Р Е Ш Е Н И Е
№ 110
гр. София, 03 юни 2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети май, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ
при участието на секретаря Невена Пелова и на прокурора от ВКП Кирил Иванов, разгледа докладваното от съдията Вероника Имова, наказателно дело № 345/2016 г. на ВКС и въз основа на данните по делото и закона, прие следното:
Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т.1 от НПК, по жалба от подсъдимия С. З. М. и от служебния защитник– адв. Х. Х. срещу въззивно решение №30 от 08.02.2016 год. по внохд № 5/2016 год. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 105/02.12.2015г. по нохд № 1031/2015г. на Окръжен съд гр. Пловдив.
С присъдата подс. С. З. М. е признат за виновен, в това че на 03.05.2014 г. в [населено място], при опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК, е отнел чужди движими вещи – пари на сума 130 лв. от владението на Д. Й. Г. с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т.4, вр. чл. 198, ал.1, вр. чл. 29, ал.1, б.”а” и б.”б”, вр. чл. 54 от НК е осъден на 5 години „лишаване от свобода“. На основание чл. 57, ал.1, вр. чл. 60, ал.1, вр. чл. 61, т.2 от ЗИНЗС, съдът е постановил подсъдимият да изтърпи наказанието при първоначален „строг“ режим в затвор или затворническо общежитие от „закрит“ тип. На основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, съдът е приспаднал от така наложеното наказание лишаване от свобода времето, през което подсъдимият е бил задържан, считано от 03.05.2014г. до 07.01.2015г., като един ден задържане да се зачита за един ден лишаване от свобода. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства. На основание чл. 189 ал.3 от НПК подсъдимият е осъден да заплати по сметката на ОД на МВР – гр. Пловдив сумата 638.40 лв. разноски за експертизи в хода на досъдебното производство, както и за бюджета на Съдебната власт – 131 лева, представляващи разноски в съдебната инстанция.
По жалба от служебния защитник на подсъдимия е било образувано внохд№ 5/2016 год.на Апелативен съд гр. Пловдив, по което с решение № 30/ от 08.02.16 год. присъдата е потвърдена.
В касационната жалба изготвена лично от подсъдимия и допълнена в срока по чл. 351, ал.3 от НПК, се изтъкват оплаквания за нарушение на процесуалните правила. Осъждането почива на недостоверни доказателствени източници; обвинението се крепи на показанията на свидетелите сродници на пострадалата, които нямат възприятия от инкриминираните факти. Според подсъдимия М., не са събрани доказателства за извършеното деяние и авторството; съдът е повярвал на недостоверни доказателства. Моли съдът да отмени решението и върне делото за ново разглеждане.
В касационната жалба от служебния защитник на подсъдимия са изтъкнати основанията по чл. 348, ал.1, т.1 и т.3 от НПК, но в съдържателната й част са залегнали и оплаквания за съществени процесуални нарушения. Акцентира се върху нарушение на материалния закон – не е установено по несъмнен начин подсъдимият да е упражнил принуда спрямо пострадалата Г., поради което деянието неправилно е квалифицирано като грабеж вместо като кражба, за която подсъдимият е признал вината си. Сочи като нарушение на закона отчитането от съда при индивидуализацията на наказанието причиняването на лека телесна повреда на пострадалата, която принуда е елемент от обективната страна в състава на престъплението грабеж, а не е определящо отговорността обстоятелство.
За явна несправедливост на наказанието се навеждат следните доводи: не са отчетени в пълнота и в тяхното действително значение многобройните смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства като млада възраст, признанието на вината съдействието на разследващите органи за разкриването на обективната истина по делото, критично отношение към извършеното деяние, съжаление и разкаяние, семейни и родителски задължения на подсъдимия като баща на малолетно дете и пр.
Иска се преквалифициране на деянието в по-леко наказуемо престъпление и намаляване размера на наложеното наказание.
В съдебното заседание пред ВКС жалбоподателят подсъдим С. З. М. не се явява, редовно призован. Заявил е писмено желанието си да не участва лично в касационното производство.
В съдебното заседание се явява адвокат М. Г. П. от САК, която съставът на ВКС назначи на основание чл. 94, ал. 1,т.6 от НПК за служебен защитник на подсъдимия. Адвокат П. поддържа жалбата и навежда следните доводи; подсъдимият не е употребил сила при отнемането на инкриминираната парична сума от пострадалата; на пострадалата е бил извършен преглед едва след 17 дни от датата на деянието което разколебава извода, че травмата й се дължи на поведението на подсъдимия; предвид възрастта на пострадалата – на 90 години, възможността да се самонарани при вървене , залитане, удряне в предмети, падане, е твърде висока. Защитата претендира намаляване размера на наказанието с доводите, че деянието осъществява признаците на кражба, а не на грабеж и поради това и наказанието следва да бъде намалено от пет, на три години лишаване от свобода.
Прокурорът от ВКС изразява становище за правилност на атакувания съдебен акт и моли да бъде оставено в сила въззивното решение. Извършен е квалифициран грабеж на 88 годишна жена. Деянието е установено от многобройните писмени и гласни доказателства и доказателствени средства . Няма основание за намаляване размера на наказанието, което е справедливо предвид и зачестилите случаи на посегателства над възрастни хора, неоснователно съдилищата са подценили високата степен на обществена опасност на деянието и редицата отегчаващи отговорността обстоятелства и са определили наказание на подсъдимия в долната граница на предвидения за инкриминирания престъпен състав размер.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, СЛЕД КАТО ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ И ПРОВЕРИ АТАКУВАНИЯ СЪДЕБЕН АКТ В ПРЕДЕЛИТЕ, ОЧЕРТАНИ ОТ ЧЛ. 347 ОТ НП, НАМЕРИ СЛЕДНОТО:
Касационните жалби от подсъдимия М. и от служебния защитник на подсъдимия – адвокат М. П., са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Не са допуснати касационните основания, посочени в жалбите. Съдебните състави от първата и въззивна инстанции са изяснили фактите от предмета на доказване. От събраните и анализирани доказателствени източници са установени всички обстоятелства от предмета на доказване. Безспорно е доказано авторството на деянието от подс.М.. Подсъдимият е дал непротиворечиви обяснения за факта на проникването си в жилището на пострадалата Д. Г. и за отнемане от фактическата й власт, без нейно съгласие инкриминираната парична сума, сам е посочил, че е намерил сумата между листове хартия в шкаф, намиращ се в помещението, където била заварена пострадалата. Събрани и обсъдени в тяхната логическа връзка, са и данните от изводите на съдебномедицинската експертиза за освидетелстване на пострадалата и от съдебно медицинската експертиза на веществени доказателства. От заключението на назначената съдебно медицинска експертиза на живо лице е установено, че с давност, съвпадаща с времето на деянието, на пострадалата Д. Г. са били причинени множество контузии с масивни кръвонасядания по левия крак в областта на бедрото, подбедрицата и глезенната става; причинени са й контузии с кръвонасядане и на двете предмишници. От химическия анализ на следите от течност, намерени върху стъклопакет, иззети при огледа на местопроизшествие на 03.05.2014 г. от дома на пострадалата и от анализа на следите, намерени върху хартиен и найлонов плик, както и върху листове хартия, иззети при огледа на 04.05.2014 г. край пътя [населено място] – [населено място] , от място, посочено от подсъдимият, е изяснено, че тези следи са от човешка кръв с кръвната група В /алфа/, каквато има подс.М.. Именно в тези обвивки е била съхранявана от пострадалата отнетата й парична сума, за чийто размер от 130 лева са свидетелствали в показанията си нейните низходящи – син и дъщеря П. Г. и С. Г.. Оспорваното от касатора авторство на деянието е опровергано при анализа и на данните от трасологичната експертиза / приобщена в съдебната фаза/, в която е констатирано съвпадение на следата от обувка, открита в долния десен край на стъклопакета от входната врата на жилището на пострадалата, със задната част /петата/ на дясната обувка от представения за нуждите на изследването чифт обувки на подсъдимия марка „марка“ /„марка/, приобщени като веществени доказателства с протокол за доброволно предаване /л.18 ДП/.
Съдебните състави са обсъдили събраните доказателства в тяхната пълнота и логическа връзка, и са аргументирали достоверността на кредитираните доказателствени източници, поради което няма опорочаване на формалната страна на формираното вътрешно убеждение на решаващите съдилища. Поради тези съображения, не са допуснати нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правото на защита на подсъдимия. При правилната процесуална дейност на инстанциите по фактите ВКС не може да извършва проверка на правилността в съдържанието на вътрешното им убеждение .
Твърдението на защитата, че отнемането на паричната сума от пострадалата не е било съпроводено с употреба на сила е голословно, тъй като не почива на събраните по делото доказателства. От заключението на назначената съдебномедицинска експертиза на живо лице е установено, че на пострадалата са били причинени множество травматични увреждания с масивни кръвонасядания по левия крак в областта на бедрото, подбедрицата и глезенната става, контузии и кръвонасядане на двете предмишници – последните с характер на защитни травматични увреждания. Обстоятелството, че съдебно –медицинското освидетелстване на пострадалата е извършено след 17 дни от датата на деянието не разколебава извода, че травмите се дължат на удари с или върху твърди тъпи предмети, а не се дължат на падане, залитане или други причини, отнесени към механизъм на самонараняване на пострадалата. От заключението на СМЕ е изяснено, че нараняванията са локализирани в различни части на горните и долни крайници, поради което не са получени при случайно падане от собствен ръст на жертвата, което е следвало да се съсредоточи само в една определена част на тялото и крайниците й, а не както е била освидетелствана с множество двустранно причинени травми на горните и долни крайници. Именно поради факта, че пострадалата е била в твръде напреднала възраст, на 88 години, оздравителните процеси в организма й са били силно забавени. Според заключението на СМЕ и от устните обяснения на вещото лице д-р Т. Д. в с.з. на 02.12.2015 год. пред първостепенния съд е даден отговор, възприет като компетентен от съдебните инстанции, защо при освидетелстването на пострадалата едва на 17 – тия ден от причиняването на травмите те са се намирали в ранен еволюционен стадий с незначителна промяна в цвета на кръвонасяданията като за 1-3 ден от нараняване – в синкаво червен свят / в стадий на оксихемоглобин/. Ето защо, на претенцията в жалбата на защитата за падане на пострадалата от собствен ръст, а не поради упражнена принуда,е даден аргументиран отговор, който съставът на ВКС възприема като съответен на данните по делото. Още повече и защото касационната инстанция не може да променя приетите за установени фактически констатации на предходните инстанции, когато те са основани на спазване на процесуалните правила за проверка и оценка на доказателствата.
Правилно установените фактически данни са интерпретирани вярно под признаците на престъплението по повдигнатото срещу подс.М. обвинение за грабеж по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” от НК. Законосъобразно е прието че спрямо пострадалата е осъществено принудително физическо въздействие, което е улеснило отнемането на паричната сума от фактическата й власт. Квалифицирането на деянието под признаците на опасен рецидив е законосъобразно, защото от справката за съдимост са изведени елементите и на двете хипотези на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“ от НК .
Не е допусната несправедливост на наказанието. Още по-малко – явна. При индивидуализацията на наказанието съдебните инстанции основателно са отмерили очертаващите степента на обществена опасност на деянието и дееца обстоятелства и всички фактори, определящи личността на дееца и възможността да му бъде въздействано за постигане целите на наказанието. Несъстоятелно се твърди в жалбата на защитата, че не са отчетени в необходимата степен признанието на вината, оказаното още в началото на досъдебното производство съдействие за разкриване на обективанат истина, чрез дадените подробни обяснения от М.. Не е останало необсъдено и критичното му отношение към деянието, съобразена е възрастта, положението му на баща на невръстно дете и задължението за осигуряване издръжка на малолетното дете. От друга страна, правилно са обсъдени твърде високата степен на обществена опасност на деянието, осъществено спрямо възрастна и беззащитна жертва, миналите осъждания, извън формиращите опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“ от НК, липсата на превъзпитателен и възпиращ ефект от предходните осъждания на подсъдимия. За престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 4 от НК предвиденото наказание е от 5 до 15 години лишаване от свобода. Индивидуализирането му в специалния предел на предвидения в закона минимум от 5 години „лишаване от свобода” сочи на зачитане на всички установени по делото смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, така че място за повече снизхождение не може да се изведе от данните по делото. Нещо повече, наказанието е снизходително на фона на изключително утежненото съдебно минало, извън квалифициращите опасен рецидив осъждания / справка за съдимост на подс.С. М., изд. на 06.11. 2015 год. на БС при РС гр. Асеновград, прил. на л.72-л.80 по нохд№ 1031/15 год. на ОС гр. Пловдив/, проявената жестокост и наслагване на несъставомерни последици като напр. повреждане на чуждото имущество, посегателство върху напълно беззащитна жертва, зачестилостта на подобни посегателства върху възрастни хора с чувството за безнаказаност на извършителите на подобни престъпления.
С оглед на гореизложеното, съставът на ВКС не споделя доводите в подадената жалба за допуснати касационни основания за отмяна на обжалваното въззивно решение.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал.1,т.1 от НПК Върховният касационен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 30 от 08.02.2016 год., постановено по внохд № 5/2016 год. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 105/02.12.2015г. по нохд № 1031/2015г. на Окръжен съд гр. Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: