Р Е Ш Е Н И Е
№ 110
София, 24.03.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на шестнадесети февруари, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретаря Теодора Иванова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 326/2008 година.
Производството е по чл. 218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм./ вр. § 2, ал.3 ПЗР ГПК.
Образувано е по касационни жалби на В. И. М., С. Д. В., К. Г. В. и В. Н. К., гр. С., срещу въззивно решение от 08.12.2006г. по гр.д. № 1030/2000г. на Софийския градски съд.
В. М. обжалва решението в частта, с която е уважен срещу нея искът с правно основание чл.108 ЗС. Изложени са твърдения за допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./. Сочи, че сравнителният материал за графологичните експертизи, установяващи, че подписите не са положени от ищцата, показва нарушена координация на дясната ръка. Следователно лицето няма изработен устойчив динамичен стереотип при писане. Това налага проверка от вещо лице невролог. Дори да не е било възможно ищцата да завери нотариално подписа си върху пълномощното и декларацията за ГЖГСИС на дата 07.03.1996г., поради отсъствието си от страната, е било възможно синът и да използва подписан вече от нея документ и да го завери нотариално поради неопитност на нотариуса.
В жалбата на С. Д. В. и К. Г. В. се сочат нарушения на материалния закон – неправилно са приложени чл.108 ЗС, чл.8, ал.2 и ал.3 ЗЗД. Допуснати са и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Неправилно е прието, че ищцата е придобила собствеността върху имота с нотариален акт № 2410/76г. защото прехвърлителката П. Д. също не е била собственик на имота като наследник на Х. К. Освен това предявеният иск представлява злоупотреба с право. С така предявения иск К. ще облагодетелства себе си, съпруга и сина си, макар последният да е прехвърлил имота като е нарушил закона и морала.
В. Н. К. обжалва решението в частта, с която е обезсилено решението на СРС за обезсилване на нотариален акт № 2/1996г. с твърдения за незаконосъобразност, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Жалбите са подадени в срока по чл.218в, ал.1 ГПК /отм./ и са процесуално допустими.
Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното:
С обжалваното решение Софийският градски съд е обезсилил решението на СРС по гр.д. № 4874/1996г. в частта, с която на основание чл.431, ал.2 ГПК е отменен нотариален акт № 2/1996г. за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който на 21.05.1996г. С. Д. В. и К. Г. В. са прехвърлили собствеността върху имота на В. И. М.. В останалата част, с която е признато за установено по иск, предявен от В. Н. К. срещу С. Д. В., К. Г. В. и В. И. М., че договор, сключен с нот.акт № 99/12.03.1996г., по силата на който В. Н. К. чрез пълномощника си В. А. К. е продала на С. Д. В. апартамент № 3, находящ се в гр. С., ж.к. „Т”, бл.35, вх. А с обща площ 56,48 кв.м., е нищожен поради липса на съгласие – чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД, отхвърлен е иск по чл.108 ЗС срещу С. Д. В. и К. Г. В. и е уважен иск по чл.108 ЗС, предявен от В. Н. К. срещу В. И. М. за предаване владението на същия имот, решението е оставено в сила.
Въззивният съд е установил от фактическа страна, че с нотариален акт № 191/1976г. В. Н. е придобила правото на собственост върху процесния апартамент. С нотариален акт №99/12.03.1996г. между В в качеството му на пълномощник на продавача В. К. от една страна и С. Д. В. от друга, е сключен договор за покупко-продажба на същия апартамент. Пълномощникът се е легитимирал с нотариално заверено пълномощно от 07.03.1996г., с което В. К. е упълномощила сина си В. К. да продава от нейно име и за нейна сметка собствения и апартамент, както и получи цената. Приложена е била и декларация на К. за гражданско, семейно и пр. състояние. Според удостоверение от 22.04.1996г., издадено от консулството на РБ в Тунис и удостоверение от 04.08.1997г. на СДВР”Паспорти и визи”, В. Н. е работила в консулството и не е напускала Тунис от 24.11.1995г. като се е завърнала в България на 02.07.1997г. От гласните доказателства е било установено, че посредник по атакуваната сделка бил Т. Т. Последният е признат за виновен с влязла в сила присъда в извършване на престъпление по чл.211 вр.чл.209, ал.1 НК – за това, че през периода м.март 1996г. – май 1999г. в София при условията на продължавано престъпление с цел да набави за себе си имотна облага въвел в заблуждение различни лица /също и В. К. /, с което им причинил имотна вреда. Признат е за виновен и за извършване на престъпление по чл.195, ал.2, т.4 вр.чл.194, ал.1НК. С определение от 18.05.2005г. производството по НОХД в частта, по повдигнатите обвинения срещу Т. Т. по чл.309, ал.1 и чл.316 НК е прекратено поради абсолютна давност -инкриминираното деяние се свежда до съставяне от страна на Т. на неистински частни документи – пълномощно и декларация за семейно и имотно състояние на В. К. От тройната графологична експертиза е установено, че пълномощното и декларацията не са подписани от В. К.
От правна страна въззивният съд е приел, че липсва валидно упълномощаване за разпореждане с имота, липсва изразена валидно воля /съгласие/ на продавача да прехвърли собствеността върху имота. Липсват и доказателства, установяващи знание, респ. съгласие /или потвърждение/ за сделката. С оглед на това договорът е нищожен на основание чл.26, ал.2 ЗЗД. Надлежен ответник по иска по чл.108 ЗС е само последващата приобретателка В. М. Тя се намира в имота без правно основание. Тя не е придобила права, защото прехвърлителите В. не са ги притежавали. По отношение на нотариален акт № 2/96г., обективиращ тази сделка, е прието, че не може да се отменя по реда на чл.431, ал.2 ГПК /отм./, защото само удостоверителните нотариални актове подлежат на отмяна по този ред.
По жалбата на С. и К. В. . Фактически невярно е твърдението им, че срещу тях е уважен иск по чл.108 ЗС, поради което доводите им по отношение фактическия състав на тази разпоредба са неотносими. По твърденията за незаконосъобразност на изводите на въззивния съд по правото на собственост на ищцата Н върху процесния имот. Възраженията са, че праводателката на ищцата по договор с нотариален акт № 191/1976г. за замяна – П. Д. , не е станала собственик по силата на наследствено правоприемство от Х. К. , която пък е придобила имота по реда на чл.55 ЗПИНМ с издаване на нотариален акт № 155/1969г., тъй като в този акт липсвали документи, установяващи спазване елементите на фактическия състав за придобиване от държавата, а именно – писмен договор по чл.18 ЗС, чл.15 ЗС. По предявения иск по чл.26, ал.2 ЗЗД ищцата се е легитимирала като собственик на апартамента с неоспорен по реда на чл.154 ГПК/отм./ нотариален акт № 191/1976г., обективиращ договор за замяна на недвижими имоти, сключен с П. И. Д. Последната е придобила имота по наследство от Х. К. , която пък е станала негов собственик по реда на чл.55 ЗПИНМ. Доводите, че след като не са изпълнени всички елементи на фактическия състав на чл.55 ЗПИНМ, то К. не е станала собственик на имота, поради което той е държавен, касаторите нямат правен интерес да релевират. Това е така, защото те не могат да поддържат правно изключващи се твърдения – да оспорват правото на собственост на ищцата върху апартамента по придобивните сделки и същевременно да твърдят, че черпят права от сделката, сключена с нея, по силата на която са придобили право на собственост върху същия апартамент и са го прехвърлили на ответницата М. Неоснователни са и доводите за това, че предявеният иск е злоупотреба с право. Ищцата упражнява дадената и от закона възможност при доказване на своите твърдения да поиска обявяването за нищожен договор, по силата на който от патримониума и е излязъл процесният недвижим имот. В тази връзка не е налице недобросъвестно упражняване на права.
По отношение жалбата на В. К. Нотариален акт № 2/1996г., чиято отмяна се иска, обективира договор за покупко-продажба на имота. Съгласно чл.431, ал.2 ГПК /отм./ нотариалният акт може да бъде отменен или изменен /частично или напълно обезсилен/, когато със съдебно решение е установено, че засяга правата на трети лица, или съгласно ал.3 – когато е постановен в нарушение на закона. На отменяване или обезсилване подлежат само констативните нотариални актове и нотариалните актове по обстоятелствена проверка, какъвто не е процесният. Той е нотариален акт за сделка и не се отменя по този ред. Когато между страните по сделката бъде признат порок на сделката или сделката бъде отменена или развалена, легитимиращият ефект на нотариалния акт, с който е извършена, отпада с вписването на съдебното решение, с което е констатиран или обявен порокът, респ. е развалена или отменена сделката. Ето защо поддържаните от касаторката доводи за избягване на смут в гражданския оборот са неоснователни.
По касационната жалба на В. М. Тройната и петорна графологични експертизи категорично са установили, че подписът, положен за ищцата върху пълномощното, а също и върху декларацията, не е неин. Неоснователни са доводите за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Относно сочената необходимост от назначаване на медицинска експертиза от специалист лекар-невролог няма яснота за правнорелевантните факти, които същата е следвало да установи. Твърдението, че сравнителният материал при изследване на положените подписи сочи на заболяване „аграфия” и нарушена координация, не обосновава необходимост от изслушване на такава експертиза. Посоченото от вещите лица, че липсва треперене на ръката в изследваните образци /като един от признаците при комплексното изследване на подписа/, за разлика от сравнителните такива, не обосновава изследване от невролог на състоянието на ищцата. Неоснователни са и доводите за нарушения на материалния закон. Твърдението в касационната жалба, че К. е подписала собственоръчно пълномощното преди заминаването в Тунис, но нотариалната заверка е направена по-късно, също би обусловило незаконност на извършеното нотариално действие, поради императивното изискване то да се извърши лично пред нотариуса. Обжалваното решение е в съответствие с материалния и процесуалния закон и следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение решение от 08.12.2006г. по гр.д. № 1030/2000г. на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :