Р Е Ш Е Н И Е
№ 109
гр. София, 14.08.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение,
в публично заседание на дванадесети април две хиляди и седемнадесета година
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ТРОЯНОВ
ПЕТЯ ШИШКОВА
при секретаря Ил. Рангелова в присъствието на
прокурора П. Долапчиев изслуша докладваното от
съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 799 по описа за 2016 г.
и за да се произнесе взе пред вид следното:
Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия М. К. И. против въззивно решение № 20/25.03.2016 г. на Бургаския апелативен съд, НО, постановено по ВНОХД № 278/2015 г. с изтъкнати доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост наложеното наказание.
В с. з. пред ВКС подсъдимият и защитникът му поддържат касационната жалба по изложените в нея съображения.
Прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага въззивното решение да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:
С присъда № 222/10.11.2015 г., постановена по НОХД № 885/2015 г., Бургаският окръжен съд е признал подсъдимия М. К. И. за виновен в извършването на престъпление по чл. 249, ал. 4 вр. ал. 3 от НК, за което във вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК е бил осъден на 1 година и 2 месеца лишаване от свобода (определено наказание 1 година и 9 месеца, редуцирано с 1/3) и в извършването на престъпление по чл. 249, ал. 3 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, за което във вр. чл. 58а, ал. 1 от НК е бил осъден на 1 година лишаване от свобода (1 година и 6 месеца, редуцирано с 1/3).
На основание чл. 23, ал. 1 от НК е наложил на подсъдимия едно общо наказание лишаване от свобода в размер на 1 година и 2 месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.
Със същата присъда е била призната за виновна и подсъдимата М. С. Т. – в извършването на престъпление по чл. 249, ал. 4, вр. ал. 3 от НК и по по чл. 249, ал. 3 вр. чл. 20, ал. 4 от НК, за всяко едно от които във вр. с чл. 58а, ал. 4 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е била осъдена на 6 месеца лишаване от свобода, в какъвто размер е било определеното общо наказание по чл. 23, ал. 1 от НК. На основание чл. 66, ал. 1 от НК същото е било отложено за срок от 3 години.
С въззивното решение Бургаският апелативен съд е изменил първоинстанционната присъда, като е увеличил размера на наложеното на подсъдимия М. К. И. наказание за престъплението по чл. 249, ал. 4 вр. ал. 3 от НК, за което във вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК, определил две години и 8 месеца лишаване от свобода (наказание 4 години, редуцирано с 1/3), за престъплението по чл. 249, ал. 3 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, за което във вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК, е определил 2 години лишаване от свобода (наказание 3 години, редуцирано с 1/3) и наложеното по чл. 23, ал. 1 от НК общо наказание на 2 години и 8 месеца лишаване от свобода. В останалата част е потвърдил първоинстанционната присъда.
Касационната жалба е неоснователна.
Доводите за допуснати съществени процесуални нарушени, които да са довели до нарушаване на правото на защита на подсъдимия, са неоснователни. Твърдението, че във възивния протест не било посочено дали претендираните размери на наказанието лишаване от свобода са крайни, т.е. след редукцията, не почива на данните по делото. Видно от стр. 6 от протеста посочените размери на наказанието лишаване от свобода за всяко едно от престъпленията по чл. 249, ал. 4 вр. ал. 3 и чл. 249, ал. 3 от НК са с изрично изписана цифрова връзка с чл. 58а, ал. 1 от НК т. е. отнасят се за окончателните размери след редукцията. ВКС не възприема и предложения от защитата механизъм за определяне на наказанието лишаване от свобода при съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК в случаите на съвкупност от престъпления. Това е така, защото индивидуализацията се извършва съобразно общите правила за всяко едно от престъпленията, след което определеният размер се намалява с 1/3. Едва след това се определя общо наказание по реда на чл. 23, 25 от НК, което не подлежи на редукция по чл. 58а, ал. 1 от НК.
Неоснователни са и доводите за явна несправедливост на наказанието. Единствените аргументи в тази посока са, че въззивният съд не е отчел в достатъчна степен смекчаващите вината обстоятелства, които са били „изтласкани на заден план от отегчаващите”. ВКС намира, че наказанието, наложено за всяко едно от престъпленията и определеното общо наказание покриват критерия за справедливост с оглед индивидуалната тежест на деянията предвид тяхната конкретна специфика, начина на извършване и правилното отчитане на данните за личността на подсъдимия. Коректно и последователно въззивната инстанция е откроила обема на отегчаващите и смекчаващите обстоятелства, както и е оценила тяхната тежест и значение, заключавайки, че е налице превес на отегчаващите. В тази категория оправдано са били включени многобройните предходни осъждания на подсъдимия, две от които за престъпления против паричната и кредитната система, негативните характеристични данни, извлечени от осъждане в Република Косово и високата степен на обществена опасност на конкретните деяния – извършени в един от най-посещаваните курортни комплекси в страната, в разгара на туристическия сезон, чрез монтиране на устройство върху банкомат, намиращ се пред офис на банка. Неправилно въззивният съд е ценил като негативна характеристика многобройните криминалистични регистрации на подсъдимия. Те нямат доказателствена сила и макар признати като част от обстоятелствата, описани в обвинителния акт, въз основа на тях не могат да се градят негативни изводи за личността на подсъдимия.
ВКС намира, че няма място за споделяне на възраженията за игнориране на обстоятелства със смекчаващо значение. Видно от мотивите като такива са съобразени данните за сравнително млада възраст на подсъдимия и оказаното съдействие на разследването, като са уточнени и причините, поради които те не следва да се надценяват.
Съпоставката на изброените обстоятелства разумно е довела до определяне на наказанията за отделните престъпления при превес на отегчаващите. Това е резултирало в увеличаване на размера на определените съобразно чл. 54 от НК наказания до средния размер от 4 години лишаване от свобода за престъплението по чл. 249, ал. 4 вр. ал. 3 от НК и малко под средния размер – 3 години лишаване от свобода за престъплението по чл. 249, ал. 3 от НК, които са били съответно редуцирани с 1/3, в какъвто аспект е изменена първоинстанционната присъда. По-сериозната наказателна репресия е добре обусловена от липсата на постигнат поправителен ефект при предходно наказване и повтаряемост на престъпното поведение. В този смисъл ВКС намира, че увеличените размери наказанията, респ. на общото такова по чл. 23, ал. 1 от НК, са съответни на индивидуалната тежест на извършеното и данните за личността на подсъдимия, както и са достатъчни за комплексното постигане на целите по чл. 36 от НК.
Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не са налице сочените касационни основания и въззивното решение следва да бъде оставено в сила, поради което на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 20/25.03.2016 г. на Бургаския апелативен съд, НО, постановено по ВНОХД № 278/2015 г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: