Р Е Ш Е Н И Е
№ 110/18 г.
гр. София, 08.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Анета Иванова
като разгледа докладваното от съдия Бранислава Павлова
гражданско дело № 5013/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 и сл. ГПК .
Я. К. И. и Ж. Г. Ж. са обжалвали с касационна жалба вх.№ 10300 от 16.08.2017г. въззивното решение на Старозагорския окръжен съд № 235 от 07.07.2017г. по гр.д.№ 1145/2017г.
С втора касационна жалба вх.№ 10908 от 04.09.2017г. въззивното решение е обжалвано и от М. Г. К. и П. Г. Д..
Ответниците Н. С. Н., Г. Т. Ж. и Д. Г. Я. са подали писмен отговор в който изразяват становище, че въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Касационните жалби са приети за допустими и касационното обжалване е допуснато с определението по чл. 288 ГПК № 258 от 17.05.2018г. на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по правните въпроси за правното действие на решението по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ и моментът към който то установява собствеността на подлежащите на възстановяване земеделски земи и дали е допустимо да тече придобивна давност по отношение на земеделски земи, за които не е приключила процедурата по възстановяването на собствеността.
Върховният касационен съд, първо гражданско отделение обсъди доводите на страните и намира следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на Н. С. Н., Г. Т. Ж. и Д. Г. Я., с която са предявени искове с правно основание чл. 124 ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на М. Г. К., П. Г. Д., Я. К. Д. и Ж. Г. Ж., че ищците са собственици на 3/4 идеални части от следните земеделски земи в землището на [населено място], Община Хасково: 1. НИВА от 28.405 дка, III категория, местност „Д. а.“, съставляваща имот № .. по картата на възстановената собственост на землището; 2. НИВА от 2.999 дка, III категория, местност „А.“, съставляваща имот № …; 3. НИВА от 6.190 дка, III категория, местност „Д. а.“, съставляваща имот № …; 4. НИВА от 25.211 дка, III категория, местност „М. т. /Ч./“, имот № … Твърденията в исковата молба и уточнението й от 11.11.2014г. са, че правата на ищците произтичат от земеделска реституция и наследяване на Д. /М./ К. Т., починал на29.03.1966г. и са установени в производство по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ въз основа на решение № 93 от 03.05.1995г. по гр.д.№ 3748/1993г. на Старозагорския районен съд, с което е прието, че земеделските земи са принадлежали на Д. К. Т. и подлежат на възстановяване на неговите наследници, между които са й ищците по настоящото дело. Ищците твърдят също така, че от момента на постановяване на това решение до 2013г. са владяли имотите и при условията на евентуалност сочат като основание на собствеността придобивна давност. Позовават се на нищожност на делбата, извършена на 07.03.2013г. само между наследниците на сина на общия наследодател Г. М. К., а оттам и на липса на вещнотранслативен ефект за притежаваните от тях 3/4 ид.ч. на договорите, сключени с нот.акт ../2013г. и ../2013г. , с които земеделските земи са прехвърлени на Ж. Г. Ж. и Я. К. И..
С оглед твърденията в исковата молба и установеното от доказателствата по делото прехвърляне на имотите с договорите за продажба, предмет на нотариални актове № ../2013г. и № ../2013г. както и при оспорените от ответниците права на ищците и в настоящия процес, положителният установителен иск за собственост е допустим срещу всички ответници. Хипотезата попада в приложното поле на т. 3Б от ТР 4/2016г. на ВКС, ОСГК, според което правен интерес от провеждане на установителен иск за собственост е налице винаги, когато ищецът твърди, че е собственик на вещта, а ответникът оспорва или смущава правото му на собственост с фактически или правни действия. Извършването на прехвърлителна сделка от несобственик, е достатъчно за обосноваване на правния интерес от провеждане на положителен установителен иск за собственост, защото с това правно действие несобственикът в най-сериозна степен оспорва и отрича правото на собственост на действителния собственик. В този случай действителният собственик има правен интерес да установи правото си на собственост както срещу приобретателя, така и срещу прехвърлителя, тъй като постановеното съдебно решение ще формира сила на пресъдено нещо срещу двамата ответници, които са засегнали правото на собственост на ищеца. По тези съображения доводите в двете касационни жалби за недопустимост на исковете, а оттам и на съдебното решение, са неоснователни.
С обжалваното решение Старозагорският окръжен съд е отменил отхвърлителното решение на Старозагорския районен съд от 10.01.2017 г., постановено по гр.дело № 381/2014 г. и е решил делото по същество като е признал за установено по исковете с правно основание чл. 124 ал.1 ГПК по отношение на М. Г. К., П. Г. Д., Я. К. И. и Ж. Г. Ж., че всеки един от тримата ищци Н. С. Н., Г. Т. Ж. и Д. Г. Я. е собственик по наследство и по давност на по 1/4 идеална част от процесните недвижими имоти.
Правните изводи на въззивния съд са, че с влязлото в сила решение по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ на Старозагорския районен съд от 13.06.1995г. по гр.д.№ 3748/1993г., с което е прието за установено, че възстановените с решение № 3335 от 10.04.1993г. на поземлена комисия Стара Загора на Г. М. К. по заявление вх.№ 33165 от 07.03.1993г. земеделските земи, са принадлежали към момента на обобществяването им на общия наследодател М. К. Т., починал на 30.03.1966г., се установява правото на собственост както към минал момент, така и към настоящия момент. Това решение легитимира ищците Н. С. Н., Г. Т. Ж. и Д. Г. Я. като собственици на общо 3/4 ид.ч. от земите. Договорът за доброволна делба между наследниците на сина на общия наследодател Г. М. К., починал през 1969г., сключен без участието на ищците като съсобственици на имотите и извършените последващи разпоредителни сделки от М. Г. К. и П. Г. Д. в полза на Я. К. И. и Ж. Г. Ж., не са породили правно действие за ѕ идеални части, които са притежание на ищците. На следващо място съдът е приел за установено въз основа на гласните доказателства, че ищците по делото са придобили правото на собственост и по давност – те са предоставили имота за обработване на трето лице, което е заплащало рента на всички наследници съобразно правата им по закон. Владението е било е постоянно, непрекъснато, явно, несъмнено и спокойно и с изтичането на 10 годишния срок по чл. 79 ал.1 ЗС, установеното фактическо положение се е превърнало в правно и въззивниците са станали собственици върху 3/4 идеални части от процесните имоти.
Основателни са доводите в двете касационни жалби, че в нарушение на процесуалните правила въззивният съд е уважил иска както на главното, така и на евентуалното основание. При евентуалното съединяване на искове, по волята на ищеца сезирането на съда с евентуалния иск е обусловено от неуважаването на главния иск. Затова главният иск винаги се разглежда, а към разглеждането на евентуалния иск съдът е овластен да пристъпи само ако отхвърли главния иск. Така следва да се процедира и когато в исковата молба ищецът по собственическия иск въвежда две основания на придобиването на собствеността при условията на евентуалност. При уважаване на иска на главното основание, евентуалното основание не следва да бъде разглеждано. За пълнота на изложението следва да се посочи и това, че искът не може да бъде уважен на двете основания и по съображения от материалноправно естество, защото правото на собственост не може да бъде придобито на две основания, настъпили последователно във времето. Когато осъществява фактическа власт върху имота, лицето с валиден титул за собственост упражнява собственическото си правомощие. Владението като основание за придобиване на собственост на недвижим имот е фактическо отношение, с което се упражнява съдържанието на вещното право на собственост върху чужда вещ. При предявен иск за собственост, по който ищецът се позовава на реституция като главно основание и придобивна давност като евентуално, искът не може да бъде уважен и на двете основания, защото последиците на давността могат да настъпят само при владение в законоустановения срок на чужда вещ.
Както е прието с определението за допускане на касационното обжалване, изводите на съда за правното действие на решението по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ са в противоречие с практиката на ВКС. С ТР 1/1997г. на ВКС, ОСГК е прието, че решението на Общинските поземлени комисии по чл. 18ж ал.1 ППЗСПЗЗ и чл. 27 ал.1 ППЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи в стари /възстановими/ граници и в нови граници с план за земеразделяне, имат конститутивно действие. Въз основа на това тълкуване в последващата практиката на ВКС се приема, че при спор за материално право, с решението по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ съдът установява на кого са принадлежали земите към момента на обобществяването и това решение не е титул за собственост към настоящия момент. Необходимо е допълнително да се проведе процедурата по чл. 14 ал.7а ЗСПЗЗ, като с постановяване на решението на органа на поземлената собственост, установеното право на собственост към минал момент се трансформира в право на собственост, придобито въз основа на земеделска реституция /решение по гр.д. 971 2011г. на ВКС ІІ г.о., решение 338 / 2010 на ВКС, ІІ го. и др. /.
С оглед на това разрешение, изводите на въззивния съд, че ищците се легитимират като собственици на 3/4 идеални части от процесните земеделски земи въз основа на влязлото в сила решение по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ са незаконосъобразни. Макар да са провели успешно иска с правно основание чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ, по отношение на ищците не е постановено ново решение при условията на чл. 14 ал.7а ЗСПЗЗ от Общинската служба по земеделие, което е завършващият елемент от административната процедура по чл. 14 ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността. Ето защо на основание чл. 281 ал.1 т.3 ГПК обжалваното въззивно решение следва да се отмени и делото да се реши по същество, като предявените установителни искове от Н. С. Н., Г. Т. Ж. и Д. Г. Я. на посоченото в исковата молба главно основание да бъдат отхвърлени поради липса на фактическия състав на ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността.
След като решението на въззивния съд, с което са признати права на ищците по земеделска реституция се отменя, Върховният касационен съд следва да разгледа и евентуално посоченото основание – придобивна давност като по този начин ще отстрани допуснатото нарушение на процесуалните правила от въззивния съд, който е уважил исковете и на главното, и на евентуалното основание.
По евентуалното основание на собственическия иск – придобивна давност, въззивният съд е изложил съображения, че след влизане в сила на решението по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ, страните явно и недвусмислено са демонстрирали, че владеят имотите като наследници на Д. К. Т.. Свидетелят Т. Д. Т. е обработвал земите им в [населено място] и е сключвал договорите за наем като е давал рентата на всички, а договорите са подписвани от Н. Н.. Ответницата М. Г. е имала нива от 7 дка и е сключила договор с друг арендатор.Свидетелката Д. Й. Г. също е установила, че е писала договори за наем от името на Т. Т., но на всички наследници. Свидетелят Т. обработвал земите на всеки от тях от 2006 г. и съответно е раздавал и рентата от тези земи на всеки от тях. Преди това земите им са били при друг арендатор, който се казвал Г. и той също е раздавал рента на всички наследници с оглед на което е доказано, че ищците са придобили 3/4 идеални части от имотите и по давност.
Принципно правилни са изводите на въззивния съд, че не съществува законна пречка за придобиване по давност на идеална част от процесните имоти, съответстваща на наследствените права на ищците от общия наследодател Д. К. Т.. Решение по гр.д.№ 2949/2008г. на ВКС, І г.о., във връзка с което е допуснато касационното обжалване, се отнася за трети лица, които владеят имоти, по отношение на които не е приключила процедурата по възстановяване на собствеността като решаващото съображение за този извод е, че правоимащите лица, по отношение на които не е постановено решение на Общинската служба за земеделие /поземлената комисия/ не могат да водят иск срещу тях. Разглежданата хипотеза е различна, тъй като по отношение на наследниците на Г. М. К. е постановено възстановително решение по чл. 14 ал.1 т.2 ЗСПЗЗ и те разполагат с титул за собственост, въз основа на който биха моли да защитят правата си.
Твърденията на ищците са, че са установили владение върху процесните земеделски земи след постановяване на решението по иска с правно основание чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ, с което е прието, че земите са принадлежали на общия наследодател Д. Т., със съгласие на ответниците М. Г. К. и П. Г. Д., които не са обжалвали решението и са зачели правата на ищците след влизането му в сила. Тези твърдения се доказват както от показанията на свидетелите Т. Т. и Д. Й., така и от необсъдените от въззивния съд показания на останалите разпитани по делото свидетели. Свидетелката Р. Н. е установила , че съпругът й е взел да обработва земите от 2006г., а преди това ги е обработвал друг арендатор. Н. С. Н. е вземал рента за 15 дка, а П. Г. Д. и М. Г. К. са си разделяли рента за по 7.8 дка и между тях не е имало спорове за собствеността. Счетоводителката на предишния арендатор е дала тетрадки с имена на лицата, получавали рента, в които фигурирали петте страни по делото. Свидетелят Е. А. е установил, че ищците Н. С. Н. и Г. Т. Ж. са имали земи, които са давали за обработване в периода 1995-2006г. като той им е помагал с каруца и автомобил „Ж.“ да прибират рентата като е чувал, че се получава рента горе –долу за 15 -16 дка на всеки. Свидетелят В. В. е установил, че е обработвал земите на ответницата М. Г. К. след 2010г. Показанията на свидетеля Г. Д. не следва да бъдат кредитирани на основание чл. 172 ГПК, тъй като той е син на ответницата П. Г. Д. , освен това от неговите показания не се установява за колко декара земи е получавала рента майка му.
По делото са представени в оригинал от „Тенев 08“ЕООД по реда на чл. 192 ГПК и са приети като доказателство оригиналите на договори , сключени с дружеството от ищеца Н. С. Н. за 2008, 2009, 2010 и 2011г. , както и ведомости за изплащане на рента за 2008г., 2009г., 2011 г. и 2012г. Договорите за наем са частни диспозитивни документи и се ползват с посочената в чл. 180 ал.1 ГПК формална доказателствена сила, която задължава съда да приеме, че волеизявленията са на лицата, подписали документа. При диспозитивните документи не стои въпросът за тяхната вярност или невярност, защото те съдържат волеизявления, а не изявления на издателите им за факти, които са се осъществили. Ето защо оспорването от ответниците на истинността на приетите по делото договори за наем е относимо единствено до авторството им. Но дори и без това оспорване, тъй като се противопоставят на страни в процеса, които не са ги подписали, тези документи нямат обвързваща доказателствена стойност и спорът между страните следва да се разреши въз основа на свидетелските показания. Представените по реда на чл. 192 ГПК ведомости за изплащане на рента също са частни документи, но те носят подписи на ответниците М. Г. К. и П. Г. Д. и затова тежестта на доказване при оспорването им е тяхна, което първоинстанционният съд изрично е указал с определение в съдебното заседание на 23.09.2015г. По делото не са събрани доказателства за неистинността на подписите и на основание чл. 180 ал.1 ГПК следва да се приеме, че те доказват получаване на рента за 7.850 дка от М. Г. К. за 2008 и 2009г. и от П. Г. Д. за 2008, 2009, 2011 и 2012г.
При така събраните доказателства крайният извод на въззивния съд за основателност на иска с правно основание чл. 124 ал.1 ГПК на евентуалното посоченото от ищците основание – придобивна давност, е правилен. След решението по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ всеки от ищците, които не разполагат с титул за собственост, е установил владение върху 1/4 от земите. Владението е доказано както от гласните, така и от писмените доказателства. То е било явно, защото е достигнало до знанието на ответниците М. Г. К. и П. Г. Д., те не са се противопоставяли, не са заявявали собственически права за повече от 1/4 от земите до 2009г., получавали са рента само за тази идеална част въз основа на сключените от ищеца Н. С. Н. договори, а преди това и при фактическото предоставяне на земите за обработка в периода от 1995-2009г. Това поведение доказва постигнато съгласие, независимо от решението на Поземлената комисия, с което собствеността е възстановена само на наследниците на сина на общия наследодател Г. М. К., след решението по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ ищците да владеят 3/4 идеални части, а ответниците – само 1/4 идеална част. Владението е било постоянно, не е било прекъсвано и е продължило десет години от 1995г. , от което следва, че към момента на доброволната делба от 2013г. ищците са били собственици на 3/4 идеални части от земите. Те не са участвали в делбата, което я прави нищожна на основание чл. 75 ал.2 ЗН. С прехвърлянето на имотите на Я. К. И. и Ж. Г. Ж. през 2013г., М. Г. К. и П. Г. Д. са се разпоредили с 3/4 идеални части, които не притежават и това разпореждане е непротивопоставимо на ищците. От сключваните на договорите за продажба през 2013г. до предявяването на иска през 2014г. е изтекла само една година, поради което купувачите Я. К. И. и Ж. Г. Ж., макар и добросъвестни, не са могли да придобият собствеността на основание чл. 79 ал.2 ЗС, защото не са владяли в законоустановения петгодишен срок.
По изложените съображения въззивното решение следва да се отмени като се постанови нов диспозитив, с който да се отхвърлят установителните искове за собственост на ищците на основание реституция по ЗСПЗЗ и наследяване, а те да се уважат на евентуалното основание – придобивна давност.
Тъй като касационните жалби не се уважават като краен резултат, на ответниците следва да се присъдят разноски за касационното производство в размер на 500 лв. за отговора на касационната жалба на М. Г. К. и П. Г. Д.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивното решение на Старозагорския окръжен съд № 235 от 07.07.2017г. по гр.д.№ 1145/2017г. изцяло и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. С. Н. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] , Г. Т. Ж. ЕГН [ЕГН] от [населено място] , Община Стара Загора и Д. Г. Я. ЕГН [ЕГН] от [населено място], Община Стара Загора със съдебен адрес за всички [населено място], [улица] искове с правно основание чл. 124 ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на М. Г. К. ЕГН [ЕГН] от [населено място], Община Стара Загора , П. Г. Д. ЕГН [ЕГН] от с. П., Община Стара Загора , Я. К. И. ЕГН [ЕГН] и Ж. Г. Ж. ЕГН [ЕГН] и двамата от [населено място], ул. „Св.П. Е. № 149 ет.2 ап.5 , че ищците са собственици на основание реституция по ЗСПЗЗ на по 1/4 идеална част от следните недвижими имоти – земеделски земи в землището на [населено място], ЕКАТТЕ …., общ.Стара Загора.:
НИВА от 28.405 дка, III категория, местност „Д. а.“ – имот № … по картата на възстановената собственост на землището, при граници: имот № …-нива, имот № …-полски път, имот № …-нива, имот № …-напоителен канал.
НИВА от 2.999 дка, III категория, местност „А.“, – имот № … по картата на възстановената собственост на землището, при граници: имот № … – напоителен канал, имот № …-нива, имот № …- нива, имот № …-нива, имот № …
НИВА от 6.190 дка, III категория, местност „Д. а.“, съставляваща имот № …, по картата на възстановената собственост на землището, при граници: имот № …-нива, имот № …-полски път, имот № …-нива, имот № …-напоителен канал, имот №…-нива
НИВА от 25.211 дка, III категория, местност „М. т.“ /“Ч.“/ – имот № …, по картата на възстановената собственост на землището, при граници: имот № …-нива, имот № …-полски път, имот № …-пасище, мера, имот № …-нива и имот №….-нива.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. Г. К. ЕГН [ЕГН] от [населено място], Община Стара Загора , П. Г. Д. ЕГН [ЕГН] от [населено място], Община Стара Загора , Я. К. И. ЕГН [ЕГН] и Ж. Г. Ж. ЕГН [ЕГН] и двамата от [населено място], ул. „Св.П. Е. № 149 ет.2 ап.5 по иска с правно основание чл. 124 ал.1 ГПК , че Н. С. Н. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] , Г. Т. Ж. ЕГН [ЕГН] от [населено място] , Община Стара Загора и Д. Г. Я. ЕГН [ЕГН] от [населено място], Община Стара Загора със съдебен адрес за всички [населено място], [улица] са собственици въз основа на придобивна давност на по 1/4 идеална част от следните недвижими имоти – земеделски земи в землището на [населено място], ЕКАТТЕ …, общ.Стара Загора:
НИВА от 28.405 дка, III категория, местност „Д. а.“ – имот № … по картата на възстановената собственост на землището, при граници: имот № …-нива, имот № …-полски път, имот № …-нива, имот № …-напоителен канал.
НИВА от 2.999 дка, III категория, местност „А.“, – имот №… по картата на възстановената собственост на землището, при граници: имот № … – напоителен канал, имот № …-нива, имот № …- нива, имот № …-нива, имот № …05
НИВА от 6.190 дка, III категория, местност „Д. а.“, съставляваща имот № …, по картата на възстановената собственост на землището, при граници: имот № …-нива, имот №…-полски път, имот № …-нива, имот № …-напоителен канал, имот № …-нива
НИВА от 25.211 дка, III категория, местност „М. т.“ /“Ч.“/ – имот № …, по картата на възстановената собственост на землището, при граници: имот № …-нива, имот №…-полски път, имот № …-пасище, мера, имот № …-нива и имот № …-нива.
ОСЪЖДА М. Г. К. и П. Г. Д. да заплатят на Н. С. Н., Г. Т. Ж. и Д. Г. Я. сумата 500 лв. лв. /петстотин лева/ разноски за касационното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: