3
Р Е Ш Е Н И Е
№ 109
С., 03.10. 2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при участието на секретаря С. С.
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 1617/ 2014 година
Производството е образувано по молба на Е. М. Р. – от [населено място] за отмяна на Решение от 14.12.2012 г. по гр.д. № 600/ 2012 г. на Кюстендилски окръжен съд, на основание чл. 303 ал. 1 т. 5 ГПК. Молителката излага, че три седмици след като научила за Определение по т.д.№ 1535/2013 г. на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване, с постановяването на което влиза в сила решението, постановено по предявения от нея иск, подава молба за отмяна на въззивното решение, тъй като във въззивното производство не е била надлежно представлявана от адвокат, какъвто е упълномощила само за първоинстанционното производство. Сочи, че не е призована от въззивния съд на адреса, посочен по делото, който не е променяла, нито е сочила за съдебен адрес адвоката, подал въззивната жалба. Поради това, че не е била надлежно призована за датите на съдебните заседания и за постановените съдебни актове, молителката поддържа, че не е съгласувала защитна позиция по делото, не е информирана за подготвена писмена защита и подаването й в съда – затова поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието й във въззивното производство, е била лишена от възможност на участва в него. На основание чл. 303 ал. 1 т. 5 ГПК иска въззивното решение да се отмени и да се възобнови висящността на въззивното производство.
Ответникът по молбата за отмяна [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва същата като просрочена, като счита, че за да подаде касационна жалба, молителката очевидно за постановеното въззивно решение е узнала на 21.01.2012 г., когато е подписала пълномощно на адвокат за подаване на касационната жалба – срокът по чл. 305 тече от узнаване на решението, чиято отмяна иска и считано от посочената дата, е изтекъл. Оспорва и по същество молбата за отмяна като неоснователна по съображения, че молителката е била надлежно представлявана от адв. Я., затова неоснователно поддържа, че са налице нарушения при призоваването й, като с подписването на пълномощно на адв. Я. за представителство в касационната инстанция, очевидно е потвърдила всички действия, извършени от адв. Я. във въззивното производство, а ако се приеме, че пълномощията на адв. Я. са само за първоинстанционното производство, то молителката не е подала въззивна жалба, затова не може да подава молба за отмяна на въззивното решение.
Ответницата по молбата за отмяна М. Г. Д. – от [населено място] не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с основателността на молбата за отмяна и като провери данните по делото, приема следното:
С въззивното решение е потвърдено първоионстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от Е. М. Р. – от [населено място] и от М. Г. Д. – от [населено място] искове по чл. 92 ЗЗД за левовата равностойност на 12 500 евро – договорна неустойка. С Определение № 926 от 02.12.2013 г. по т.д.№ 1535/2013 г. на ВКС, І т.о., образувано по касационна жалба на ищците, не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Молителката е била представлявана в първоинстанционното производство от адв. Е. Я. с пълномощно от 18.02.2011 г.(л.82), с което е овластен за „първа инстанция”. Въззивната жалба на двете ищци е подадена от адв. Я. за молителката и от адв.Р. З.-К. за ищцата М. Г. Д., като въззивният съд е приел, че посоченият адвокат е процесуален представител на двете ищци. В съдебно заседание на 20.11.2012 г. е допуснал да участва адв. Я., като пълномощник на молителката. В касационната инстанция молителката е представлявана от адв. Я., изготвил и подписал за нея касационната жалба, въз основа на пълномощно за касационната инстанция от 21.01.2013 г.
По допустимостта на молбата за отмяна: молбата от 06.03.2014 г., е подадена в тримесечен срок, съгласно чл. 305 ал. 1 т. 5 ГПК, тъй като молителката поддържа, че е узнала за Определение № 926 от 02.12.2013 г. на ВКС по т.д.№1535/2013 г. три седмици след постановяването му, а [фирма] – [населено място] не доказва друга дата на узнаване. Преди да влезе в законна сила въззивното решение с постановяване на определението от ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване, няма влязло в сила решение, поради което е неоснователен доводът на [фирма] – [населено място], че срокът по чл. 305 ал. 1 т. 5 ГПК за молителката тече от 21.01.2012 г., когато е подписала пълномощно на адвокат за подаване на касационната жалба и знае за постановеното въззивно решение.
Молбата за отмяна на основание чл. 303 ал. 1 т. 5 ГПК е основателна – съдът е нарушил правилата за процесуално представителство, с което е лишил молителката от възможност да участва в делото поради непризоваването й на посочения адрес. Молителката е упълномощила адв. Я. да я представлява в първоинстанционното производство с пълномощно от 18.02.2011 г. Неправилно въззивният съд е приел, че адв.Я. представлява молителката и във въззивното производство, вместо да констатира, че въззивната жалба е подадена от лице без представителна власт и да отстрани нередовността й. Въззивният съд е призовал за о.з. на 20.11.2012 г. молителката чрез адв. Р. З.-К., неовластена да представлява молителката, с което я е лишил от възможност да участва в делото. О. от молителката на адв. Я. за касационната инстанция не валидира извършените без представителна власт действия във въззивното производство.
Допуснатото от въззивния съд нарушаване на процесуални норми, обезпечаващи участие на страните в производството, и процесуалното представителство, обуславя извода, че е налице отменително основание по чл. 303 ал.1 т. 5 ГПК – молителката е била лишена от възможност да участва в делото, в което е била ненадлежно представлявана от адвокат.
По изложените съображения влязлото в сила въззивно решение следва да се отмени и делото – да се върне на въззивния съд, сезиран с въззивна жалба, която да бъде разгледана след отстраняване нередовността й, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА на основание чл. 303 ал. 1 т. 5 ГПК влязлото в сила Решение от 14.12.2012 г. по гр.д. № 600/ 2012 г. на Кюстендилски окръжен съд в частта, с която е разгледан искът на Е. М. Р. – от [населено място] по чл. 92 ЗЗД за договорна неустойка – левовата равностойност на 12 500 евро.
ВРЪЩА в тази част делото на Кюстендилски окръжен съд делото за ново разглеждане от друг състав
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: