О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 110
София, 17.02.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 12.02. две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 695 /2008 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1-3 ГПК по повод подадена касационна жалба от “Е” АД, гр. К. против решение №186 от 01.10.2008 год. по в.д. №676/2007 год. на Пловдивския апелативен съд, втори състав, в частта, с която е оставено в сила осъдителното решение №75 от 09.05.2007 год. по гр.д. №373/2006 год. на Кърджалийския окръжен съд. След частичната му отмяна от апелативния съд, първоинстанционното решение е оставено в сила в частта, с която е уважен предявеният от “А” О. гр. П. против касатора иск за връщане на предоставената му като временна финансова помощ сума в размер на 62 600 лв. и искът за обезщетение за забава с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД- за сумата 13 535.15 лв. За да уважи предявените от “А” О. гр. П. против касатора при условие на обективно съединяване искове, Кърджалийският окръжен съд е приел, че главницата за сумата 101 600 лв. се дължи на основание чл.240, ал.1 ЗЗД, като дадена на заем от ЕТ “З” на касатора “Е” АД,гр. Кърджали/с бивше название “Б” АД/, а ищецът се легитимира като носител на вземането на основание чл.15, ал.1 ТЗ, поради продажбата на търговското предприятие на заемодателя ЕТ “З” на “А” О. като съвкупност от права задължения и фактически отношения. Пловдивският апелативен съд е възприел изводите на първоинстанционния съд, че прехвърленото вземане за главницата произтича от договор за заем/чл.240 ЗЗД/, защото договорният му характер е доказан от отметката ”договор” върху приходния касов ордер за сумата 39 000 лв., подписан от ответника като неин получател, и от счетоводните му записвания за останалите суми, а той не е посочил друго правно основание на договорната връзка, различно от договора за заем. Съдът е приел е, че претендираното обезщетение за забава произтича от неизпълнение на задължението на ответника-касатор за връщане на заетата сума от деня на получаване на нотарилната покана до предявяване на иска.
Касаторът “Е” АД, гр. П. подържа, че въззивното решение в обжалваната си част е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, защото неправилно съдът е квалифицирал правното основание на иска за главницата по чл.240, ал.1 ЗЗД, вместо по чл.55, ал.1 ЗЗД. Навежда и довод, че липсва уведомление на кредиторите и длъжниците на прехвърленото предприятие по смисъла на чл.15, ал.1 ЗЗД, защото нотариалната покана, съдържаща уведомлението, отправена от ищеца до “Б” АД, е заверена в нарушение на чл.469, ал.1 във вр. с чл.466, ал.2 ГПК, отм., от Софийски нотариус извън района не действието му. Поканата е връчена е в гр. К..
К. съществен материалноправен въпрос, чието разрешаване представлява основание за допускане касационно обжалване, сочи възможността да се презюмира наличието на сключен договор за заем, без изрично това основание да е договорено. Подържа, че този съществен материалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВС- решение №73 от 25.06.1969 год. по гр.д. №32/69 год. на ОСГК. Навежда и довод за разрешаване на съществен процесуалноправен въпрос, а именно за приетото право на нотариуса да връчва нотариална покана като извършва нотариално действие извън своя район, чието разрешаване води до непротивопоставимостта на прехвърлянето на предприятието на ЕТ “З” спрямо неговите кредитори и длъжници.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу въззивно решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1, т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Посоченият от касатора “Е” АД, гр. К. съществен правен въпрос за презюмирането от съда на правното основание на сключения между страните договор като такова по чл.240, ал.1 ЗЗД, неправилно е квалифициран от жалбоподателя като съществен материалноправен въпрос. Така соченият правен въпрос представлява съществен процесуалноправен въпрос, защото конкретните правни изводи за дължимостта на вземането по главницата на основание чл.240, ал.1 ЗЗД са направени в резултат на презюмиране на правното основание на договорната връзка и поради това при разместване на доказателствената тежест в процеса на доказването му. Презюмирането от решаващия съд на заемното основание, на което е дадена сумата от ЕТ “З” на бившето “Б” АД, е обусловило направените от съда конкретни правни изводи за дължимостта на процесната сума по главницата. Този съществен процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие със съдебната практика. С цитираното решение №37 от 25.VІ.1969 год. по гр.д. №32/69 год. на ОСГК е прието, че не може да се презюмира заемното основание, на което е извършено предаването на вещите. Посоченото решение на ОСГК на ВС не е тълкувателно, поради което няма задължителен характер и затова навежданото противоречие с него следва да се квалифицира като основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а именно разрешаване на съществен процесуалноправен въпрос, поради приетата от въззивния съд териториалната компетентност на нотариусите. Нарушението на компетентността е относима към правилността на обжалваното решението, но не и за допускането му до касационно обжалване. Дори самият касатор се е позовал на неправилност на въззивното решение на това основание.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №186 от 01.10.2008 год. по в.д. №676/2007 год. на Пловдивския апелативен съд, втори състав, в частта, с която е оставено в сила осъдителното решение №75 от 09.05.2007 год. по гр.д. №373/2006 год. на Кърджалийския окръжен съд.
УКАЗВА на касатора “Е” АД, гр. К. да представи доказателства в едноседмичен срок за внесена държавна такса по сметка на ВКС по чл.18, ал.2, т.2 от Т. за разглеждане на касационната жалба по същество в размер на 1 522.70 лв., като в противен случай касационната му жалба в тази част ще бъде върната.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на председателя на І Г. О. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: