3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1102
София, 05.08.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесет и девети юли през две хиляди и единадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1848 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на И. Б. Т. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. В. Ч., против въззивното решение без номер от 28 юни 2010 г., постановено по гр.д. № 849 по описа на Софийския градски съд за 2010 г. в частта му, с която е потвърдено решение № ІІ-ІХ-3 от 10 юни 2009 г., постановено по гр.д. № 15715 по описа на районния съд в [населено място] за 2008 г., за отхвърляне на исковете на Т. против [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], за заплащане на командировъчно възнаграждение в размер на 4275 щатски долара за периода 1 септември 2007 г. – 31 януари 2008 г. и за заплащане на допълнително възнаграждение по сключения между страните трудов договор за извършени две успешни буксировки през периода 1 октомври 2007 г. – 31 декември 2007 г. в размер на 1540 щатски долара.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно и необосновано, защото по единадесетте идентични трудови спора били представени едни и същи по вид доказателства и писмени документи, отправени били едни и същи доказателствени искания, но съдът в разглеждания спор неправилно ценил доказателствата; пет съдебни състава на районния съд са приели за основателни претенциите за заплащане на командировъчни и допълнителни възнаграждения за членове на същия екипаж, за същия процесен период. В изложение по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК към касационната жалба се сочи, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата: в случаите, когато се касае за абсолютно валидно сключено и обективно неоспорено трудово правоотношение, какъв е кръгът и обемът на доказателствата, необходими и достатъчни за уважаване на претенцията за заплащане на договорено и изискуемо възнаграждение, представляващо суми по възнаграждение в лева, възнаграждение по задгранични командировки във валута, както и суми във валута, представляващи бонуси за успешно проведени мероприятия, уговорени между страните в трудов договор; незаконосъобразно и противоречиво е решението в частта му, с която се отхвърля размер на възнаграждение във валута, въпреки че относно същата претенция е уважено възнаграждението в лева. Сочат се пет решения на районния съд в [населено място] за други членове на екипажа на съответния кораб през процесния период по идентични претенции, по които са постановени решения в полза на ищците. Представят се пет съдебни решения, като само върху две от тях – решение без номер от 26 февруари 2009 г. по гр.д. № 15722 за 2008 г. на районния съд в [населено място] и решение № ІІ-Х-31 от 17 януари 2009 г. по гр.д. № 15712 за 2008 г., е отразено, че решението е влязло в сила.
Ответникът [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], не представя отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си в атакуваната му част въззивният съд приел, че събраните доказателства по делото не установяват по безспорен начин, че на касатора се дължат командировъчни дневни пари, както и допълнително възнаграждение по т. 32.3 от трудовия договор – приетата справка от капитана на кораба не е годно доказателство, удостоверяващо вземане на касатора, записът на заповед съдържа суми, които не могат да бъдат обвързани с трудовия договор и с претенциите, телексите не могат да бъдат кредитирани, защото не съдържат подпис на автора си; не е установено, че са извършени две успешни буксировки, за да се приеме, че е налице задължение на ответника за заплащане на допълнително възнаграждение.
К. съд намира, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно обжалване на поддържаното основание – поради противоречиво разрешаване на правния въпрос, обусловил изхода на спора: с какви доказателства могат да се установяват претенции за заплащане на командировъчни пари и допълнителни възнаграждения, уговорени в трудовия договор. Според посочените по-горе две съдебни решения със страни членове на същия екипаж за процесния период и ответника по настоящия спор, влезли в сила, съдът приел исковете за доказани и основателни.
За касационното обжалване касаторът не дължи държавна такса по аргумент на чл. 359 КТ.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение без номер от 28 юни 2010 г., постановено по гр.д. № 849 по описа на Софийския градски съд за 2010 г. в обжалваната му част, с която е потвърдено решение № ІІ-ІХ-3 от 10 юни 2009 г., постановено по гр.д. № 15715 по описа на районния съд в [населено място] за 2008 г. за отхвърляне на исковете на И. Т. против [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], за заплащане на командировъчно възнаграждение в размер на 4275 щатски долара за периода 1 септември 2007 г. – 31 януари 2008 г. и за заплащане на допълнително възнаграждение по сключения между страните трудов договор за извършени две успешни буксировки през периода 1 октомври 2007 г. – 31 декември 2007 г. в размер на 1540 щатски долара.
Делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: