Р Е Ш Е Н И Е
№ 111
София 11.03.2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на четвърти февруари, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
при секретаря Райна Пенкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 2217/2008 г.
Производството е по чл. 218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм./ вр. §2, ал.3 ПЗР ГПК.
Образувано е по касационни жалби на „О”О. , град С., М. Д. С., град Б., М. Д. С., град Б., и Е. Х. С., град Б.срещу въззивно решение №ІІ-152 от 02.07.2007 г. по гр. дело № 197/2007 г. на Бургаския окръжен съд. Изложени са твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./ Най-общо тези твърдения се свеждат до това, че не са изпълнени дадените от ВКС указания по тълкуването и прилагането на закона. Не са обсъдени всички доводи на страните и събраните по делото доказателства. Необосновано е прието, че процесният недвижим имот е публична държавна собственост. По –конкретно според касаторите въззивният съд в нарушение на процесуалните правила не е допуснал събирането на нови доказателства, като по този начин не е изпълнил указанията, дадени с първото касационно решение. Общинската поземлена комисия – Б. въобще не е участвала в процедурата по замяна на процесните недвижими имоти. По тази причина даденото от касатора М. Д. С. като председател на поземлената комисия становище няма правна стойност. Според жалбоподателите въззивният съд не е обсъдил всички доказателства по делото, поради което не е отговорил правилно на въпроса какъв е статутът на процесния имот – дали е публична или частна държавна собственост, респ. дали може да бъде предмет на разпоредителна сделка или не. Не е отчетено обстоятелството, че според заключенията на техническите експертизи имотът фактически не представлява блато, поради което не е публична държавна собственост. Този имот винаги е бил земеделска земя и с промяна на начина на трайно ползване не може да се промени статутът му. По начало само ако имотът е воден обект с национално значение, тогава е държавно блато, в останалите случаи е общинско блато. Неправилни са и изводите за нарушения в административната процедура по издаване на заповедта за замяна от министъра.
Ответникът по касационните жалби държавата, представлявана от м. на регионалното развитие и благоустройството, оспорва жалбите.
Жалбата е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното:
С решение №144 от 28.07.2005 г. по гр. дело № 129/2005 г. Бургаският окръжен съд е оставил в сила решение №1222/25.11.2004 г. по гр. д. №183/2002 г. на Бургаския районен съд, с което са отхвърлени исковете на държавата, представлявана от м. на регионалното развитие и благоустройството, срещу „О”О. , М. Д. С., М. Д. С. и Е. Х. С., за признаване за установено, че държавата е собственик на имот пл. №193 с площ от 5 500 кв.м. и имот пл. №197 с площ от 6 134 кв.м. по плана за земеразделяне на землището на к-с „М”, град Б. за осъждане на „О”О. да предаде владението на имот пл. №193 ; за осъждане на М. Д. С. и М. Д. С. да предадат владението на имот пл. №197 и за прогласяване нищожност поради противоречие със закона на договор за замяна №ДЗБ-01-7/20.10.2000 г., сключен между м. на земеделието и горите и Е. Х. С..
С решение №231/01.03.2007 г. по гр.дело №2895/2005 г. на ВКС на РБ е отменено решение №144 от 28.07.2005 г. по гр. дело № 129/2005 г. на Бургаския окръжен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав като са дадени указания по тълкуването и прилагането на закона. Според ВКС въззивният съд неправилно е приел, че определеният начин на трайно ползване /НТП/ на процесния имот пл. №181 – „блато” с влезлия в сила през 1996 г. план за земеразделяне е без правно значение. Това е основен идентификационен белег за всеки имот по плана. Тази характеристика се отразява и в класификатора и в кадастралния регистър и от нея произтичат права. При имоти, които са държавна собственост от НТП се определя вида собственост- публична или частна. Определянето на един имот като публична държавна собственост е юридическа категория, произтичаща в разглеждания случай от закона, а не фактическо положение. Според разпоредбата на чл.6 ЗДС имотите, които са престанали да имат качеството публична държавна собственост, могат да бъдат обявени за частна държавна собственост, но с решение на МС на РБ. При фактическо невярно отразяване на НТП в плана поправката трябва да се извърши по определена процедура и задължително с участие на собственика – в случая представител на държавата, който има правомощия да управлява имотите публична държавна собственост. Вместо това в проведената без законово основание процедура от поземлената комисия като заинтересовано лице е участвала Е. Х. С., която впоследствие е страна по договора за замяна. По преписката за замяна от името на ПК становище е дал нейният председател – М. Д. С., който е зет на Е. Х. С., а тя е майка на М. Д. С.. След това с две обходни сделки М. Д. С. и М. Д. С. са придобили процесния имот и след разделянето му на два имота, са продали имот пл. №193 на „О”ООД. Според разпоредбата на чл.9 ЗАП/отм./ не може да участва в производството длъжностно лице, което е заинтересувано от изхода му или има с някои от заинтересуваните граждани или организации отношения, пораждащи основателни съмнения в неговото безпристрастие.
С обжалваното решение №ІІ-152 от 02.07.2007 г. по гр. дело № 197/2007 г. на Бургаския окръжен съд е отменено решение №1222/25.11.2004 г. по гр. д. №183/2002 г. на Бургаския районен съд. По реда на чл.208, ал.1 ГПК/отм./ е прогласена нищожността поради противоречие на закона на договор за замяна №ДЗБ-01-7/20.10.2000 г., сключен между м. на земеделието и горите и Е. Х. С., по силата на който последната е получила в собственост земеделска земя от 11 634 кв.м., представляваща имот №000181 по плана за земеразделяне – парцел **** в масив 0 – наводнена нива, девета категория и имот с площ 3 515 кв.м. земеделска земя от ДПФ в землището на Д. Е. , община Б., представляваща имот №052018 по плана за земеразделяне – парцел ****, масив 52 – посевна площ, трета категория, а държавата е получила в собственост имот от 15 148 кв.м. земеделска земя в землището на кв. Горно Е. , представляващ имот №240005 по плана за земеразделяне – парцел **** в масив 240 – нива трета категория; признато е за установено по отношение на „О”О. , М. Д. С., М. Д. С. и Е. Х. С., че държавата е собственик на наводнена нива в м. „К”, с площ 5 500 кв.м., девета категория, представляваща имот №000193 от масив 0 по плана за земеразделяне на землището на кв. „М”, град Б. и наводнена нива в м. „К”, с площ 6 134 кв.м., девета категория, представляваща имот пл. №000197 в масив 0 по плана за земеразделяне на кв. „М”, град Б., които два имота са образувани от имот пл. №000181 по плана за земеразделяне – парцел **** в масив 0 с площ 11634 кв.м. в землището на кв.”М”, град Б. осъдени са М. Д. С. и М. Д. С. да предадат владението на държавата на наводнена нива в м. „К”, с площ 6 134 кв.м., девета категория, представляваща имот пл. №000197 в масив 0 по плана за земеразделяне на кв. „М”, град Б. осъдено е „О”О. да предаде владението на държавата на наводнена нива в м. „К”, с площ 5 500 кв.м., девета категория, представляваща имот №000193 от масив 0 по плана за земеразделяне на землището на кв. „М”, град Б.. В. съд е приел, че НТП на процесния имот №181 не е променен по установения за това ред в ЗСПЗЗ. Към момента на влизане в сила на плана за земеразделяне през 1996 г. имотът е бил блато и към момента на замяната през 2 000 г. е имал характеристика на имот публична държавна собственост съобразно разпоредбата на чл.11,т.2 ЗВ. Според разпоредбата на чл.7, ал.1 ЗДС имотът не е могъл да бъде предмет на сделки. По делото няма данни да е извършена процедурата по чл.6 ЗДС – с решение на МС имотът да е обявен за частна държавна собственост. Освен това е прието, че е нарушена и административната процедура при извършване на замяната и по-специално разпоредбата на чл.9 ЗАП/отм./ След като ответницата Е не е станала собственик на процесния имот поради нищожността на замяната с държавата, то извършените впоследствие прехвърляния на същия имот не са имали вещноправен ефект и последващите приобретатели – съответно „О”О. за имот пл. №193 и М. Д. С. и М. Д. С. за имот пл. №197 не са придобили право на собственост. По тази причина те владеят имотите без основание.
Въззивното решение е правилно. Изпълнени са указанията на ВКС на РБ по тълкуването и прилагането на материалния закон, дадени с първото касационно решение. Въззивният съд е извършил анализ на всички правнозначими факти, установени по делото. При напълно изяснена фактическа обстановка е направил съответстващи изводи относно релевантните за спора факти. В съответствие с процесуалните правила въззивният съд не е допуснал събирането на нови доказателства, тъй като не са били налице изискванията по чл.218з, ал.3 ГПК/отм./ Обоснован е решаващият извод на въззивния съд, че ищецът, чиято е доказателствената тежест по реда на чл.127 ГПК/отм./, е установил по несъмнен начин, че към момента на сключване на договора за замяна №ДЗБ-01-7/20.10.2000 год., по силата на който Е. Х. С. е получила в собственост имот №000181 по плана за земеразделяне, същият е представлявал блато и е имал характеристика на имот публична държавна собственост съобразно разпоредбата на чл.11,т.2 ЗВ. Правилно е прието, че според разпоредбата на чл.7, ал.1 ЗДС имотът като публична държавна собственост не е могъл да бъде предмет на сделки, поради което замяната е нищожна. Неоснователни са доводите на касаторите, че имотът фактически не представлява блато, поради което не е публична държавна собственост. Страните по делото не оспорват обстоятелството, че към 1993 г. съобразно представения по делото списък на основните кадастрални единици от селскостопанския фонд, актуален към 1993 г., процесният имот е вписан като съществуваща държавна собственост преди плана за земеразделяне и с НТП „блато”. По статичния регистър към плана за земеразделяне от 1996 год. е бил заведен отново по същия начин. Блато по дефиниция е влажна зона. Влажните зони от своя страна са области като блата, мочурища, торфища или други водни площи, независимо дали са естествени или изкуствени, постоянни или временни, с вода, която е статична или течаща, прясна, полусолена или солена, включително морска вода, чиято дълбочина или отлив не надхвърля 6 м. От приетите по делото технически експертизи се установява, че около 70% от имот пл. №181 е заета от блатна растителност – влаголюбиви треви /папур и тръстика/. Според чл.11, т.2 от Закона за водите, влязъл в сила на 28.01.2000 год. блатата, разположени в земи, държавна собственост, са публична държавна собственост. Ето защо проведената от ПК- Б. , с председател касатора М. С. , след влизане в сила на ЗВ и без участието на представител на държавата, който има правомощия да управлява имотите публична държавна собственост, процедура по реда на Наредба №3/95 г. за промяна на начина на трайно ползване на имот пл.181 е без правна стойност. Освен това правилен е изводът на въззивния съд, че след като процесният имот по реда на чл.2, ал.2, т.2 ЗДС е станал публична държавна собственост, то той може да бъдат обявен за частна държавна собственост само по реда на чл.6, ал.1 ЗДС с решение на МС. Към момента на сключване на договора за замяна, това не е било направено. При това положение извършеното разпореждане с имота с този договор е нищожно, тъй като според разпоредбата на чл.7, ал.1 ЗДС имотът не е могъл да бъде предмет на сделки. По тази причина с договора за замяна №ДЗБ-01-7/20.10.2000 г. Е. Х. С. не е придобила правото на собственост върху имот №000181. Извършените впоследствие прехвърляния също нямат вещноправен ефект по правилото, че никой не може да прехвърли повече права, отколкото сам притежава /nemo plus juris ad alium transfere potest, quam iрse habet/.
Обжалваното решение е обосновано и в съответствие с материалния и процесуалния закон и следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл.218ж, ал.1 ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №ІІ-152 от 02.07.2007 г. по гр. дело № 197/2007 г. на Бургаския окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.