1
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1095
София 22.11.2017 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми септември, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 694/2017 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение №1569 от 07.12.2016 г. по гр.д. №1743/2016 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение №121 от 20.07.2016 г. по гр.д. №80/2016 г. на Девненския районен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен искът на А. Д. К. срещу [община] за сумата 19 294. 55 лв. – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода 2007 г. – 2014 г., като неоснователен. Въззивният съд е приел, че ищецът в периода октомври 2007 год. – 30.10.2015 год., т. е., в два последователни мандата, е заемал длъжността кмет на [община]. От заключението на съдебносчетоводната експертиза се установява, че последният пълен отработен месец от ищеца е август 2015 г. За този месец начисленото на ищеца БТВ е в размер на 4016 лв. За периода 2007 – 2015 г. полагащият се на ищеца платен годишен отпуск е 239 дни, а неизползваният платен годишен отпуск за периода от 08.11.2007 г. до 30.11.2015г. е 150 дни. Дължимото обезщетение е в размер на 21 091, 50 лв. В ЛТД на ищеца липсват заповеди за ползване на платен годишен отпуск, като заключението относно ползваните, респ. неизползваните дни платен годишен отпуск се базира на наличните фишове за заплата за периода ноември 2007 г. – октомври 2015 г. Искът е неоснователен. Съгласно чл. 224, ал. 1 КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176, правото за който не е погасено по давност. Според разпоредбата на чл. 173 ал. 5 КТ, редакция на нормата ДВ, бр. 25/2001 год., действала до 29.07.2010 год. работникът или служителят използува платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се отнася. Работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя до края на съответната календарна година освен ако ползуването му е отложено по реда на чл. 176. В този случай на работника или служителя се осигурява ползване на не по-малко от половината от полагащия му се за календарната година платен годишен отпуск. В същия смисъл са и последващите редакции на чл. 173, ал. 2 КТ, редакция ДВ, бр. 58/2010 год., действала до 16.07.2015 год. и чл. 173, ал. 5 КТ, редакция ДВ, бр. 54/2015, в сила от 17.07.2015 год./. От анализа на горните разпоредби се налага изводът, че същността и предназначението на платения годишен отпуск изискват да бъде ползван в рамките на календарната година, за която се отнася, а работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя до края на съответната календарна година, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 176. Текстът на чл. 173 КТ в различните му редакции регламентира, че отпускът се ползва с писмено разрешение от работодателя. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗМСМА кметовете на общините се избират пряко от населението, поради което за тях липсва работодател по смисъла на функциите по КТ и в частност да им разрешава ползването на полагащия им се съгласно чл. 38, ал. 7 ЗМСМА вр. чл. 155 КТ платен годишен отпуск. При това положение и съгласно чл. 173 КТ в различните редакции на нормата, ищецът в качеството си на кмет на [община] е бил длъжен да осигури ползването на целия полагащ му се платен годишен отпуск в рамките на всяка една от процесните календарни години, през които е заемал тази длъжност. Отлагането на ползването на отпуск във времето, установено в КТ по изключение, е допустимо само в хипотезите на чл. 176, ал. 1 КТ, които не са приложими в настоящия случай. В този смисъл е решение № 2/20.01.20111 год. по гр. дело № 478/2010 год. на ВКС на РБ, Трето г. о.
Недоволен от решението е жалбоподателят А. Д. К., [населено място], който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по правните въпроси /уточнени при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/ за това обусловено ли е правото на парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от възможностите за отлагане на ползването му в рамките на текущата календарна година с оглед разпоредбата на чл.38, ал.7 ЗМСМА. Твърди се, че тези въпроси са решавани противоречиво от съдилищата. Посочени са съдебни решения.
Ответникът по касационната жалба [община] не е заявил становище.
Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато по повдигнатите въпроси на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като те обуславят крайното решение на съда и са решавани противоречиво от съдилищата.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1569 от 07.12.2016 г. по гр.д. №1743/2016 г. на Варненския окръжен съд.
Делото да се докладва на Председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
.