3
решение по гр.д.№ 3890 от 2018 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
Р Е Ш Е Н И Е
№ 110
София, 20.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Анета Иванова, след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 3890 по описа за 2018 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.290 и сл.ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Г. Т. срещу решение № 2478 от 22.05.2018 г. по в.гр.д.№ 190 от 2017 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е обезсилено решение № 441 от 20.01.2017 г. по гр.д.№ 1010 от 2014 г. на Разложкия районен съд и делото е прекратено по предявения от Н. Г. Т. иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване на установено по отношение на Н. К. М., че е собственик по наследство и покупко-продажба на 26 кв.м., разположени от югоизточната страна на ПИ с идентификатор ….. по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед РД-18-33 от 15.05.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, изменена със заповед КД-14-01-409 от 10.04.2013 г. на Началника на С.- Б., с адрес на имота: [населено място], [улица], целия с площ 403 кв. м. и за осъждане на Надежда М. да предаде на Н. Т. владението върху процесната реална част. Решението е обезсилено и в частта, с която районният съд е отхвърлил, като неоснователни, откритите на основание чл.193 ГПК производства по оспорване истинността на представените по делото удостоверение изх.№ 466 от 10.12.2014 г. и изх.№ 409 от 06.12.2012 г. на [община].
В касационната жалба и в открито съдебно заседание пълномощникът на касаторката Н. Г. Т. поддържа жалбата и моли решението на Благоевградския окръжен съд да бъде отменено.
Пълномощникът на ответницата Н. К. М. в писмен отговор от 09.10.2018 г. и в открито съдебно заседание оспорва жалбата. Моли решението на Благоевградския окръжен съд да бъде оставено в сила и да й се присъдят направените по делото разноски.
С определение № 152 от 29.03.2019 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на решението на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: Може ли, когато спорът е за реална част от недвижим имот, предмет на иска по чл.108 ЗС в установителната му част да не е целия имот, а само тази спорна реална част от него и съответно допустима ли е претенция само за реалната част от имота ?
По този въпрос в практиката на ВКС, като например т.2, т.3 и т.4 от Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по тълк.д.№ 8 от 2014 г. на ОСГК на ВКС, решение № 92 от 03.07.2014 г. по гр.д.№ 1001 от 2014 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 100 от 03.10.2018 г. по гр.д.№ 4334 от 2017 г. на ВКС, ГК, II г.о. и др., се приема, че предмет на защита с ревандикационен иск може да бъде и само реална част от имот /тоест че е допустим иск за собственост само за реална част от имот/ и че когато страните спорят за правото на собственост само върху конкретно посочена в исковата молба реална част от имот, липсва правен интерес за предявяване на иск за собственост за останалата част от имота, за която между ищеца и ответника няма спор за собствеността.
В противоречие с практиката на ВКС в обжалваното решение съставът на Благоевградския окръжен съд е приел, че когато ответницата Н. К. М. владее и оспорва правото на собственост на ищцата Н. Г. Т. само върху част от имота й /само за 26 кв.м. от имота с обща площ от 403 кв.м./, ищцата няма право да претендира за установяване на правото на собственост върху тези 26 кв.м., а следва да иска установяване на правото си на собственост върху целия имот от 403 кв.м.; че в този случай претенциите на ищцата в установителната и осъдителната част на решението следва да бъдат различни /в установителната- за установяване на собственост върху целия имот с площ от 403 кв.м., а в осъдителната- за осъждане на ответницата да предаде само спорната част от имота с площ от 26 кв.м./ и че ако ищцата претендира за установяване на правото й на собственост само върху спорната част от имота и иска предаване само на тази спорна част, исковата молба е нередовна поради наличие на противоречие между нейната обстоятелствена част и петитум. С това въззивният съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено.
Неправилно е позоваването на въззивния съд на т.2А от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по тълк.д. № 4 от 2014 г. на ОСГК на ВКС, в което е прието, че съобразно предмета на делото при предявен ревандикационен иск и съдържащите се претенции за защита- да се установи, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот и искане да бъде осъден ответника да му предаде владението върху имота, съдът се произнася в диспозитива на решението си и по двете искания. В това тълкувателно решение не е обсъждан и ОСГК на ВКС не се е произнасяло по относимите към настоящото дело въпроси: какъв е предмета на спора при предявен иск за собственост на реална част от имот и дали, когато е предявен ревандикационен иск за реална част от имот, ищецът следва да претендира и съдът да постанови решение в установителната част- за признаване на правото на собственост върху целия имот или само върху спорната реална част от имота.
Поради гореизложеното обжалваното решение на Благоевградския окръжен съд следва да бъде отменено, а делото- върнато на друг състав на този съд за постановяване на решение по съществото на спора.
Съгласно чл.294, ал.2 ГПК направените по настоящото дело разноски не могат да бъдат присъдени от ВКС с настоящото решение, а следва да се присъдят с решението на въззивния съд с оглед крайния изход на делото.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на първо отделение на Гражданска колегия
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 2478 от 22.05.2018 г. по в.гр.д.№ 190 от 2017 г. на Благоевградския окръжен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане на друг състав на Благоевградския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.