ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1094
София, 22.11. 2017г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. д. № 2423 по описа за 2017г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат М.М. като процесуален представител на ЧСИ с рег. № 775 Я. Й. Б. от [населено място] срещу въззивното решение на Шуменския окръжен съд от 07.ІІІ.2017г. по в.гр.д. № 3/2017г.
Ответникът по касационната жалба Р. А. Г. със съдебен адрес в [населено място] не е подал отговор по реда на чл.287 ал.1 ГПК.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ съобрази следното:
С решението си от 07.ІІІ.2017г. Ш. е отменил решението на РС Шумен от 09.ХІ.2016г. по гр.д. № 3398/2015г., с което са отхвърлени предявените от Р. Г. срещу ЧСИ Я. Б. искове за присъждане на 7490лв., представляващи претърпени имуществени вреди вследствие незаконосъобразни действия на ЧСИ по изп.д. № 20127750400035, ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане, и на 421.38лв. мораторна лихва, и вместо него е постановил друго, с което е осъдил ЧСИ Я. Б. да заплати на Г. 7490лв. обезщетение за имуществени вреди вследствие незаконосъобразни действия на ЧСИ по посоченото изпълнително дело, съставляващи равностойност на цената, получена при публична продан на собствен на длъжника Г. недвижим имот, ведно със законната лихва от завеждането на делото до окончателното изплащане, както и 421.38лв. мораторна лихва.
Въззивният съд е приел, че в исковата си молба Г. заявява, че предявява срещу ответника претенция за присъждане на 4793.11лв., с които последният се обогатил за негова сметка, и в условията на евентуалност претенция по чл.74 ЗЧСИ за възстановяване от ЧСИ на вредите, неправомерни причинени при изпълнение на дейността си по изпълнителното дело. Впоследствие ищецът уточнил, че претендира сумата като обезщетение за имуществени вреди, причинени при изпълнение на дейността на ЧСИ, а в първото съдебно заседание уточнил, че конкретните увреждащи действия на ответника са както не превеждането на разликата от продажната цена по сметката на длъжника, така и извършването на множество изпълнителни действия /запори и възбрани/, които били без краен резултат, но за които били начислени и заплатени от длъжника такси, с което дългът му нараснал много над 3000лв. В първата инстанция е допуснато изменение на размера на претенцията до 7490лв.
Въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е постановено по нередовна искова молба. Нередовността, обаче, е отстранена с изложението във въззивната жалба и тъй като ответникът е имал възможност да се запознае с нея и да изрази становище, съдът следва да се произнесе по съществото на спора, очертан посредством конкретизираните в жалбата факти и обстоятелства, без с нея да е изменено основанието, петитума или размера на първоначалната искова претенция. Претендира се обезщетение за имуществени вреди, равни на цената, на която ЧСИ е продал недвижим имот на ищеца, защото продажбата на имота не е следвало да се състои, а до нея се е стигнало вследствие неправомерни действия на ЧСИ, довели и до необосновано увеличаване на размера на дълга. С молбата за образуване на изп.дело взискателят е възложил на ЧСИ цялостна справка за имущественото състояние на длъжниците и определянето на способа за изпълнение. Въпреки това от образуването на изп.производство на 27.ІІ.2012г. до изпращането на покани за доброволно изпълнение – 19.ІІ.2014г. – ЧСИ е извършил само проучване на имущественото състояние и е наложил запори и възбрани, без конкретни изпълнителни действия, допускайки по този начин върху задължението да текат лихви, уголемили дълга. Въпреки възражението на ищеца за несеквестируемост на единия от имотите му, ЧСИ описал и двата имота, начислявайки и съответните за това такси и разноски. В нарушение на чл.494 ал.2 изр.ІІ ГПК ЧСИ изготвил обявление и насрочил втората публична продан /ПП/ преди изтичането на един месец от приключването на първата, което довело до непровеждането на втората, но във връзка с нея били начислени и платени от взискателя такси и разноски. В нарушение на чл.494 ал.2 изр.ІІІ ГПК ЧСИ насрочил трета ПП без искане от страна на взискателя в предвидения срок за определяне на нова цена на имота, въпреки че при липса на такова искане по закон е следвало вдигането на наложената възбрана и освобождаване на имота. С оглед на това извършената четвърта ПП е изцяло незаконосъобразна, което води до незаконосъобразност на последващите действия по обявяването на купувач, възлагане на имота, въвод във владение, начисляване на такси и разноски за третата и четвъртата ПП. За нарушенията на ЧСИ са наложени дисциплинарни наказания. ЧСИ е наложил и запори върху МПС и е извършил опис на движими вещи, по отношение на които не е пристъпил към реално изпълнение до извършването на разпределение на получената при ПП сума, при което всички разноски във връзка с тях необосновано увеличават дълга. Липсват доказателства по делото в поканата за доброволно изпълнение ЧСИ да е посочил, че задължението на ищеца включва и вземания на присъединените взискатели Държавата и [община] и така го е възпрепятствал да се възползва от правото на възражение за изтекла погасителна давност. Пряка и непосредствена последица от виновно допуснатите от ЧСИ нарушения на чл.494 ал.2 ГПК, довели до продажбата на имота и разпределението на сумата за него, е претърпяната от ищеца вреда в размер на цената, за която е продаден имота. Вредата е следствие и от осъществените след втората ПП действия и бездействия на ЧСИ, за които не е имало основание, но са довели до увеличаване на дълга.
В изложение към касационната жалба се сочи произнасяне от въззивния съд по процесуалноправни въпроси в хипотезата по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, а именно: 1. в случаите на допуснато процесуално нарушение и произнасяне по нередовна искова молба от първата инстанция, нередовностите по която са отстранени с въззивната жаллба, при докладване на делото чрез посочване на правната квалификация и фактическите твърдения следва ли въззивният съд да обезпечи правилното приложение на материалния закон посредством даване на указания относно подлежащите на доказване факти, разпределяне на доказателствената тежест и даване на възможност за ангажиране на съответни доказателства – в противоречие с практиката на ВКС, като са изложени съображения, че въззивният съд е приел нов предмет на делото въз основа на конкретизираните във въззивната жалба обстоятелства; и в хипотезата по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, а именно: 2. може ли съдът да се произнесе по иск, заявен с нередовна искова молба без даване на указания за поправянето й; 3. при констатирана нередовност на исковата молба следва ли въззивният съд да предостави на ищеца срок за поправянето й и в случай, че посредством изложеното във въззивната жалба исковата молба е конкретизирана; 4. допустимо ли е произнасяне по съществото на спора, очертан с конкретизираните във въззивната жалба обстоятелства, без указания за поправяне нередовностите на исковата молба и без указания на страните; 5. допустимо ли е автоматично изменение на основанието на претенцията по изявление на жалбоподателя или чрез доказване или това е допустимо само ако съдът прецени това за уместно с оглед защитата на въззиваемия, и следва ли по този въпрос произнасянето на нарочно определение; 6. конкретизирането на факти и обстоятелства след приключване на съдебното дирене пред РС и във въззивната жалба представлява ли нов предмет на делото и следва ли за него да се направи доклад; 7. произнасянето по новозаявени след приключване на съдебното дирене и във въззивната жалба твърдения представлява ли нарушение, ограничаващо правото на защита на страната; 8. за задълженията на въззивния съд в случай, че въззивната жалба не съдържа оплакване за допуснати от първоинстанционния нарушения във връзка с доклада, и следва ли съдът да даде указания за възможността страните да предприемат процесуални действия по посочване на относими доказателства, и 9. какви са последиците от недопускането и несъбирането на доказателства вследствие действия на съда, накърняващи правата на страните.
ВКС на РБ намира, че касационно обжалване на атакуваното решение следва да бъде допуснато за проверка на твърденията на касатора за произнасяне от въззивния съд по непредявен иск.
За касационното обжалване се дължат 149.80лв. държавна такса.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Шуменския окръжен съд № 53 от 07.ІІІ.2017г. по гр.д № 3/2017г.
УКАЗВА на Я. Й. Б. в едноседмичен срок да представи доказателства за внесени по сметката на ВКС 149.80 лв. д.т. за касационното обжалване, както и че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще му бъде върната.
Определението не подлежи на обжалване.
Делото да се докладва за насрочване след представяне на доказателства за изпълнение на указанието или за преценка по движението му след изтичането на срока за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: