Решение №109 от по търг. дело №2457/2457 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

 
 
 
                                      О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е
                                                  
                                                    № 109
                                           София 10.02.2009г.
 
 
 
               ВЪРХОВНИЯТ  КАСАЦИОНЕН  СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на девети февруари през две хиляди и девета година в състав:
 
                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
                                                   ЧЛЕНОВЕ:  ВЕСКА РАЙЧЕВА
                                                                         СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря……………………..  и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 3607  по описа за 2008 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
 
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. с. чрез процесуални представители Д. И. и М. Великова срещу решение № 190/21.05.08г.по гр.дело № 1285/07г.на Софийски градски съд,с което е оставено в сила решението от 20.12.04г.по гр.дело № 6943/05г.на СРС,62 състав . С него са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1-3 от КТ,предявени от Е. К. Х. против М. с. . По отношение на втория ответник „О” към МС исковете са отхвърлени.
Относно допустимостта на касационната жалба по чл.280 ал.1 от ГПК касаторът сочи наличие на съществен материалноправен въпрос,решен в противоречие със съдебната практиката. Прилага решение от 4.12.03г.по гр.дело № 9786/03г.на СРС,ТСК,56 състав и решение № 444 от 24.03.08г.по гр.дело № 1901/05г.на ВКС,ІV г.о.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение намира следното:
За да се допусне до касационно разглеждане касационната жалба,с нея следва да е повдигнат за разглеждане съществен материално правен или процесуален въпрос. Той е такъв,когато касае предявяването или надлежното упражняване на правото на иск,или предопределя изхода от спора. Въпросът за качеството на работодател на ответника е съществен,тъй като е обусловил съдържанието на постановеното въззивно решение. Той е решен от въззивния съд в противоречие с представените към касационната жалба посочени по-горе съдебни решения. С решението от 4.12.03г.по гр.дело № 9786/03г.на СРС,56 с-в,постановено по иск за отмяна на дисциплинарно наказание”предупреждение за уволнение” на ищцата Е е прието,че неин работодател е обект”О” към МС. В решение № 444 от 24.03.08г.,постановено по гр.дело № 1901/05г. ВКС е приел,че съгласно чл.20 от Закона за администрацията Министерският с. е централен колегиален орган,а според чл.40 от същия закон юридическото лице е А. на Министерския съвет. В обжалваното решение е прието,че надлежен ответник по спора за отмяна на уволнението на ищцата е М. с. . Наличието на противоречива практика по този въпрос обуславя допускане до разглеждане на касационната жалба – чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.
По изложените съображения,Върховен касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 190 от 21.05.08г.на Софийски градски съд,постановено по гр.дело № 1285/07г.по касационната жалба на М. с. .
Делото да се докладва на председателя на ІV г.о.за насрочване.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
 
 

Scroll to Top