Р Е Ш Е Н И Е
№ 109
София, 26.02.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретаря Теодора Иванова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 306/2008 г.
Производството е по чл. 218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм./ вр. §2, ал.3 ПЗР ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Н. , гр. Н., срещу въззивно решение от 20.07.2007г. по гр.д. №213/2007г. на Бургаски окръжен съд, с твърдения за допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./. Сочи се, че са пренебрегнати установените по делото факти, че наследодателката С е била собственик само на ? ид.ч. от имота. Неправилно е прието, че касаторът разполага с иск за правото на собственост, а не с такъв по чл.87,ал.3 ЗЗД. Освен това е необоснован изводът, че той е в имота, тъй като не е установено, каква част от имота се владее от страните по делото.
Ответниците по касационната жалба С. Н. Г. и С. Д. Г., всички от гр. С., не изразяват становище.
Жалбата е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното:
Бургаският окръжен съд е обезсилил решение № 303/31.01.2007г. по гр.д. № 549/2006г. на Районен съд – Несебър в частта, с която се отхвърля претенцията на К. А. срещу С. Г. и С. Г. за разваляне на основание чл.190 ЗЗД на договор от 15.10.2002г., с който М. К. С. е прехвърлила срещу задължение за издръжка и гледане на С. Г. 2/3 ид.ч. от УПИ *, заедно с 2/3 ид.ч. от изградената в това място двуетажна еднофамилна жилищна сграда на площ 66 кв.м., обективиран в нотариален акт № 36/2002г. и е прекратил производството по делото в тази част като недопустимо. В останалата част, с която е отхвърлен предявеният от К. А. срещу С. Г. и С. Г. иск за предаване владението върху 1/3 ид.ч. от УПИ * и върху ? ид.ч. от сградата, решението е оставено в сила. Въззивният съд е приел, че съгласно два договора за продажба от 03.11.1997г. Областният управител на Бургаска област е продал на М. С. 40/210 кв.м. ид.ч. от парцел ****,бивш парцел ****, а на С. Г. и К. Н. – 40/210 кв.м. от същия имот. Този имот понастоящем представлява УПИ *, кв.13. По силата на доброволна делба от 27.08.1999г. с трети лица, имотът вече като УПИ * с площ 91 кв.м. е поставен в общ дял на М. С. , ищеца К. А. и ответницата С. С нотариален акт № 36/2002г. Мата С. е прехвърлила на ответницата С по време на брака и със С. Г. срещу задължение и за издръжка и гледане собствеността върху 2/3 ид.ч. от дворното място и 2/3 ид.ч. от построената еднофамилна жилищна сграда. Двуетажната еднофамилна къща е придобита по време на брака на М. С. с Н. С. , починал през 1976г., поради което и с оглед чл.14, ал.7 СК /отм./ тя е придобила само ? от къщата, а ищецът и ответницата са придобили по наследство по ? ид.ч. Ищецът е заявил, че живее на горния етаж на къщата и го владее, а ответниците живеят и ползват долния етаж. Той си е построил и гараж в дворното място, който ползва. Искът по чл.87 ЗЗД е недопустим, тъй като ищецът не е страна по договора и няма право да иска развалянето му. Искът по чл.108 ЗС е неоснователен, тъй като ищецът се намира в имота.
Въззивното решение е валидно, допустимо и правилно. Ищецът е твърдял, че М. С. е притежавала само 1/3 ид.ч. от мястото и не е могла да прехвърли повече по атакувания договор. Искал е разваляне на сделката по отношение на 2/3 ид.ч. от дворното място. и да бъдат осъдени ответниците да му предадат 1/3 ид.ч. от мястото и ? ид.ч. от сградата с допълнителна молба. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба относно приетото от въззивния съд за недопустимост на иска по чл.87 ,ал.3 ЗЗД. Законосъобразни са изводите на въззивния съд, за липса на правен интерес от иск по чл.87, ал.3 ЗЗД, тъй като ищецът не е страна по договора, който пораждат действие само между страните по него, и е недопустимо да иска развалянето му, макар и да е собственик на идеална част от прехвърления имот. Прехвърлянето на повече от притежаваните права не поражда действие за тази част с оглед правилото, че не могат да се прехвърлят повече права от тези, които сам прехвърлителят притежава.
По иска по чл.108 ЗС относно предаване владението на 1/3 ид.ч. от мястото и ? ид.ч. от сградата. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради необсъждане на всички събрани в процеса доказателства. Касаторът и не сочи конкретни доказателства и факти, които не са обсъдени от решаващия съд. Въззивният съд, в правомощията си на инстанция, решаваща спора по същество, е направил анализ на всички релевантни за спора факти и доказателства и е достигнал до законосъобразен извод относно правата на собственост на страните в процесния имот. Законосъобразен е и изводът му за липса на предпоставките на чл.108 ЗС за успешното провеждане на осъдителния иск, тъй като ищецът живее в процесната сграда и безпрепятствено ползва дворното място. Това обстоятелство е потвърдено и от отговорите му по реда на чл.114 ГПК /отм./.
Не са налице релевираните основания за касиране на обжалваното решение, поради което и на основание чл.218ж, ал.1 ГПК/отм./ същото като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Няма искане от ответниците по касация за присъждане на разноски за настоящата инстанция и този въпрос не следва да бъде разглеждан.
По изложените съображения и на основание чл.218ж, ал.1 ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от 20.07.2007г. по гр.д. №213/2007г. на Бургаски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.