4 РЕШЕНИЕ
№ 1 1 1
гр. София, 2 септември .2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 14 февруари, две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ
ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
ПЛАМЕН ПЕТКОВ
при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдия Пламен Петков наказателно дело № 723 /2010 год.
Касационното производство е образувано по жалба на поде. Ф. Н. Д., депозирана чрез неговия защитник, срещу решение № 254 от 05. 11. 2010 год., постановено по ВНОХД № 183 / 2010 год. по описа на Апелативен съд – гр. Велико Търново.. В жалбата по същество, са релевирани доводи за допуснати нарушения по смисъла на чл. 348, ал.1, т.1 – 3 от НПК.
Прави се искане, атакуваното решение да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание, алтернативно, да бъде намалено наложеното на подсъдимия наказание, както и да бъде редуциран размера на присъденото на гражданския ищец, обезщетение.
Жалбата се поддържа и в съдебно заседание пред настоящата инстанция.
Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата.
Частният обвинител и граждански ищец не се явява и не се представлява в съдебно заседание пред настоящата инстанция.
Като съобрази депозираната жалба и доводите изложени в нея и след проверка на делото, Върховният касационен съд, 1-во наказателно отделение, достигна до следните изводи:
С присъда № 823 от 30. 11. 2006 год., постановена по НОХД № 932 / 2005 год. по описа на Окръжен съд – гр. Плевен, поде. Ф. Н. Д., бил признат за невинен в това, че на 06. 11. 1994 год., в „Захарен завод“ – [населено място], умишлено умъртвил Д. М. П., като на основание чл. 304 от НПК, бил оправдан по повдигнатото му обвинение за извършване на престъпление по чл. 115 от НК.
По въззивен протест, било образувано производство пред Великотърновския апелативен съд и с Решение № 44 0т 18. 04. 2007 год., постановено по ВНОХД № 25 / 2007 год. по описа на съда, е била отменена Присъда № 823 от 30. 11. 2006 год. на Плевенския окръжен съд и делото било върнато на Плевенска окръжна прокуратура, за ново разглеждане, за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
С присъда № 677 от 12. 11. 2008 год., постановена по НОХД № 587 / 2007год. по описа на Плевенския окръжен съд, поде. Ф. Н. Д. бил признат за виновен в това, че на 06. 11. 1994 год., в „Захарен завод“ – [населено място], умишлено е умъртвил Д. М. П., поради което и на основание чл. 115 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, бил осъден на три години „лишаване от свобода“, изпълнението на което било отложено съобразно чл. 66 от НК, с изпитателен срок от пет години. Подсъдимият Д. бил осъден да заплати на гражданския ищец и частен обвинител Р. А. И., обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 7000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане, като в останалата част до пълния предявен размер от 50 000 лв., гражданския иск бил отхвърлен, като неоснователен.
По въззивната жалба на подсъдимия Ф. Н. Д. и по жалба на частния обвинител и граждански ищец Р. А. И., пред Великотърновския апелативен съд, било образувано ВНОХД № 310 / 2008 год., като с решение № 1 от 29. 01. 2009 год., горепосочената присъда била потвърдена.
По касационна жалба на подсъдимия подадена чрез неговия защитник и по жалба на частния обвинител и граждански ищец, било образувано касационно наказателно дело № 182 / 2009 год., като с решение № 224 от 18. 05. 2009 год., състав на първо НО на ВКС, отменил горепосоченото въззивно решение на Апелативен съд -гр. Велико Търново и върнал делото за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание.
Било образувано ВНОХД № 129 / 2009 год. по описа на Апелативен съд – гр. Велико Търново, като с решение № 122 от 08. 07. 2009 год., присъда № 677 от 12. 11. 2008 год., постановена по НОХД № 587 / 2007 год. по описа на Окръжен съд – гр. Плевен била изменена, като деянието извършено от поде. Д. било преквалифицирано от чл. 115 от НК, в такова по чл. 122, ал. 2 от НК, намален бил размера на наложеното наказание от три години на две години и шест месеца „лишаване от свобода“, като в останалата си част, първоинстанционната присъда била потвърдена.
Срещу това решение в гражданско – осъдителната му част, била депозирана касационна жалба от защитника на подсъдимия, като с решение № 6 от 25. 03. 2010 год., постановено по НД № 628 / 2009 год. по описа на ВКС, състав на второ НО, оставил в сила горепосоченото решение на Апелативен съд – гр. Велико Търново.
С решение № 319 от 28. 05. 2010 год. постановено по НД № 261/2010 г.състав на трето НО на ВКС на РБ, по искане на главния прокурор е възобновил наказателното производство по ВНОХД № 129 / 2009 год. по описа на Апелативен съд – гр. В. Търново и върнал делото на съда за ново разглеждане от друг състав.
С решение № 254 от 05. 11. 2010 год., постановено по ВНОХД № 183 / 2010 год. по описа на Апелативен съд – гр. В. Търново, което е и предмет на настоящата касационна проверка, присъда № 677 от 12. 11. 2008 год., постановена по НОХД № 587 / 2007 год. по описа на Окръжен съд – гр. Плевен била изменена, като е бил увеличен размер на наложеното на поде. Ф. Н. Д. наказание от три на четири години „лишаване от свобода“ което да бъде търпяно при първоначален „общ“ режим в затворническо общежитие от закрит тип, а също и в частта й относно гражданския иск, като поде. Ф. Н. Д. бил осъден да заплати на гражданския ищец и частен обвинител Р. А. И. на основание чл. 45 във вр. с чл. 52 от ЗЗД, обезщетение в размер на още 3 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 06. 11. 1994 год., до окончателното й изплащане, като първоинстанционната присъда е била потвърдена в останалата й наказателна и гражданска част.
Обжалваното въззивно решение е постановено при допуснато особено съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, представляващо касационно основание за неговата отмяна. Това е така поради следните съображения:
При постановяване на своя съдебен акт, Апелативен съд – гр. Велико Търново, е извършил собствен анализ на доказателствата относими към предмета на доказване по смисъла на чл. 102 от НПК. Приел е, фактическа обстановка, на която е базирал своите изводи от правна страна, свързани с авторството на деянието, вината, както и приложимия материален закон. В конкретния случай обаче, доказателствата свързани с „решаващите факти“, в своето решение, въззивния съд е установил на базата на негодни доказателствени средства.
В атакуваното решение, както относно приетата като установена фактическа обстановка, така и имплицитно в изводите от правна страна, е направено многократно позоваване на обясненията на поде. Ф. Н. Д.. Последният обаче, от момента на привличането си като обвиняем по делото, е отказвал да депозира обяснения, като са налице само показания депозирани от него на досъдебното производство, в процесуалното му качество на свидетел. Тези показания /а не обяснения/, е недопустимо да бъдат приобщавани към доказателствената съвкупност по делото с оглед обстоятелството, че след депозирането им, Д. е бил привлечен като обвиняем. Налице също така, е и позоваване на показанията на свид. С. И., депозирани също на досъдебното производство, но неприобщени към доказателствената съвкупност по делото, по предвидения за това, надлежен процесуален ред.
Действително, подобно допуснато процесуално нарушение не би се явявало съществено по своя характер и не би обусловило априори отмяна на постановеният акт, ако решаващият съд давайки отговор на въпросите посочени в разпоредбите на чл. 301, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, в случая, въззивната инстанция, изготвяйки решението си при спазване на изискванията на чл. 339, ал. 2 във вр. с чл. 305, ал. 3 от НПК, сочи достатъчен обем доказателства установени посредством различни и годни доказателствени средства, на базата на които да може да бъде направен категоричен и недвусмислен извод за това, че е извършено деяние, че извършеното деяние представлява престъпление, че е извършено виновно и приложимия материален закон.
Като се е позовал на негодни доказателствени източници при формиране на своите изводи дадени в отговор на изискванията към въззивното решение посочени в разпоредбата на чл. 339, ал. 2 от НПК, крайния резултат на извършената от въззивната инстанция проверка на правилността на постановената първоинстанционна присъда, не е бил обективиран по изискуемия от закона категоричен и несъмнен начин, така, че волята на въззивния съд и неговото вътрешно убеждение да е възможно да бъдат проследени както от страните в процеса, така и от касационната инстанция, като по този начин е било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.
В рамките на стореното произнасяне от въззивния съд е налице и друго допуснато нарушение на процесуалните правила. Същото се изразява в това, че производството по ВНОХД № 129 / 2009 год. е било възобновено само и единствено в неговата наказателна част, тъй като в гражданско-осъдителната част, въззивното решение е било проверено по касационен ред и е било оставено в сила с решение № 6 от 25. 03. 2010 год., постановено по НД № 628 / 2010 год. по описа на ВКС на РБ, трето наказателно отделение. Поради това обстоятелство, е процесуално недопустимо да бъде пререшаван въпроса, както с допустимостта на предявения от гражданската ищца Р. А. И. иск, така и с неговата основателност, респективно, размер на присъденото обезщетение.
Констатираните съществени процесуални нарушения съставляват касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, и съответно са основание за отмяна на съдебния акт, а също и пречка за упражняване на касационна проверка досежно въззивното решение, в контекста на доводите изложени в касационната жалба на касатора Д..
С оглед изложеното, Върховният касационен съд на РБългария, първо наказателно отделение намира, че обжалваното решение на Апелативен съд – гр. Велико Търново следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 1, т. 4 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение.
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА въззивно решение № 254 от 05. 11. 2010 год., постановено по ВНОХД № 183 / 2010 год. по описа на Апелативен съд – гр. Велико Търново..
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: