Р Е Ш Е Н И Е
№ 109
София, 06.02. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 03 февруари две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при участието на секретаря Виолета Петрова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 391 /2008 година
Производството е по чл. 218а, буква “а” ГПК/отм/
Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. С. К. и К. К. Х. против решение № 14/18.07.2007г., постановено по гр.д. № 824/2006г. на Старозагорски окръжен съд, с което е отменено решението по гр.д. № 985/2004г. на К. районен съд и вместо това е признато за установено в отношенията между страните К. К. М., Д. К. Д., И. Х. П., Г. Х. К. и касаторките Т. С. К. и К. К. Х., че нива от 2,3 дка , находяща се в м. “Г” и нива от 2 дка в м. “К” и двете в землището на с. О. към момента на внасянето им в ТКЗС са били собственост на наследниците на Д. К. Р.
Навеждат се оплаквания за неправилност на решението поради допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в това, че съдът е дал ход на делото въпреки искането за отлагане и наличие на обективни причини, препятстващи явяването им и необоснованост, поради това, че са били лишени от възможността да ангажират относими доказателства, с които да установят действителната фактическа обстановка.
Ответниците по касация К. К. М., Д. К. Д., И. Х. П., Г. Х. К. оспорват жалбата и доводите в нея и молят решението, като правилно и постановено при действително установената фактическа обстановка да се остави в сила.
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Старозагорски окръжен съд, изхожда от процесуално лигитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да постанови обжалваното решение по предявения, квалифициран от него, като иск по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ, въззивният съд е приел за установено следното: Общия на страните наследодател Д е починал 1943г. и е оставил за свои наследници към настоящия момент ищците К. К. М., Д. К. Д., И. Х. П., Г. Х. К., като наследници на сина му К. , починал 1992г.и дъщеря му И. , починала 1991г. Ответниците Т. С. К. и К. К. Х. са наследници на неговия сън К. /Коста/ починал 1977г. Общия наследодател е придобил по покупко-продажба с н.а. № 94,т.ІV/1929г. двата процесни имота. С решение № 27М/25.06.1996г., т.4 е възстановен с план за земеразделяне на наследници на К. Д. К. нива от 4,204 дка, в м. Бенка, която е идентична с м. “Г” от която процесната нива от 2,3 дка , находяща се в м. “Г” е част. Втория претендиран имот нива от 2 дка в м. “К” е възстановен в съществуващи реални граници на наследници на К. Д. с решение № 13/20.02.1995г., като ливада от 2,420 дка, съставляваща имот 56 , попадаща в строителните граници на “минерални бани” в м. “Д” идентична с “К”
Въз основа на тези доказателства, въззивният съд е приел, че двата купени през 1929г. процесни земеделски имота са останали на всички наследници на Д. К. Р. , починал 1943г., тъй като наследниците на сина му К. не доказват, че са ги придобили на оригинерно основание – неформална делба от 1942г. и давност или на деривативно основание. Представените от тях доказателства – протокол за неплатени данъци от К. от 1956г., записване в главната книга на ТКЗС за внесени от него 23,5 дка е прието, че не установяват давност, а представените н.а. № 119,т.1/1948г. и договор от 04.12.1948г. са преценени като неотносими, защото се касаят за други имоти.
Решението е правилно.
Неоснователно се поддържа от касаторите, че е нарушено правото им на участие в процеса, тъй като делото не е било отложено в съдебното заседание на 24.01.2007г. въпреки представената молба от пълномощника им за отлагане на делото придружена с болничен лист. Съдът е дал ход на делото, като е констатирал, че не е доказано препятствие за самите въззиваеми /сега касатори/. В касационната жалба навеждат довод, че в периода около съдебното заседание били ангажирани с помен на скоро починал техен близък, поради което не могли да се обадят на своя пълномощник. Прилагат препис-извлечение от акт за смърт на Т. Н. Х. , починал на 13.12.2006г. на 62 години. Оплакването е неоснователно. В представеният болничен лист за пълномощника не е отразено, че не може да се яви пред съда, съгласно изискването на чл. 18, ал.2 от Наредбата за медицинска експертиза на работоспособността. Към молбата действително не е било представено доказателство за внезапно препятствие за страна да се яви в съдебното заседание, а текста на чл. 107, ал.2 от ГПК изисква кумулативно и страната и пълномощника й да са възпрепятствани да се явят. Отделно от това приближаващият помен на близък не е препятствие по смисъла на чл. 107, ал.2 от ГПК за явяване на страната в съдебно заседание. /То е проведено на 43-тия ден от смъртта на лицето, посочено в представеното препис-извлечение./ По тези съображения първото оплакване за процесуални нарушения е неоснователно.
Не кореспондират на доказателствата по делото доводите, че двата процесни имота не са възстановени на ответниците, като наследници на К. Д. Цитираните по-горе решения на ПК оборват този извод. Без значение е дали ищците са заявили тези земи пред ПК, тъй като за допустимостта на иска по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ е достатъчно правото на възстановяване за спорните имоти да е признато, или да е вече възстановена собствеността върху тях поне на една от страните. Решението на ПК има конститутивно действие по отношение на обособяването на имота, подлежащ на реституция по ЗСПЗЗ, но по отношение на това на кои лица принадлежи този имот, съдът може да бъде сезиран, за да бъде разрешен възникналия спор за това кому принадлежи правото на възстановяване за тях.
Обстоятелството, че всеки от трите деца на общия наследодател си е декларирал и сам е внесъл разпределените му от общия наследодател земи при неформалната делба не променя извода на въззивния съд, че те не са могли да ги придобият по давност. От становището на двете касаторки, депозирано пред РС /л.45/ е видно, че те се позовават на неформална делба, извършена от общия наследодател през 1942г. От този момент до образуване на ТКЗС – 1951г., а дори до 1956г., когато наследодателят на касаторите е станал член на ТКЗС, не е изтекъл изискуемият се от чл. 34 от ЗД /отм/ двадесет годишен срок за придобиване на недвижим имот по давност. Затова К. /Коста/ Д. К. , въпреки, че е внесъл сам процесните два земеделски имота в ТКЗС и е констатирано, че не плаща данъци за тях, като за свои, не е могъл да ги придобие по давност, поради това, че тя е прекъсната с кооперирането на земята. След внасяне на имотите в ТКЗС давност не е текла за тях, тъй като владението не му е предадено въз основа на писмен акт за предаване на владението, т.е. нормата на чл. 12, ал.7 от ЗСПЗЗ не намира приложение. Обстоятелството, че имот 56 в землището на с. О., “М”, заснет по плана от 1939г. сега е записан на наследници на К. Д. не опровергава този извод, тъй като не е посочено основание за това записване. От скицата не може да се направи извод, че от 1939г., когато е одобрен плана, имота е записан на К. Д. , а страните не спорят, че този имот е идентичен с единия от купените от общия наследодател с н.а. от 1929г. Самите касатори твърдят предаване на владението върху него едва през 1942г. и до колективизацията не е изтекъл двадесетгодишния срок за придобиване по давност. Този срок не би бил изтекъл и от 1939г., когато е одобрен отменения вече план до 1956г., когато е влязъл в ТКЗС наследодателят на касаторите.. Затова изводите на въззивния съд, че не е доказано придобиване по давност от ответниците /сега касатори/ е обоснован, съответстващ на материалния закон /- ЗД /отм/ и поради това е правилен.
Решението не е необосновано и поради неприлагане на преписки пред ПК на трети лица, които са неотносими към предмета на спора. Предмет на възстановяване по тях са други имоти, за които ако съществува спор за собственост, той не е предмет на настоящото дело. Разпределението на имотите от общия наследодател между двамата му сина и дъщеря му през 1942г. е безспорно установено между страните, поради което не е необходимо този факт да се установява от преписките, но предвид това, че не е изтекъл двадесет годишния срок за придобиване по давност, ответниците по иска не установяват придобиване на двата процесни имота по давност. В този аспект доказателствата по праписките на останалите наследници са неотносими към предмета на спора по настоящото дело, и неприлагането им не е довело до постановеното на необосновано решение.
Или в обобщение, оплакванията в касационната жалба са неоснователни. Не са налице наведените касационни основания, поради което решението следва да се остави в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА против решение № 14/18.07.2007г., постановено по гр.д. № 824/2006г. на Старозагорски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: