О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 109
София, 20.02.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на тринадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д.№2093/2018г. и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Ломско пиво” АД – гр. София, срещу решение №35 от 04.01.2018г., постановено по в.т.д.№3744/2017г. по описа на Софийски апелативен съд ТО, 13 състав, в частта му, с която е потвърдено решение №661/05.04.2017г. по т.д.№5904/2016г. на СГС, ТО, VІ-21 състав, за отмяна на решение на общото събрание на акционерите (ОСА) на „Ломско пиво” АД от 29.06.2016г. (т.12) за преизбиране на К. В. П., В. Н. К., К. И. В. и Д. Й. Ч. за членове на съвета на директорите (СД) на „Ломско пиво” АД за нов петгодишен мандат.
В касационната жалба се поддържа, че в обжалваната му част въззивното решение е недопустимо. Твърди се, че в хода на въззивното производство дружеството е представило като доказателство протокол от ОСА, проведено на 30.06.2017г., от който е видно, че акционерите са избрали нов състав на СД, който впоследствие е вписан в Търговския регистър. Според касатора с избора на 30.06.2017г. на нов СД е отпаднал правния интерес за ищцата Д. С. да атакува решението на ОСА от 29.06.2016г., обективирано в т.12 от протокола на събранието. Акцентира се, че правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска и неговата липса в случая обуславя недопустимост на производството по чл.74 ТЗ по отношение на решението за преизбиране на членове на СД. Сочи се, че неправилно въззивният състав не е приел като доказателство протокола на ОСА от 30.06.2017г. поради преклузията по чл.266, ал.1 ГПК, като се излагат съображения, че въззивният състав е бил длъжен да се съобрази с новото решение на ОСА и вписването му, тъй като съдът следи служебно през цялото времетраене на процеса за допустимостта на иска. Претендира се обезсилване на въззивното решение в обжалваната му част, прекратяване на производството по отношение на иска за отмяна на решението на ОСА от 29.06.2016г за преизбиране на членове на СД и присъждане на разноски за касационната и за въззивната инстанции. В касационната жалба е формулиран въпрос, имащ отношение към оплакването за недопустимост на производството: „Следва ли въззивния съд да приеме доказателство за допустимостта на иска, обосноваващо липсата на правен интерес от страна на ищеца и липса на предмет, представено извън срока по чл.266 ГПК, след като правната теория и съдебна практика приема, че правният интерес от конкретната търсена искова защита трябва да е налице през цялото времетраене на процеса?”.
В допълнителна молба от 17.04.2018г. касаторът уточнява, че поддържа наличието на основанията по чл.280, ал.2, пр.2 и пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване – вероятна недопустимост, респ. очевидна неправилност на въззивното решение, без да обосновава наличие на предпоставки по чл.280, ал., т.1-3 ГПК.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК е представен писмен отговор на касационната жалба от ищцата Д. Д. С., в който се поддържа, че липсват сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Твърди се, че и в хипотезата на чл.280, ал.2 ГПК касаторът следва да обоснове наличието на предпоставки за допускане на касация. Същевременно се излагат доводи, че е налице правен интерес за акционера от отмяна на атакуваното решение независимо от последващото решение на ОСА на акционерното дружество. Претендират се разноски за касационната инстанция.
Върховният касационен съд, търговска колегия, състав на второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.2 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Неоснователно е възражението на Д. С. за недопустимост на касационната жалба поради липса на изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, доколкото касаторът поддържа единствено наличието на основанията по чл.280, ал.2, пр.2 и 3 ГПК, по отношение на които няма законово изискване за посочване на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
С обжалваното решение въззивният състав от Софийски апелативен съд е потвърдил решение №661/05.04.2017г., постановено т.д.№5904/2016г. на СГС, в частта му, с която на основание чл.74 ТЗ по иск на акционера Д. С. е отменено взетото на 29.06.2016г. от общото събрание на акционерите на „Ломско пиво” АД решение за преизбиране на К. В. П., В. Н. К., К. И. В. и Д. Й. Ч. за членове на съвета на директорите на „Ломско пиво” АД за нов петгодишен мандат. В останалата му част въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
Апелативният съд е приел за неоснователна жалбата на „Ломско пиво” АД в частта й относно уважения на основание чл.74 ТЗ иск за отмяна на взетото на 29.06.2016г. по т.12 от дневния ред на ОСА на „Ломско пиво” АД решение, посочвайки че своевременно с исковата молба Д. С. е завила, че при вземането на решението по т.12 от дневния ред са нарушени императивните разпоредби на чл.116а, ал.2-5 от ЗППЦ, т.е. включително на приетото за установено от първоинстанционния съд нарушение на чл.116а, ал.2, т.3 от ЗППЦК. Според въззивният състав първата инстанция правилно е приложила разпоредбата на чл.116а, ал.2, т.3 ЗППЦК, тъй като Д. Ч. е бил в трайни търговски отношения с дружеството при наличишето на сключен между тях договор за наем. Отделно съдът е акцентирал върху обстоятелството, че Д. Ч. не е присъствал на общото събрание за да потвърди верността на депозирана от него декларация, с което е допуснато нарушение на императивната норма на чл.116а ал.4 ЗППЦК, поради което атакуваното решение по т.12 от дневния ред на общото събрание подлежи на отмяна и на това основание.
Във въззивното решение не е обсъждано становището на дружеството за недопустимост на производството по чл.74 ТЗ поради взето решение на 30.06.2017г. от ОСА на „Ломско пиво” АД за избор на нов състав на СД. С определение от 21.11.2017т. въззивният състав е оставил без уважение искането на процесуалният представител на „Ломско пиво” АД за прилагане на протокол от общото събрание, проведено на 30.06.2017г. за отмяна на решенията по т.6, т.7 и т.12, приети на ОСА на 29.06.2016г., по съображение, че представеният протокол е с дата, предхождаща датата на депозиране на писмения отговор на „Ломско пиво” АД, от което следва, че искането за прилагането му е преклудирано.
Настоящият състав намира, че липсват основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Въззивното решение в обжалваната му част не е евентуално недопустимо като основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК. На първо място и доколкото правилно с оглед разпоредбата на чл.266, ал.1 ГПК въззивният състав не е включил в доказателствения материал протокола от ОСА на „Ломско пиво” АД от 30.06.2017г., този протокол няма доказателствена стойност. Отделно няма данни, че обективираните в протокола от 30.06.2017г. решения не са били атакувани по реда на чл.71, чл.74 или чл.75 ТЗ, респ. дали извършеното вписване в търговския регистър не е оспорено по исков път по реда на чл.29 ал.1 ЗТРРЮЛНЦ. За ищцата-акционер продължава да е налице правен интерес от отмяната на решението от 29.06.2016г. и поради това, че взетите впоследствие решения на ОСА нямат идентични по отношение на действието във времето правни последици с атакуваното по реда на чл.74 ТЗ решение. Цитираното от касатора решение на ВКС – №183/30.06.2014г. по т.д. №695/2012г. ІІ-ро т.о., не е относимо към настоящия правен спор.
К. състав не обсъжда като предпоставка за допускане на касационно обжалване поставения в касационната жалба въпрос, който е зададен изцяло в контекста на твърдяната от касатора евентуална недопустимост на иска и с оглед допълнителната молба, в която касаторът уточнява, че не поддържа наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1 ГПК
Не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение и на основание чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища решения, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване (ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.86/2017г.), не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл.281, т.3 ГПК основания за касационно обжалване. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл.290, ал.2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона – материален и процесуален, и необоснованост, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК. Твърдението в касационната жалба за очевидна неправилност на въззивното решение е направено декларативно без доводи на касатора. Обжалвано въззивно решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона (contra legem), нито извън закона (extra legem), нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
К. съд не присъжда разноски за касационната жалба в полза на Д. С., с оглед на които, след изтичане на срока по чл.287, ал.1 ГПК, са представени списък по чл.80 ГПК и копие от приходен касов ордер без номер и име на организация, изготвен от адв.Д. за получена от нея сума на 18.07.2018г. – преди депозиране на отговора на касационната жалба на 25.07.2018г.. От самото съдържание на т.н. приходен касов ордер не може да се установи по несъмнен начин, че сумата от 2 500лв. е заплатена от Д. С. именно във връзка с изготвянето на отговор на касационната жалба на „Ломско пиво” АД срещу решение №35/04.01.2018г., по в.т.д. №3744/2017г. на САС. Отразеното основание – „дог.за пр.помощ и съдействие от 17.7.2018г.”, не изключва възможността между страните да има и други договори с дата 17.7.2018г.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №35 от 04.01.2018г., постановено по в.т.д.№3744/2017г. на Софийски апелативен съд, ТО, 13 с-в, в обжалваната му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: