О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1108
София,24.11.2010 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 844 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. К. П. и И. С. Г. срещу въззивното решение на Плевенския окръжен съд, постановено на 08.03.2010г. по гр.д.№82/2009г.
Като основание за допускане на касационно обжалване поддържат,че съдът се е произнесъл по въпроса в кои случаи искането по чл.30 ЗН може да се предяви чрез иск или чрез възражение,по който е налице противоречива практика,във връзка с което се поставя и въпросът за допустимостта на обжалваното решение; по въпроса за приложното поле на чл.76 ЗН,по който поддържат,че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС /ТР №1/2004г. на ОСГК на ВКС/; по приложението на чл.19 ЗН,чл.119 ГПК/отм./ и чл.22 ГПК/отм./,както и на чл.39,ал.2 ЗС,както и по въпроса следва ли заварените в дворното място сгради да бъдат третирани като самостоятелни обекти,по който поддържат,че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС /ТР №96/1971г. на ОСГК на ВС/.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответницата по касационна жалба В. Х. Г. изразява становище,че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.Налице са предпоставките за допускане до касационно обжалване по поставените от касаторите правни въпроси, като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение въззивният съд е отменил на основание чл.208,ал.1 ГПК/отм./ решението на първоинстанционния съд в частта,с която е отхвърлено като недопустимо възражението за възстановяване на запазената част от наследството на Д. Х. Н.,направено от Д. П. в качеството й на наследник по закон на П. И. Н. и делото е върнато на Ч. районен съд за произнасяне по същество по предявения от Д. К. П. иск с правно основание чл.30 ЗН.
Прието е,че с предявяването на иска за делба Д. К. П. е упражнила чрез иск по чл.30 ЗН и правото си да иска възстановяване на запазената част на П. И. Н. от наследството на Д. Н.,поради което първоинстанционният съд е следвало да извърши преценка за допустимостта на иска и да го разгледа по същество, ако счете,че е допустим. Изложени са съображения,че искането за редуциране на завещание се разглежда като възражение само когато наследникът с право на запазена част се брани срещу иск,основаващ се на такъв разпоредителен акт,напр. иск за собственост. С оглед на това е прието,че решението на първоинстанционния съд в частта,с която е отхвърлено като недопустимо възражението за възстановяване на запазената част от наследството,имащо характер на определение,следва да бъде отменено като преграждащо като делото бъде върнато на първоинстанционния съд за постановяване на решение по същество по чл.30 ЗН,доколкото въззивният съд няма правомощие да се произнесе за първи път по този иск,който е допустим,предявен пред първоинстанционния съд с редовна искова молба,но не е бил разгледан по същество.
Настоящият състав приема,че по въпроса за възможността искането за възстановяване на запазена част от наследството да бъде заявено в делбеното производство под формата на иск или възражение и по въпроса за правомощията на въззивния съд да се произнесе по това искане, са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване с оглед необходимостта от извършване на преценка за допустимостта на обжалваното решение в тази му част.
С обжалваното решение решението на първоинстанционния съд в частта,с която предявеният от Д. К. П. иск за делба на недвижим имот,представляващ втори етаж от жилищна сграда и гараж, находящи се в дворно място,цялото от 390кв.м. в[населено място] бряг,парцел ХІХ-1307,кв.97,е оставено в сила.
Прието е,че искът е неоснователен,тъй като ползуващото се от завещателното разпореждане лице се е разпоредило с имота в полза на трети лица и тази сделка не е била отменена по реда на чл.37 ЗН. Възражението,че тази сделка е относително недействителна по смисъла на чл.76 ЗН е прието за неоснователно,тъй като с подобно правоизключващо възражение може да се брани ответник, срещу когото е предявен иск за делба,основаващ се на разпоредителна сделка,а не ищецът,който инцидентно да се позове на тази недействителност. Прието е също така,че дори това възражение да бъде разгледано по същество,то би било неоснователно,тъй като прехвърлителката е била собственик на ? ид.част от имота на лично основание,в който случай чл.76 ЗН не намира приложение,тъй като разпореждането няма за предмет отделни наследствени предмети по смисъла на тази разпоредба.
Въпросът за приложението на чл.76 ЗН е поставен от касаторите с оглед техните твърдения,че наследодателката Д. Н. е придобила правото на собственост върху ? ид.част от дворното място и построената в него сграда по време на брака си[населено място],пряк наследодател на касаторите,което сочи на необходимост в производството по делото да участвуват като съделители и лицата,в полза на които В. Г. е прехвърлила и тези идеални части от имота,които не са били собственост на Д. Н. към момента на смъртта й,а оттам и не са могли да преминат в патримониума на В. Г. по силата на съставеното в нейна полза саморъчно завещание. Така наведените доводи всъщност не сочат на разрешаване на въпрос по приложението на чл.76 ЗН,а на въпрос,касаещ необходимостта в делбеното производство да участвуват всички лица,за които има данни да притежават съответна идеална част от имота,предмет на делбата,т.е. до участието на задължителни другари в делбеното производство,за чието конституиране съдът следи служебно ,по който въпрос настоящият състав приема,че следва да бъде допуснато касационно обжалване.
Поставя се и въпросът за статута на заварените към 17.05.1963г. постройки и обекти в жилищни сгради с оглед наведените от касаторите доводи за момента на построяването на сградата,по който въпрос настоящият състав приема,че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване с оглед указанията,дадени в ТР №96/1971г. на ОСГК на ВС.
По поставените въпроси,касаещи приложението на чл.19 ЗН,чл.119 ГПК/отм./,чл.22 ГПК/отм./ и чл.39,ал.2 ЗС настоящият състав приема,че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване,тъй като в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК не е посочена практика на съдилищата, която да обоснове извод за наличие на основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 08.03.2010г. по гр.д.№82/2009г. по описа на Плевенския окръжен съд.
Указва на касаторите в 7-дневен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС сумата 40.00 лв./четиридесет лева/ държавна такса за разглеждане на касационната жалба и да представят доказателства,че таксата е внесена.
След представяне на доказателства,че дължимата държавна такса е внесена, делото се докладва на председателя на ІІ ГО на ВКС за определяне на дата за разглеждането на делото в открито съдебно заседание,след което да се призоват страните.
Председател:
Членове: