999г., като един от имотите е възстановен в стари реални граници, а останалите пет – с план за земеразделяне. Преди това, през 1992г. е постановено решение на Поземлената комисия за признаване правото на възстановяване на собствеността.
В. съд е приел, че купувачът на наследство не може да участва в делбата. Изложил е съображения, че процедурата по възстановяване на собствеността е приключила окончателно с решението на ПК от 1999г., а сключеният договор предхожда възстановяването на собствеността и на основание чл. 90а ЗН не поражда действие за тези имоти.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира, че такива са налице по поставения правен въпрос: има ли действие по отношение на реституираните земеделските имоти договор за продажба на наследство, сключен след постановяване на решение на Поземлената комисия за признаване правото на възстановяване на собствеността, но преди да е издадено окончателно решение за възстановяване правото на собственост. Въпросът е от решаващо значение за изхода на спора и се решава противоречиво от съдилищата. В решение № 1310 от 13.01.2009г. по гр.д. № 5327/2007г. на ВКС, І г.о., постановено по чл.218а ГПК/отм./ се приема, че извършена през 1995г. продажба на наследство е извън приложното поле на чл. 90а ЗН, тъй като се касае до наследство, открито след възстановяване на собствеността, при което извършеното разпореждане обхваща и реституираните земеделски имоти. С оглед даденото в обжалвания акт различно разрешение, то е налице основание за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1,т.2 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 477 от 17.10.2014г. по гр.д. № 538/2014г. на Плевенски окръжен съд по касационната жалба на А. Б. А..
УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 25 /двадесет и пет/ лв. за разглеждане на касационната жалба.
При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: