О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1109
София, 21.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 314/10 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № V- 131 от 16.12.2009 г. по в.гр.д. № 83/09 г. на Бургаския окръжен съд е отменено решение № 124 от 15.01.2009 г. по гр.д. № 243/07 г. на Районен съд Поморие и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени предявените от В. Д. П., С. П. П., К. Д. Д. и К. М. Д. против Т. В. П., Е. В. Д., С. К. Ж., В. К. Т. и Г. Г. С. искове за установяване, че ищците В. и С. П. и ищците К. и К. Д. са собственици в режим на СИО на по ? ид. част от дворно място с площ 3 118 кв.м., съставляващо неурегулиран поземлен имот пл.№ 96 в кв. 19 по плана на [населено място]. Със същото решение е уважен установителния иск за собственост на главно встъпилото лице Н. К. В., като е признато за установено по отношение на В. Д. П., С. П. П., К. Д. Д., К. М. Д., Т. В. П., Е. В. Д., С. К. Ж., В. К. Т. и Г. Г. С., че тя собственик на ? ид. част от описания недвижим имот.
Против въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба от адв. К. М. – Стоянова в качеството й на пълномощник на В. Д. П., С. П. П., К. Д. Д. и К. М. Д.. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради необоснованост, нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Жалбоподателите поддържат, че са разделили имота на две части, като всеки от тях е владял своята част явно, открито и необезпокоявано в продължение на повече от 30 години, като през това време никой от останалите наследници на общия наследодател К. А. не се е противопоставил на владението и не е предявил претенции за имота. Считат, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК по въпроса за приложението на института на придобивната давност по отношение на сънаследствен имот, който според тях е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, разрешаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона.
В писмен отговор на касационната жалба главно встъпилото лице Надежда К. В. изразява становище, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе относно наличието на твърдяните от касаторите основания за допускане на касационно обжалване, взе предвид следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че процесният недвижим имот произхожда от К. С. А., починал през 1912 г. Притежаваният от К. А. имот е бил с площ от около 5 дка. През 1935 г. неговите наследници В. К. С., Надежда К. В., Д. К. Стоянова и В. К. Д. си поделили имота чрез неформална делба, като всеки от тях е получил реален дял от около 1 дка. Между сънаследниците е имало договорка, че В. и В. ще ползуват заедно получените от тях реални дялове, а Д. и Надежда ще ползуват общо своите. По силата на регулационния план от 1981 г. за част от имота бил отреден парцел VІІІ- 96 с площ 1958 кв.м., а останалата част от 3 118 кв.м. останала неурегулирана, но включена в кадастралния план с отреждане за зелени площи. През 1983 г. В. К. С. се снабдил с констативен нотариален акт за собственост на парцел VІІІ- 96 , заедно с построената в него жилищна сграда на един етаж.
След преценка на събраните по делото гласни доказателства съдът е приел за установено, че неурегулирания имот пл.№ 96 е бил разделен на две части. Западната част е била владяна от В. П. и съпругата му в продължение на повече от 30 години, като в тази част има дървена барака, трайни насаждения, сонда за вода, електричество. Намерил е за недоказано твърдението на ищците Д., че са владяли като своя източната част на имота, като се е позовал на показанията на св. А. Д., майка на ищеца К. Д., според която тази част била обработвана от нея и съпруга й, а синът й К. за кратък период от време им помагал, но повече от 20 години източната половина не се стопанисва.
При така установените факти по делото въззивният съд е отхвърлил като неосноватален предявения от В. и С. П. установителен иск за собственост на 1/2 ид. част от имот пл.№ 96, като е приел, че същите са упражнявали владение не върху целия имот, а върху реална част от него, която при неформалната делба била отредена за майката на В. П. –Д.. Според въззивния съд владението върху реална част от недвижимия имот не може да доведе до придобиване на право на собственост върху идеална част от целия имот.
По отношение на ищците К. и К. Д. е приел, че същите нямат качеството на наследници на К. А. и на неговата дъщеря Д. К., поради което за да придобият имота по давност е следвало да манифестират пред всички наследници на К. А., че владеят имота като свой. Съдът е приел, че такива доказателства по делото не са ангажирани, а освен това ищците не са доказали, че са владяли имота в предвидения от закона 10- годишен давностен срок.
При този изход по първоначалните искове за собственост съдът е заключил, че Надежда К. В. не е загубила придобитото по наследяване от общия наследодател К. А. право на собственост върху 1/4 ид. част от имота и е уважил предявения от нея иск.
Поставеният в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос относно приложението на института на придобивната давност /чл. 79 ЗС/ е формулиран общо, поради което настоящият състав намира, че се налага да бъде прецизиран в контекста на съдържащите се в касационната жалба и в изложението към нея доводи. Според разясненията, дадени в т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК, касационната инстанция има право да стори това като израз на служебното задължение на съда да квалифицира спорното право въз основа на фактите, доводите и твърденията на страните. С оглед на това настоящият състав приема, че поставеният правен въпрос има следните аспекти: счита ли се доведено до знанието на останалите сънаследници намерението на един от сънаследниците да свои целия имот за себе си, когато действията му са обективирани по общодостъпен начин и пред широк кръг лица; чрез какви действия следва да бъде доведено до знанието на сънаследник, ако се е дезинтересирал от имота, намерението на един от наследниците да придобие целия имот по давност . Тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона, поради което въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № V – 131 от 16.12.2009 г. по в.гр.д. № 83/09 г. на Бургаския окръжен съд.
УКАЗВА на касаторите в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 104.24 лв. и представят доказателства за това в съда, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: