3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по гр. д. № 610/ 11 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1104
гр. София,2111. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 610 по описа за 2011 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Л. В. А., П. Р. Д., В. П. А. и А. П. А. обжалват решение № 306 от 28.02.2011 г. по гр. д. № 2180/10 г. на Окръжен съд [населено място]. К. считат че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответникът по касация В. Н. В. оспорва жалбата.
ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение № 286 от 09.06.2010 г. по гр. д. № 1314/09 г. на Районен съд [населено място]. Постановил е ново решение, с което е осъдил Л. А., П. Д., В. А. и А. А. да спрат и да не реализират строителството за което е издадено разрешение за строеж поради създаване на пречки за упражняване правото на собственост на В. В., като проектът за строителството на гаражи да бъде изменен така, че да не засяга правото му на собственост в жилищната сграда. Отхвърлил е иска на В. В. срещу Л. А., П. Д., В. А. и А. А. за осъждането им да премахнат складираните строителни материали пред южните прозорци на жилището на ищеца.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК са формулирани въпроси допустимо ли съдът да постанови спиране на строителство което е разрешено с влязло в сила решение за строеж; ограничава ли се правото на собственост на съсед когато се покрива калканна стена; основателен ли е иск по чл. 109 ЗС когато не се променя фактическо положение, а то е съществувало преди започване на строителството; допустимо ли е граждански съд да разпорежда изменение на влязъл в сила архитектурен /работен/ проект; обвързани ли са частните и универсални правоприемнизи с влязло в сила съдебно решение по което страни са били техни праводатели. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Въпросът длъжен ли е решаващият съд да отдели спорните от безспорните по делото факти и обстоятелства и да преценява събраните по делото доказателства с оглед спорните по делото факти, твърдения и доводи на страните са свързани с нарушения на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост, които са основания за касиране съгласно чл. 281 т. 3 ГПК, но не са основания за допускане на касационно обжалване, тъй като правилността на въззивното решение не би могло да се преценява по реда на чл. 288 ГПК. Затова и приетото в решения № 33 от 06.04.2010 г. по гр. д. № 27/09 г. на ВКС II ГО и № 2172 от 02.06.2005 г. по гр. д. № 2019/03 г. на ВКС IV ГО не могат да послужат като основание за преценка на допустимостта на касационното обжалване.
За да постанови решението въззивният съд приел че страните са собственици на съседни имоти. Ответниците получили през 2008 г. разрешение да изградят два гаража и разширение на съществуващ гараж на южната фасада на сградата на ищеца, по одобрен архитектурен проект. По делото не било спорно, че между парцелите била изградена преградна стена с която се затваряли прозорците на ищеца и че с влязло в сила решение между праводателите на страните искът на праводателите на ищеца за прекратяване събарянето на преградна стена е отхвърлен. Помещенията на ищеца били построени през 1950 г. и до момента не били променяни. Без значение за спора бил фактът, че тяхното предназначение било за работилница, а не за живеене. За да уважи иска съдът се позовал на техническа експертиза, че стената на партера на ищеца намираща се по вътрешната регулационна линия била фасадна и имала два прозореца които съществували, като строителството на гаражите щяло да затвори прозорец на помещение което се ползува за живеене и отдушник към санитарен възел.
При проверка на основанията за обжалване ВКС счита, че не е налице соченото основание за допустимост на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Според Тълкувателно решение № 31/84 г. от 06.02.1985 г. по гр. д. № 10/84 г.на ВС, ОСГК, е допустим иск по чл. 109 ал. 1 ЗС срещу собственик на съседен имот за прекратяване на създаващо пречки за ползуване на съседния имот неоснователно действие, съставляващо строеж изграден при отклонение от разрешението за строеж и от другите строителни книжа или в нарушение на действуващи разпоредби. Противоречие не е налице, тъй като съдът е приел иска за допустим и го е разгледал.
По смисъла на чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК същественият въпрос ще е разрешаван противоречиво от съдилищата тогава, когато освен обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият въпрос е разрешен по различен начин. В. решение не противоречи на решение № 1019 от 21.01.2010 г. по гр. д. № 235/08 г.на ВКС І ГО в което е прието, че пасивно легитимиран ответник по иска по чл. 109 от ЗС е този, който извършва, или поддържа неоснователно действие към останалите съсобственици, или собственици. В случая съдът правилно е разгледал иска срещу ответниците, за които се твърди че извършват неоснователни действия по отношение имота на ищеца. Решение № 245 от 29.06.2009 г. на Окръжен съд [населено място] по в. гр. д. № 487/09 г., е неотносимо към спора, тъй като в него е разгледан въпрос кога един административен акт е нищожен, който не е обсъждан по делото. Според решение № 20 от 29.01.2009 г. по гр. д. № 6259/07 г. на ВКС IV ГО, незаконността на извършеното строителство не обосновава необходимост от премахването му по реда на чл. 109 ЗС. Когато допуснатите нарушения по благоустройствения закон не създават пречки за упражняване правото на собственост, то искът за премахване на извършеното строителство по реда на чл. 109 ЗС е неоснователен, предвид възможността за узаконяване и легализация на строежа след привеждането му в съответствие с изискванията на строителните правила и норми. В разглеждания случай съдът не е приел че строителството е незаконно, затова решението не обосновава необходимостта от касационно обжалване. Решение № 613 от 15.07.2009 г. по гр. д. № 2009/08 г. на ВКС I ГО е неотносимо към спора, тъй като в него е разгледан въпрос за придобиване на имот по давност. О. към спора е само решение № 1216 от 22.01.2009 г. по гр. д. № 4698/07 г. на ВКС I ГО, според което не са неправомерни действия, които са осъществени въз основа на издадена виза за строеж, архитектурен проект, разрешение за строеж и фактически съответстват и не се отклоняват от издадените строителни книжа.
С оглед на изложеното, тъй като спорният въпрос допустимо ли съдът да постанови спиране на строителство което е разрешено с влязло в сила решение за строеж е решаван по различен начин, налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. На основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК следва да се допусне касационно обжалване и по въпроса допустимо ли е граждански съд да разпорежда изменение на влязъл в сила архитектурен /работен/ проект, тъй като е от значение за точното прилагане на закона и по него няма публикувана съдебна практика.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 306 от 28.02.2011 г. по гр. д. № 2180/10 г. на Окръжен съд [населено място].
УКАЗВА на Л. В. А., П. Р. Д., В. П. А. и А. П. А. в едноседмичен срок да внесат 30 лв. д. т. по сметка на ВКС съгласно Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и да представят вносна бележка с която да установят плащането.
След изтичане на срока за внасяне на държавна такса делото да се докладва за насрочване на дата за разглеждането му в открито съдебно заседание, респективно за прекратяване на производството.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: