Решение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.8
Р Е Ш Е Н И Е
№ 11
София, 11.03.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
при участието на секретаря Анета Иванова,
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело № 1016 /2018 г.:
Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 501 от 06.11.2018 г. по касационна жалба на И. П. П. – Ц. е допуснато до касационно обжалване въззивно решение № 321 /08.11.2017 г. по възз. гр.д. № 437 /2017 г. на Пернишкия окръжен съд, г.о., с което е отменено решение № 21 /18.04.2017 г. по гр.д. № 65 /2016 г. на Брезнишкия районен съд и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени предявените от И. П. – Ц. срещу А. М. Б. кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.124,ал.1 ГПК за признаване на установено по отношение на ответницата, че ищцата е собственик на три поземлени имота, представляващи земеделска земя, с начин на трайно ползване – ниви, находящи се в [населено място], с идентификатори по КККР и площ съответно: …. и 3 001 кв.м., …. и 2 999 кв.м., …. и 8 000 кв.м., с посочени съседи на трите имота, и ищцата е осъдена да заплати на ответницата и съда разноски.
Касационно обжалване е допуснато по процесуалноправния въпрос: Дали въззивният съд при проверка на правилността на обжалваното първоинстанционно решение разглежда въпроси, които не са повдигнати пред него с доводи във въззивната жалба за неправилност на първоинстанционното решение?
Въпросът е по приложението на правилото на чл.269,изр.2 ГПК, с което се определят правомощията на въззивния съд при проверка на правилността на първоинстанционното решение. Според разпоредбата по въпросите, които не се отнасят до валидността и допустимостта на решението, а до неговата правилност, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.
По този въпрос настоящият състав споделя разрешението, прието в т.1 от ТР № 1 /09.12.2013 г. по т.д. № 1 /2013 г. на ОСГТК на ВКС, което е приложимо в случая.
Според това разрешение с разпоредбата на чл.269, изр.2 ГПК е установено правилото, че ограниченията в дейността на въззивната инстанция при проверката на правилността на първоинстанционното решение, са очертани от наведените с въззивната жалба доводи за неговата неправилност; тези ограничения не се отнасят до две хипотези: случаите, в които въззивният съд констатира нарушение на императивна материалноправна норма и случаите, в които съдът следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище.
Съгласно правилото на чл.130,ал.2 от ЗСВ тълкувателните решения са задължителни за съдилищата. Поради което приетото разрешение следва да бъде зачетено без настоящият състав да излага свои мотиви по въпроса.
По съдържанието на въззивното решение:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел следното:
Ищцата твърди, че правата и върху процесните имоти произтичат от възстановяване на собствеността по силата на решение на Поземлена комисия – Брезник и по наследяване от С. Т. К..
С оглед на наведените твърдения възникването в полза на ищцата на право на собственост е обусловено от установяването на двата елемента от фактическия състав на твърдяното придобивно основание – влязъл в сила акт за възстановяване на собствеността върху земите, притежавани от нейния наследодател по реституция, осъществена чрез провеждане на административна процедура и настъпило универсално наследствено правоприемство.
Приложима е разпоредбата на чл.27,ал.1 ППЗСПЗЗ, вр. чл.14,ал.1,т.2 вр. чл.17 ЗСПЗЗ. Съгласно чл.27,ал.3 ППЗСПЗЗ влязлото в сила решение, придружено със скица удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт. Следователно позитивното решение на ПК за възстановяване на земята с план за земеразделяне съставлява годен титул за собственост.
С оглед оспорването от ответницата с отговора на исковата молба на твърдяното от ищцата право, в доказателствената тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и главно доказване осъществяване на фактическия състав на сочения придобивен способ. Доколкото във въззивната жалба на ответницата и на подпомагащата я страна са наведени доводи за необоснованост на обжалваното решение поради недоказаност на исковата претенция и неправилен извод на съда относно несъответствието на процесното решение на ПК със законовите изисквания, то тези въпроси се включват в предмета на въззивната проверка.
Решението на ПК е представено в препис, изготвен и подписан от ОСЗ. По делото обаче не са налице доказателства, които да установят влизането в сила на това решение, за да се приеме за завършен фактическият състав на реституционната процедура, предвид законоустановената възможност за съдебното му обжалване. Както в представения препис, така и в цялата приложена по делото преписка липсва удостоверяване за влизането в сила на акта на ПК. Поради това въззивният съд не може да формира извод за приключила реституционна процедура, а оттук – за възникване на права на ищцата, основани върху твърдяното възстановяване на правото на собственост върху процесните земи.
Така въззивният съд е приел извода, че ищцата не е доказала първия елемент от фактическия състав на твърдяното придобивно основание – възстановяване на собствеността върху земите по реституция, осъществена чрез провеждане на административна процедура, приключила с влязло в сила решение.
По основателността на жалбата и на основание чл.290 и сл. ГПК:
Основателен е доводът, че във въззивните жалби на ответника по иска А. Б. и на третото лице неин помагач Р. К. липсват доводи за това, че решението на поземлена комисия, с което се легитимира ищцата, не е влязло в сила.
Доводите са за неговата материална незаконосъобразност и за това, че първоинстанционният съд неправилно не е приел за доказано възражението за придобивна давност на третото лице помагач на ответника Р. К. (осъществено след земеделската реституция) и за това, че след като е придобил на това основание собствеността на имота, с валидна сделка, е прехвърлил правото на собственост на ответника.
При тези доводи с оглед отговора на правния въпрос въззивният съд не е следвало да извършва преценка на това дали представеното по делото от Общинска служба по земеделие – Брезник в заверен препис решение за възстановяване на правото на собственост е влязло в сила, а е следвало да разгледа защитните средства на ответника по иска за собственост и на третото лице помагач.
Към това следва да се добави и че настоящият състав намира за неправилен извода на въззивният съд, че по делото не са налице доказателства, които да установят влизането в сила на позитивното решение на ОСЗ, което е представено по делото в препис, изготвен и подписан от ОСЗ, предвид законоустановената възможност за съдебното му обжалване, поради това, че в процедурата липсва субект, който да има правен интерес да обжалва позитивното решение. И тъй като ОСЗ е представила удостоверение от 2011 г.(л.102), от което е видно, че в кадастралната карта имотите фигурират като собственост на наследниците на С. Т. К..
Като е формирал извода, че ищцата не е доказало твърдяното от нея придобивно основание, въззивният съд не е обсъдил защитните средства на въззивните жалбоподатели – ответника по иска и третото лице негов помагач.
От изложеното дотук настоящият състав приема извода, че въззивното решение е неправилно и следва да бъде отменено.
Тъй като не се налага повтарянето и извършването на нови съдопроизводствен действия, настоящият състав следва да разгледа спора по същество.
Настоящият състав в съответствие с установената практика на ВКС (напр. Решение № 161 от 29.07.2014 г. по гр.д. № 6153 /2013 г. на ВКС, І г.о., и Решение № 111 от 21.06.2017 г. по гр.д. № 3709 /2016 г. на ВКС, І г.о.) приема, че ответникът по иск за собственост, основан на земеделска реституция, който не заявява права към момента на обобществяването на имота (отпреди реституцията), не разполага с възражението, че възстановеният имот не е бил собственост на ищеца, респективно на негов наследодател към момента на образуване на ТКЗС, тъй като на практика с това възражение се повдига спор за материално право по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ, страни по който могат да бъдат само лица, които са заявили имота за възстановяване. В обсъжданата хипотеза, ответникът може да противопостави само възражения (доводи), основаващи се на факти, настъпили след масовизацията на земеделската земя, които изключват правата на ищеца.
В случая ответникът е направил точно такова възражение – за изтекла след реституцията в полза на неговия праводател, конституиран като трето лице помагач на ответника, придобивна давност.
По възражението за изтекла в полза на третото лице помагач придобивна давност:
Тъй като в случая ищецът разполага с документ за собственост и доказа по делото осъществяването на отразеното в него придобивно основание и оспорва придобивното основание на ответника и нейния праводател, който е конституиран като трето лице помагач на ответника, то съгласно приетото с ТР 11 /21.03.2013 г. по т.д. № 11 /2012 г. на ОСГК на ВКС, ответникът и третото лице помагач носят тежестта да докажат фактическият състав на удостовереното от нотариуса придобивно основание – изтеклата в полза на третото лице десетгодишна придобивна давност към момента на съставянето на констативния нотариален акт – 01.04.2016 г.
В първоинстанционното производство са разпитани посочените от ответника свидетели Б. К. и А. И. (л.64 и сл.), които са били свидетели и в нотариалното производство. Видно от приложения по настоящото дело протокол, съставен на 01.04.2016 г. от нотариуса в производството по обстоятелствена проверка (л.71 и л.72) двамата са заявили едно и също: че Р. К. се занимава със земеделие и отглежда животни повече от петнадесет години, че когато Р. К. ги повика ходят да му помагат, че знаят имотите, които са ниви в землището на Брезник, посочват имената на трите местности, в които се намират имотите и че тези имоти Р. К. ги оре и сее жито в тях и събира реколта и те не знаят някой да има претенции към имотите.
От разпита на двамата свидетели пред първоинстанционният съд се установява, че и двамата извършват земеделски работи при Р. К., когато той им възложи такива, орали са и са жънали с комбайн на Р. К. ниви в местностите, в които се намират процесните имоти, за които не знаят някой друг да е имал претенции и да възрази, че Р. К. ги обработва. И двамата свидетели твърдят, че не са виждали документи за който и да е имот на Р. К..
Свидетелят К. пояснява, че коси, балира и жъне за Р. К. . Обработвал е трите имота (имоти в трите посочени местности) в различни години, може би два пъти е жънал през 2 – 3 години, това е била преди четири години. Чистили нивата в м. „Цъфти трън“ някъде 2011 г. – 2012 г., която била нечистена, сега се обработвала, изорали я, култивирали я и я засяли. Свидетелят твърди, че имотите се обработват през година, когато се остави (оставя) да стане угар. Свидетелят твърди, че Р. К. и А. (ответникът А. Б.) са семейство.
Свидетелят И. пояснява, че преди Р. косял, сега орял и сеел, като сменял културите; имотите не са оградени, Р. обозначавал с парцалче площта, която да се обработи, той казвал на работниците къде да косят и те косят; Свидетелят ходил в „Цъфти трън“ да чистят от тръни, било отдавна, чистили, защото не можело да се коси, било обрасло с тръни; свидетелят можел да покаже „горе-долу“ къде са имотите, през 2015 г. – 2016 г. били изорани и засени с жито; повече от 10 години Р. К. обработвал имотите. Свидетелят И. твърди, че Р. К. като земеделски производител купува земя и хората му дават (да обработва земя) под аренда и (той) дава на хората рента.
Настоящият състав намира, че в показанията си пред съда и пред нотариуса свидетелите не са индивидуализирали по никакъв начин границите на имотите, за които говорят, посочили са само местностите и приблизителните размери на площите им.
Поради това не може да се направи извод, че показанията на двамата свидетели се отнасят именно до конкретните процесни имоти. Поради което въз основа на тях, не може да се направи еднозначен и обоснован извод, че Р. К. е упражнявал фактическа власт именно върху процесните имоти, от което следва извод, че от тези показания не може да се приеме, че Р. К. е придобил процесните имоти по давностно владение.
От твърденията на свидетелите, че имотите не са обозначени на място и че свидетелите, като работници на Р. К., са обработвали площи, които са обозначавани всеки отделен път от Р. К., не може да се направи извод не само за конкретното местоположение на обработваните площи (и следователно за идентичността им с процесните), но не може да се направи дори извод, че обработваните площи са били едни и същи през различните години. По-скоро от всичко казано от свидетелите може да се направи извод, че Р. К. е възлагал на работниците си да чистят от тръни, косят, орат и жънат имоти, които не са останали необработени до момента през съответната стопанска година и че обработването е било през година.
Отделно от това следва да се отбележи и следното:
Относно показанията на двамата свидетели в нотариалното производство:
В нотариалното производство показанията на свидетелите за процесните имоти се изчерпват единствено с твърденията, че Р. К. ги оре и сее жито в тях и събира реколта, без да се пояснява от кога.
Липсват всякакви твърдения за моменти и периоди от време, през които Р. К. обработва процесните имоти. Единственият период от време, който споменават свидетелите, се отнася само до упражняваната от Р. К. дейност като земеделски производител – той се занимава със земеделие и отглежда животни от 15 години.
Също така: свидетелите не твърдят пред нотариуса да са работили на конкретните имоти и изобщо нито един конкретен факт, който да ги свързва с процесните имоти.
Относно показанията на двамата свидетели пред съда:
Свидетелят К. твърди, че е работил за Р. К. на процесните имоти (чиито граници не обозначава по никакъв начин), че може би два пъти е жънал през 2 – 3 години, това е била преди четири години. Чистили нивата в м. „Цъфти трън“ някъде 2011 – 2012 г., която била нечистена. Т.е. казаното от свидетеля не се отнася до период от време от десет години. Освен това свидетелят въвежда резерва и условност с израза „може би“, което е обратното на категоричност и така трябва да се тълкува. От тези показания не може да се направи извод, че Р. К. е осъществявал фактическа власт върху имотите десет години преди да се снабди с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка. Не може да се направи извод и че Р. К. въобще е обработвал имот в м. „Цъфти трън“ преди 2011 г.
Свидетелят И. не твърди конкретни моменти, в които да е работил за Р. К. на процесните имоти, той твърди конкретно само, че имотите са обработени през 2015 – 2016 г. и че Р. К. ги обработва повече от десет години, последното е извод, обосновката на който не може да се изведе от съдържанието на показанията на този свидетел. От показанията на този свидетел настоящият състав приема, че следва да се кредитира твърдението му, че той с други работници чистил тръни в имот в м. „Цъфти трън“, защото не можело да се коси, т.е. имотът не е бил обработван преди това.
Настоящия състав приема, че фактическите твърдения на двамата свидетели не очертават конкретни времеви моменти в период от десет години преди нотариалното производство. И че твърденията, че двамата свидетели са работили на процесните имоти (чиито граници не обозначават по никакъв начин, а индивидуализират единствено като находящи се в трите споменати местности) не съответстват на показанията им в нотариалното производство, в което същите свидетели не са правили такива твърдения.
Тези твърдения следва да се преценяват с оглед на липсата на каквито и да било други доказателства за упражняването на фактическа власт от Р. К. върху процесните имоти и като се има предвид и заинтересоваността на свидетелите от изхода на спора в полза на Р. К. (те са негови работници), от което следва извод, че са недостоверни.
Крайният извод относно свидетелските показания е, че от тях не се установява осъществяването на фактическия състав на придобивната давност върху процесните имоти по отношение на Р. К. към момента на снабдяването му с констативен нотариален акт за собственост.
От това следва, че Р. К., който не е бил собственик, не е могъл да прехвърли собствеността върху процесните имоти на ответника, от което следва извод за основателността на иска.
При индивидуализацията на имотите ще бъде написано името на местността „Цъвти трън“, а не името „Цъфти трън“, тъй като името на местността е посочена така в решението на ОСЗ и скицата към него.
Като последица от извода, че Р. К. не е придобил право на собственост върху процесните имоти по давност и на основание чл.537,ал.2 ГПК констативният нотариален акт следва да бъде отменен за 1 /4 ид.ч., съобразно признатото на ищцата право на собственост.
Следва да се отбележи, че изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд (както беше отбелязано, въззивният съд не е обсъдил дали е осъществен фактическият състав на придобивната давност).
С оглед изхода от това производство ответникът по касационната жалба и по иска следва да бъде осъден да заплати на Националното бюро за правна помощ сумата 600 лева разноски за процесуално представителство за назначения процесуалния представител на ищцата, определени съгл. чл.6,ал.2 НМРАВ, а на Върховния касационен съд – сумата 105 лева държавни такси за касационното производство (30 лева за допускане и 75 лева за разглеждане на касационната жалба). Ответникът и третото лице помагач на ответника нямат право на разноски.
Воден от горното и на основание чл.293 ГПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № 321 от 08.11.2017 г. по възз. гр.д. № 437 /2017 г. на Пернишкия окръжен съд, г.о.. и вместо това постановява:
По иска с правно основание чл.124,ал.1 ГПК признава за установено по отношение на А. М. Б., че И. П. П. – Ц. е собственик по наследство от С. Т. К. на 1 /4 ид.ч. от следните недвижими имоти , находящи се в землището на [населено място]:
1. поземлен имот с идентификационен номер …. по КККР одобрени със заповед № РД 1835 /23,04.2009 г. на изп. Директор на АГККК, с площ от 3.001 дка (три декара и един кв. метър), находящ се в [населено място], местността „Добра могила“, с трайно предназначение на територията : земеделска, начин на трайно ползване: нива, при съседи: имот № …., имот № …., имот № …. и имот № ….
2. поземлен имот с идентификационен номер …. по КККР одобрени със заповед № РД 1835 /23,04.2009 г. на изп. Директор на АГККК, с площ от 2.999 дка (два декара и деветстотин деветдесет и девет кв. м.), находящ се в [населено място], местността „Цъвти трън“ („Цъфти трън“), с трайно предназначение на територията : земеделска, начин на трайно ползване: нива, при съседи: имот № …., имот № …., имот № …., имот № …. и имот № ….
3. поземлен имот с идентификационен номер …. по КККР одобрени със заповед № РД 1835 /23,04.2009 г. на изп. Директор на АГККК, с площ от 8.00 дка (осем декара), находящ се в [населено място], местността „П. камък“, с трайно предназначение на територията : земеделска, начин на трайно ползване: нива, при съседи: имот № …., имот № …., имот № …., имот № …., имот № …. и имот № ….
На основание чл.537,ал2 ГПК отменя нотариален акт № …., том…., рег. № …., дело …. г., съставен на 01.04.2016 г. от нотариус с регистрационен номер 602 на нотариалната камара, с район на действие – този на Районен съд Брезник, в частта, с която с него нотариусът е признал Р. С. К. за собственик на 1 /4 ид.ч. от процесните имоти.
Решението е постановено при участието на Р. С. К. като трето лице помагач на страната на ответника.
Осъжда А. М. Б. да заплати на Националното бюро за правна помощ сумата 600 (шестстотин) лева разноскзми за процесуално представителство в касационната инстанция.
Осъжда А. М. Б. да заплати по сметка на Върховния касационен съд сумата 105 (сто и пет) лева разноски за касационното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.