Р Е Ш Е Н И Е
№ 111
София, 05.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети септември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретаря Ина Андонова
изслуша докладваното от съдия Първанова гр. дело № 2340/2018г.
Производството е по чл.307,ал.2 ГПК.
Образувано е по молба на Г. В. В., [населено място], действащ в лично качество и като пълномощник на П. И. А. – В., [населено място] /ответници по гр. д. № 1543/2014 г. по описа на ВКС/, за отмяна на влязло в сила решение № 215 от 04.11.2016 г. по гр. д. № 1543/2014 г. на ВКС, І г. о. С него е отменено решение № 735 от 11.11.2013 г. по в. гр. д. № 861/2013 г. на Окръжен съд – Русе в частта, с която е потвърдено решение № 921 от 22.05.2013 г. по гр. д. № 5783/2012 г. на Районен съд – Русе за отхвърляне на евентуалните искове по чл. 108 и чл. 109 ЗС, предявени от Е. К. Б. срещу Г. В. В. и П. И. А. – В., като вместо това е признато за установено, че Е. К. Б. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] ет. 4, като собственик на 37,49/95,56 ид. части от апартамент, находящ се в [населено място],[жк], блок „М. конник”, вх. В, ет. 8, ап. 6, с площ от 95,56 кв. м., е собственик на 37,49/95,56 ид. части от тоалетната, попадаща условно в частта, означена като апартамент № 6 А, и са осъдени ответниците Г. В. В. и П. И. А. – В. да й предадат владението на 37,49/95,56 ид. части от посочената тоалетна. Ответниците са осъдени на основание чл. 109 ЗС да възстановят зазиданата врата на тоалетната откъм общия коридор на четиристайния апартамент, който условно го разделя на две части, както и да възстановят стената между тоалетната и бившето помещение за пералня на апартамента. В останалата обжалвана част по главните искове с правно основание чл.108 и чл.109 ЗС въззивното решение е оставено в сила.
Молбата за отмяна се поддържа на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Твърди се, че след постановяване на решението, чиято отмяна се иска, на молителите е станало известно ново писмено доказателство, от съществено значение за делото, а именно: възстановена строителна документация, касаеща разделянето на спорния четиристаен апартамент № 6, VІІІ ет., вх. „В“, бл. „М. конник“, [населено място], на два отделни апартамента с № 6 А и № 6 Б /по възлагане на молителите е съставен приложеният като ново писмено доказателство възстановен инвестиционен проект съгласно чл. 145, ал. 5 ЗУТ за отделяне на ап. № 6 А от процесния ап. № 6/. Молителите поддържат, че представеният одобрен архитектурен проект, възстановен по реда на чл. 145, ал. 5 ЗУТ, е от съществено значение за изхода на делото, както и че не са могли да се снабдят с него преди приключване на делото /съответно да го представят своевременно в предходно производство по отмяна, в което молбата им е оставена без уважение с решение № 76/17.07.2017 г. по гр. д. № 980/2017 г., ВКС, I г. о./. Твърдят, че възстановяването и наличието на одобрен проект за разделяне на процесното жилище доказва, че собствениците са придобили реални, а не идеални части от четиристайния апартамент. В проекта е указано как следва да бъде извършено разделянето на двете жилища и кое помещение от четиристайния апартамент към кой от новообразуваните два апартамента № 6 А и № 6 Б се приобщава. Към момента на сключване на сделката за покупко – продажба, реално определените части от недвижимия имот са били обособени като самостоятелни обекти, съобразно изискванията на действащия устройствен закон.
Ответникът по молбата Е. К. Б., [населено място], чрез пълномощника си адвокат Е. К., оспорва същата като неоснователна в писмено становище. Излага съображения, че представеното с молбата за отмяна новосъздадено писмено доказателство не е от съществено значение за делото, тъй като не се отнася до разделянето на процесния апартамент № 6. То е ирелевантно и не би довело до обратен на постановения в решението, чиято отмяна се иска, правен извод.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. констатира следното :
Молбата за отмяна е процесуално допустима.
С атакуваното решение е прието, че предмет на делото са искове по чл.108 и чл.109 ЗС – за предаване владението на тоалетна, представляваща част от апартамента на ищцата №6Б, неправомерно приобщена от ответниците към техния апартамент №6А, при което да бъде съборена зазиданата стена откъм общия коридор; да бъде поставена нова врата за тоалетната и да се зазида стената откъм съседното мокро помещение; както и евентуални искове за предаване владението на същата тоалетна, но като част от четиристайния съсобствен апартамент, включващ в себе си апартаменти №6А и 6Б, при извършване на същите преустройства. Спорът е породен от обстоятелството, че процесната тоалетна е била част от държавен четиристаен апартамент, за който през 1991г. е издадено строително разрешение за разделянето му на два отделни апартамента: апартамент А, състоящ се от дневна, спалня, кухня, баня-WC, пералня, входно антре и две тераси и апартамент Б, състоящ се от дневна-кухня, спалня, баня-WC и една тераса. Тези два апартамента са продадени по реда на НДИ на двама различни собственика – апартамент А – на съпрузите М. и М. К., а апартамент Б – на Карамфил Д. Б.. Понастоящем ищцата се легитимира като собственик на апартамент Б, по наследство от баща си Карамфил Б., а ответниците – на апартамент А, след извършени няколко последователни продажби от първоначалните собственици. По делото няма данни за архитектурен проект, по който е следвало да бъде извършено обособяването на двата апартамента. Установено е, че в частта, от която е обособен апартамент Б, е имало само баня, която е била преустроена в баня-тоалетна посредством хоризонтална тръба, преминаваща през съседния апартамент А чрез повдигане на пода, което е недопустимо както по действащите към момента на преустройството строителни правила и норми, така и по настоящите. Преустройството е извършено по споразумение от 1993г. на първоначалните собственици на двата апартамента, като собствениците на апартамент А са си запазили правото да оттеглят съгласието си за това техническо разрешение. Впоследствие хоризонталната тръба е запушена с бетон и е станала неизползваема, при което апартамент Б реално е без тоалетна. Вещото лице по делото е установило, че липсват чертежи, от които да се установи по какъв начин е следвало да бъдат разделени ВиК инсталациите; че е невъзможно да се възстанови хоризонталната тръба, тъй като е недопустимо тоалетната на апартамент Б да бъде заустена в апартамент А, както и че за да съществува тоалетна в апартамент Б е нужно да се смени по-тесният вертикален щранг ф 50 с по-широк ф 100, за което обаче е необходимо съгласието на етажните собственици на долните етажи.Процесната тоалетна е попадала в дял А, продаден на праводателите на ответниците, а не в дял Б, продаден на бащата на ищцата. Този извод следва от описанието на съседите на двата апартамента, дадено в договорите за продажба, както и от писменото споразумение между купувачите за заустване на тоалетната от апартамент Б в канализацията на тоалетната на апартамент А посредством тръба, минаваща през общия коридор. Правилно е прието, че такова техническо разрешение не съответства на устройствените правила. Оттук двете продажби от 1991г. на реални необособени части от един апартамент, едната от които не би могла да се обособи в самостоятелен имот поради невъзможност да се изгради тоалетна без съгласие на етажните собственици, не пораждат правно действие. Продажбите следва да се разглеждат във взаимната им връзка, като порокът в едната от тях води до порок и на другата, тъй като невъзможността да се продаде като самостоятелен апартамент Б води до невъзможност да се продаде като самостоятелен и апартамент А. Съставът на ВКС е приел, че неправилно са отхвърлени евентуалните искове по чл.108 и чл.109 ЗС за предаване владението на процесната тоалетна като част от съсобствения четиристаен апартамент и за осъждане на ответниците да възстановят първоначалното положение на имота. Исковете се основават на идеята за правната конверсия, която не е несъвместима с нищожността на продажбите от 1991г., а я предполага. Съгласно ТР № 3/28.06.2016 г. по тълк. д. № 3/2014 г. на ОСГК, в случая е била налице правна невъзможност за обособяване на два отделни апартамента от държавния четиристаен апартамент, който е бил продаден по реда на НДИ. Повече от 20 години приобретателите на двете части от апартамента не са поискали прогласяване нищожността на договорите за продажба със съответно искане за връщане на продажните цени, а напротив – първоначално са предприели действия по разрешаване на възникналия технически проблем чрез споразумение и технически преустройства, имащи за цел разделното ползване на двете части от апартамента. Налице е воля за запазване на вещния прехвърлителен ефект на двата договора от 1991г. И след като е невъзможно чрез тях да се придобие собствеността върху реални части от четиристайния апартамент, то следва да се приеме, че собствеността е прехвърлена в идеални части, съответстващи на съотношението между площите: 37,49/95,56 за ищцата и 58,07/95,56 за ответниците. Като съсобственик на четиристайния апартамент, разделен условно на две части – А и Б, ищцата има право да ползва единствената тоалетна, попадаща в част А. Затова предявеният иск по чл.108 ЗС следва да бъде уважен съобразно правата на ищцата, като ответниците бъдат осъдени да предадат владението върху 37,49/95,56 ид.части от тоалетната. Основателен е и искът по чл.109 ЗС, тъй като, за да има ищцата достъп до тоалетната, следва да се възстанови първоначално съществувалата врата откъм общия коридор.
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.1,т.1 ГПК отмяна на влязло в сила решение страната може да иска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при разрешаването му, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Приложените към молбата писмени доказателства следва да се преценят като нови по смисъла на чл.303, ал.1 т.1 ГПК. Представеният одобрен инвестиционен проект, възстановен по реда на чл. 145, ал. 5 ЗУТ, е от съществено значение за изхода на делото. Молителите не са могли да се снабдят с него преди приключване на делото поради продължителността на процедурата по възстановяване и одобряване. Възстановяването и наличието на одобрен проект за разделяне на процесното жилище следва да се преценят като се вземат предвид специални знания на допълнителна техническа експертиза с оглед и данните за осъществено разделяне на подобни четиристайни апартаменти в блока и проектите за разделяне досежно ВиК-частта и вертикалните щрангове за новосъдзадените тоалетни в помещенията за баня. Доказателставата са от значение за формиране на крайните изводи дали ищцата е собственик на самостоятелен обект – жилище, дали страните са придобили реални самостоятелно обособени обекти на собственост след разделяне на четиристайния апартамент. Представеният инвестиционен проект трябва да се обсъди с оглед предписаното разделяне на жилището на две и кое сервизно помещение към кой от новообразуваните два апартамента № 6 А и № 6 Б се приобщава, а оттук дали към момента на сключване на сделката за покупко – продажба, реално определените части от недвижимия имот са били обособени като самостоятелни обекти, съобразно изискванията на действащия устройствен закон. Атакуваните решения са постановени при непълнота на доказателствата, която се разкрива след влизането в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната при упражняване на процесуалните си права.
Атакуваното решение на ВКС, с което частично е отменено въззивното решение и е постановено друго – по съществото на спора, както и въззивното решение в същата част, следва да бъдат отменени и делото да се върне за ново разглеждане от въззивния съд, който като съд по съществото на спора да разгледа същия при попълване на делото с новите доказателства по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК /т.13 от ТР№7/2014г., ОСГТК/.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 215 от 04.11.2016 г. по гр. д. № 1543/2014 г. на ВКС, І г. о. и въззивно решение № 735 от 11.11.2013 г. по в. гр. д. № 861/2013 г. на Окръжен съд – Русе в частта, която е отменена от ВКС – исковете по чл.108 и чл.109 ЗС, като е признато за установено, че Е. К. Б. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] ет.4, като собственик на 37,49/95,56 ид.части от апартамент, находящ се в [населено място],[жк], блок „М. конник”, вх.В, ет.8, ап.6, с площ от 95,56 кв.м., е собственик на 37,49/95,56 ид.части от тоалетната, попадаща условно в частта, означена като апартамент №6 А и ответниците Г. В. В. и П. И. А.-В. са осъдени да и предадат владението на 37,49/95,56 ид.части от посочената тоалетна, осъдени са на основание чл.109 ЗС да възстановят зазиданата врата на тоалетната откъм общия коридор на четиристайния апартамент, който условно го разделя на две части, както и да възстановят стената между тоалетната и бившето помещение за пералня на апартамента.
Връща делото за ново разглеждане в посочената част от друг състав на Окръжен съд – Русе.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: