О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 109
гр. София, 06.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на пети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев ч.гр.д. № 617 по описа за 2019 г. приема следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. В. М. и Л. М. П. против определение № 3759 от 30.11.2018 г., постановено по в. ч. гр. д. № 5777 по описа за 2018 г. на Софийския апелативен съд, с което е оставена без уважение частната им жалба против определение № 16986 по гр. д. № 6789 по описа за 2018 г. на Софийския градски съд, ГО, I-5 състав, за връщане на исковата молба и прекратяване на производството за прогласяване недействителността на ипотеката върху една втора идеална част от процесния имот. Частните жалбоподатели твърдят, че определението на Софийския апелативен съд е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено в противоречие с приложените към исковата молба писмени доказателства. Като основания за допускане на касационното обжалване сочат т.1 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Налице ли е правен интерес за съсобствениците, които не са учредили ипотека върху съсобствения имот, да предявят иск за недействителност на целия договор за ипотека, или правният интерес е само за прогласяване недействителността за своята идеална част?
2. Може ли да се учреди ипотека върху имот, който не е изцяло собственост на лицето, в чиято тежест се учредява ипотеката, а идеалните части от ипотекирания имот не са установени към момента на учредяването на ипотеката?
3. Може ли да се учреди ипотека върху имот, който към момента на вписването и не принадлежи на лицето, в чиято тежест тя е учредена?
Частните жалбоподатели молят настоящата инстанция да допусне касационно обжалване на определението на Софийския апелативен съд, да го отмени и да върне делото за продължаване на процесуалните действия.
За да се произнесе по частната жалба, Върховният касационен съд взе предвид следното:
Жалбоподателите са предявили иск за прогласяване недействителността на договорна ипотека върху недвижим имот, който е съсобствен между тях и ответника А. В. М.. С определение № 16986 от 3.8.2018 г. по гр. д. № 6789 по описа за 2018 г. Софийският градски съд е върнал исковата молба и е прекратил производството за една втора идеална част от имота, тъй като ищците не са собственици на тази идеална част и не са легитимирани да предявят чужди права пред съд съгласно чл.26, ал.2 от ГПК. Софиийският апелативен съд е потвърдил това определение, но по други съображения. Приел е, че ищците нямат правен интерес да искат обявяване на недействителността на договора за ипотека върху целия имот, а само за едната втора идеална част, която притежават.
При тези мотиви на въззивния съд от решаващо значение за изхода на спора относно допустимостта на производството за обявяване недействителността на една втора идеална част от договора за ипотека, която не е собственост на ищците, е първият въпрос, който се съдържа в частната касационна жалба. По този въпрос не е формирана практика на ВКС, а разрешението му е необходимо с цел изясняване на правния интерес на съсобствениците при предявяване на установителен иск за недействителност на ипотека. Ето защо следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Останалите въпроси касаят материални права, по чието съществуване съдът не се е произнесъл. Затова тези въпроси не обуславят изхода на спора относно допустимостта на предявения иск, поради което по тях не следва да се допуска касационно обжалване.
Отговорът на поставения въпрос произтича от правната характеристика на съсобствеността и разпоредбата на чл.31, ал.1 от ЗС. Правото върху идеална част от вещта позволява на всеки от съсобствениците да си служи с цялата вещ, стига да не пречи на другите съсобственици. След като правата на съсобственика се разпростират върху цялата вещ, а не само върху реално обособена част от нея, той има правен интерес да защити от евентуални претенции и идеалната част на другите съсобственици. Затова не може да се отрече наличието на правен интерес у съсобственика да предяви иск за недействителност на договора за ипотека, който тежи върху целия имот, включително и върху идеалната част, която не му принадлежи. Наличието на правен интерес не предопределя основателността на този иск, а само обуславя процесуалното право да бъде предявен от другия съсобственик и задължението на съда да се произнесе по съществото на спора.
От този отговор на въпроса следва, че обжалваното определение и потвърденото с него първоинстанционно определение са неправилни и следва да бъдат отменени, а делото трябва да се върне на Софийския градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Воден от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3759 от 30.11.2018 г., постановено по в. ч. гр. д. № 5777 по описа за 2018 г. на Софийския апелативен съд.
ОТМЕНЯ определение № 3759 от 30.11.2018 г., постановено по в. ч. гр. д. № 5777 по описа за 2018 г. на Софийския апелативен съд и потвърденото с него определение № 16986 по гр. д. № 6789 по описа за 2018 г. на Софийския градски съд, ГО, I-5 състав, за връщане на исковата молба и прекратяване на производството за прогласяване недействителността на ипотеката върху една втора идеална част от процесния имот.
Връща делото на Софийския градски съд за продължаване на процесуалните действия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: