5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 111
София, 16.02.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 440 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 9345 от 3.Х.2012 г. на едноличния търговец И. Н. П. от София, действащ с фирмата „Пангара-И. П.”, подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие от САК против решение № 1477 на Софийския апелативен съд, ТК, от 13.VІІІ.2012 г., постановено по т. д. № 735/2012 г., с което е бил отхвърлен негов иск срещу ответното застрахователно д-во [фирма]-София за присъждане на обезщетение в размер на сумата от 90 540 лв. по договор за доброволна имуществена застраховка на МПС, представляващо колесен багер от марката JСВ по риска „Каско”-Клауза „А”, която е била сключена с полица № [ЕГН] от датата 25 юни 2008 г. и срок на действие една година.
Оплакванията на ЕТ касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това той претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който искът му срещу ответното застрахователно д-во [фирма]-София с правно основание по чл. 208 КЗ да бъде уважен, ведно с присъждане – на основание чл. 78, ал. 1 ГПК – на всички направени по делото разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът И. Н. П. обосновава приложно поле на касационния контрол с наличие на предпоставките по т. 2 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно решение САС се е произнесъл по два противоречиво решавани от съдилищата (влязло в сила на 30.ХІ.2011 г. решение № 568/18.VІ.2010 г. на САС, ГК, 2-ри с-в, по гр. дело № 1982/09 г., както и влязло в сила на 8.VІІ.2005 г. решение на СГС, ГК, с-в ІV-Г, от 20.ІХ.2004 г. по гр. дело № 5222/2003 г.) два материалноправни въпроса, а именно: 1./ Дали следва да се счита „за значително с оглед интереса на застрахователя” неизпълнението на задължение, което не е посочено в Общите условия за изключенията от покритие, съобразно разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 5 КЗ?; 2./ Действителен ли е – съобразно чл. 186, ал. 7 и чл. 211, т. 2 КЗ – и следва ли да се прилага текст от Общите условия, който обявява всяко неизпълнение на задължение от страна на застрахования за значително с оглед интереса на застрахователя, както и изключена ли е преценка на решаващия съд за това кое неизпълнение е „значително”, а също и дали е налице причинна връзка между поведението на застрахования и настъпилото застрахователно събитие. Докато от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – предвид липсата на съдебна практика по същия – бил въпросът „за конкуренцията на текстовете на чл. 211 КЗ и чл. 188 и чл. 191-във вр. чл. 189, ал. 4 КЗ или чл. 211, ал. 2 КЗ, когато неизпълнението на задължение от страна на застрахования се състои в необявяване пред застрахователя на съществено новонастъпило обстоятелство, което е от значение за риска, но след като вече застрахователното събитие е вече настъпило.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация застрахователно д-во [фирма]-София писмено е възразило чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ст. Балтийски както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на ЕТ И. Н. П. от София, действащ с фирмата„Пангара-И. П.”, ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли иска на ЕТ настоящ касатор с правно основание по чл. 208 КЗ, въззивната инстанция е изложила мотив, че съобразява „константната практика на ВС /до 1996 г./ и на ВКС”, в която се приемало, че само по себе си изгубването на ключ и неизвършена своевременна подмяна на заключващото устройство на МПС, се явява допуснато от застрахования собственик на същото увеличение на риска „кражба”, покрит от застраховката и затова, като неизправна страна по договора, застрахованият собственик не може да претендира заплащане на застрахователно обезщетение дори и в случаите, когато по делото липсват данни дали укритото /”необявеното”/ обстоятелство, каквото е изгубването на оригиналния ключ от конкретното МПС няколко месеца преди кражбата му, не е в причинна връзка със застрахователното събитие /В този смисъл Р. № 646-1996 г. на 5-членен състав/. Кодексът за застраховането обаче е в сила от 1.І.2006 г., а и разпоредбата на чл. 221, т. 2 от същия е нова в застрахователното ни законодателство – без свой аналог в чл. чл. 323-356 (отм.) ЗЗД, в ЗЗ (отм.), или в чл.чл. 380-418 (отм.) ТЗ. При това изразът „значително с оглед интереса на застрахователя” за първи път се въвежда не само в застрахователното, но и в търговското право въобще. Ето защо по релевираните в изложението на касатора материалноправни въпроси меродавна се явява задължителната практика на ВКС, обективирана в постановено по реда на чл. 290 от новия ГПК (в сила от 1 март 2008 г.) решение № 49 от 29.VІІ.2013 г. на състав от І-во т.о. по т. д. № 840/2012 г. Последното съдържа положително произнасяне по материалноправния въпрос: „Обусловено ли е приложението на чл. 211, т. 2 КЗ от установяването на пряка причинно-следствена връзка между неизпълнението на конкретно задължение, визирано в Общите условия към застраховката, като значително с оглед интереса на застрахователя, и настъпването на застрахователното събитие, респ. възможността да бъдат предотвратени вредите от същото?” Това обстоятелството изключва предпоставките по т. 2 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол, но неговото приложно поле в случая се основава върху хипотезата по т. 1 на същия законов текст, тъй като произнасянето на САС с атакуваната решение по същия материалноправен въпрос противоречи на горепосоченото решение на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1477 на Софийския апелативен съд, ТК, 5-и с-в, от 13.VІІІ.2012 г., постановено по т. д. № 735/2012 г.
У К А З В А на касатора едноличен търговец И. Н. П. от София, действащ с фирмата „ПАНГАРА-И. П.”, че следва В ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от получаване на съобщението за това да представи в канцеларията на търговската колегия на ВКС документ /банково бордеро/ за внесена по сметка на този съд допълнителна държавна такса в размер на сумата 1 810.80 лв. (хиляда осемстотин и десет лева и осемдесет стотинки), тъй като в противен случай настоящето касационно производство ще бъде прекратено.
След надлежно внасяне на така определената допълнителна д. т., дължима на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, делото да се докладва на Председателя на Първо отделение от ТК на ВКС – за насрочването му в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по търг. дело № 440 по описа за 2014 г.