О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 11
София, 07.01.2013 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и седми декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
ч.гр.дело №1566 по описа за 2013 год.
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. А. К. от [населено място], чрез процесуален представител адв. Б. К., срещу определение от 16.12.2012г. по ч.гр.д.№325/2012г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 16.08.2012г. по гр.д.№1903/2011г. на Бургаски окръжен съд.
Ответникът по частната жалба Д. С. А. не взема становище.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, след преценка на доводите в частната жалба и данните по делото, намира следното:
С обжалваното определение въззивният Бургаски апелативен съд е потвърдил определение на първоинстанционния Бургаски окръжен съд, с което е уважена молбата на ищцата М. А. К. за изменение на постановеното решение в частта за разноските като й е присъдена още сумата 3000лв. – разноски за адвокатско възнаграждение и е отхвърлена молбата на ответницата М. А. К. за изменение на постановеното решение по делото в частта за разноските, като в нейна тежест бъдат присъдени само 933лв. – разноски за държавна такса, вместо присъдените 3719,36лв. държавна такса.
В изложението за допускане на касационно обжалване жалбоподателят, за да обоснове наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, сочи, че въпросът за „допустимостта да се иска изменение на съдебно решение в частта за разноските по смисъла на чл.248 ГПК, респ. да се обжалва постановеното определение на основание цитираната правна норма когато разноските представляват внесената по делото от ищеца държавна такса, при положение, че не е проведена процедура по чл.70 ГПК” е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Настоящият съдебен състав намира, че по първия от поставените въпроси не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като поставеният въпрос не е от значение за конкретното дело. Спорът за цената на иска може да се повдигне от ответника или служебно от съда най – късно в първото заседание за разглеждане на делото /чл.70, ал.1 ГПК/, след което посочената от ищеца цена остава релевантна, както за подсъдността на делото, така и за размера на дължимата държавна такса. Определението на съда по този спор подлежи на обжалване само когато цената на иска в сравнение с посочената от ищеца се увеличава / арг. чл.70, ал.2 ГПК/. В случая в исковата молба ищецът е посочил „цена на иска:1/4 от 92984,10лв./дан.оценка/”. С разпореждане от 01.11.2011г. районният съдия е определил държавната такса при цена на иска: данъчната оценка /позовал се е на определение №242 от 30.03.2009г. по гр.д.№3526/2008г. на ВКС, Іг.о./ и е указал на ищеца да довнесе по сметка на районен съд още 2789,52лв. Определението за увеличаване цената на иска е влязло в сила. Сумата е била внесена от ищеца своевременно и първоинстанционният съд е дал ход на делото. Правният спор е приключил. Поради това, че цената на иска е определена от съда като е увеличена посочената от ищеца в исковата молба и правният спор е приключил, без значение е за конкретния случай и вторият от поставените от касатора въпроси: „за точното тълкуване на закона, в частност на разпоредбите на чл.69, ал.1, т.4, вр. чл.71, ал.2 ГПК, разрешението по който рефлектира и върху по-конкретния въпрос, мотивирал крайните изводи на въззивния съд за правилото, по което се определя цената на иск с правно основание чл.362, ал.2 ГПК, когато с решението, чието обезсилване се иска, е обявен за окончателен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот”. Жалбоподателят не сочи правния въпрос от значение за конкретното дело, разрешен от въззивния съд, като общо основание за допускане на въззивното определение до касационен контрол. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос като общо основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване от доводите за неправилност на въззивното решение. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС.
Предвид изложеното не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 16.12.2012г. по ч.гр.д.№325/2012г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 16.08.2012г. по гр.д.№1903/2011г. на Бургаски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: