Р Е Ш Е Н И Е
№ 111
София, 06.02. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на трети февруари две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при участието на секретаря Виолета Петрова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 515 /2008 година
Производството е по чл. 218а, буква “а” ГПК/отм/, във вр. с пар.2, ал.3 от действащия ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. Т. К. против решение № 308/17.10.2007г., постановено по гр.д. № 303/2006г. на Софийски окръжен съд, с което е отменено решението по гр.д. № 235/2005г. на Костинбродски РС и вместо това е отхвърлен искът, предявен от касаторката против Й. С. В. по чл. 97, ал.1 от ГПК да се признае за установено, че тя е собственик на основание давност и наследство от баща и Т. М. К. на парцел **** от кв. 11 по плана на с. Г., община Г., целия с площ 835 кв.м., с неуредени регулационни отношения за 83 кв.м.
Навеждат се оплаквания за неправилност на решението поради, допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на събраните доказателства и необоснованост на изводите за земеделския характер на имота и недоказаност на правото на собственост на наследодателя на касаторката..
Ответникът по касация оспорва жалбата и моли решението да се остави в сила.
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Софийски окръжен съд, изхожда от процесуално лигитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцата Е. Т. К. не е провела главно и пълно доказване на правото на собственост за парцел ****, кв.11 по плана на с. Г., тъй като не е доказала оригинерно, или деривативно придобиване, приел е, че поради противоречивостта на показанията на двамата свидетели, те не следва да се кредитират, че представените документи – н.а.133,т.І/ 1980г. и делбен протокол от 24.04.1985г. се отнасят за имоти, за които не се установява, че са идентични с процесния парцел, възстановен на ответника по ЗСПЗЗ. Съдът е приел, че поради установения от втората СТЕ земеделски характер на имота, наследодателят на ищцата е следвало да го е заявил за възстановяване и понеже не е сторил това – тя не се лигитимира като собственик.
Решението е неправилно, защото е постановено при съществени процесуални нарушения при обсъждане на доказателствата и на нормата на чл. 186 от ГПК и е необосновано.
Предявеният иск правилно е квалифициран като такъв по чл. 97, ал.1 от ГПК, тъй като ищцата твърди, че имота не е бил земеделски и се позовава и представя доказателства за периода след колективизацията – н.а. № 133,т.1/1980г. и делбен протокол от 24.04.1985г. В изпълнение на задълженията си по чл. 100 от ГПК и т.4 от ТР№ 1/2001г. на ОСГТК, съдът е следвало да остави исковата молба без движение пред него за уточняване на спорната част от имот 64 от кв. 11, за която е ясно, че са отредени три парцела, но страните спорят само за част от парцел ****.
Вярно е, че ищцата по предявения от нея петиторен иск следва да проведе главно и пълно доказване на правото си на собственост. В тази връзка обаче въззивният съд не е обсъдил представения от нея н.а. № 133,т.1/1980г., с който наследодателят й Т. М. М. , починал на 05.10.1998г., чийто единствен наследник е, е признат за собственик по давност на место от 1,250 кв.м., който имот има селищен характер, няма регулация към този момент и не е влизал в ТКЗС, съгласно посочените в него удостоверения. Вещо лице И. Д. , изготвил първата СТЕ е идентифицирало по описаните граници този имот по приетия първи план на селото от 1984г. /защрихован в черно на север от улицата на приложената към заключението скица/, и е установил, че възстановения на ответника имот в производство по чл. 14, ал.3 от ЗСПЗЗ с решение по а.х.д. № 180/2001г. на Костинбродски РС по б. Н-О-Ф-П-М-Н се покрива с част от парцел **** от кв. 11, колорирана в червено. Тези констатации не са коментирани от въззивния съд, а обсъждането им би довело до друг извод, различен от този за липса на идентичност между претендирания в исковата молба имот и възстановения на ответника. Не е коментиран и делбения протокол от 24.04.1985г., по който наследодателят на ищцата Т е получил в самостоятелен дял три парцела, отредени за имот 64 от кв. 11, между които и процесния ХІІІ-64, записан с тази сигнатура в документа. При тези доказателства, изводът на въззивния съд за липса на идентичност е формиран без да се обсъждат събраните доказателства по отделно и в съвкупност, съобразно изискването на чл. 188 от ГПК и е необоснован. Такъв е изводът на съдът относно това, че имота, предмет на иска има земеделски характер. Съдът се е позовал единствено на второто заключение, възложено на вещото лице Д. , което обаче е приело, че имота е земеделски единствено поради това, че до 1984г. не е имало регулационен план, а е имало ТКЗС в селото от 1956. Съдът не е обсъдил в тази връзка констатациите в н.а. № 133,т.1/1980г, че имота има селищен характер и не е влизал в АПК, установени с цитираните в нот. акт удостоверения и това, че до 1984г. селото не е имало регулационен план, от което не следва, че всички имоти имат земеделски характер. Характера на имота като земеделски, т.е. подлежащ на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ или като селищен се определя нормативно от чл.2 от ЗСПЗЗ Съгласно този текст земеделски имоти са тези, които са предназначени за земеделско ползване и /комулативно/ не се намират в границите на насени места и селищни образувания, определени с подробен устройствен план, или околовръстен полигон, не са включени в горски фонд и не са застроени със сгради на промишлени предприятия, почивни, или здравни заведения, религиозни общности, или други обществени организации, нито представляват дворове, или складови помещения към тях. Дали конкретен имот е имал земеделски характер следва да се определи по тези признаци, като се изследва конкретното му местонахождение и съседни имоти, като за целта при необходимост се ползват и специални знания на вещо лице. Видно от цитирания нот. акт от 1980г, съседните имоти на този, за който наследодателят е бил признат за собственик не са на ТКЗС, или АПК.
В нарушение на процесуалния закон – чл. 188 от ГПК, съдът не е кредитирал и двете групи свидетелски показания с мотив, че били противоречиви. Право и задължение на съда е да обсъди гласните доказателства, които е допуснал като и относими и да кредитира тези от тях, които счита, че не са противоречиви, или че се подкрепят от писмените доказателства. Съдът има право да не кредитира отделни свидетелски показания, но следва да се мотивира. Той обаче не може да не кредитира и двете групи показания с аргумент, че са взаимно противоречиви и да приеме, че фактите, за чието установяване са допуснати са недоказани..
Не е изследвано и правото на собственост върху двата възстановени имота от по 1000 кв.м. на ответника, за които се знае, че са в м. “О” и са записани в разписната книга на наследодателят му. Решението по чл. 14, ал.3 от ЗСПЗЗ, с което съдът е отменил отказа на ПК да ги възстанови в съществуващи реални граници поради липса на кадастрален план, за установяване точното местонахождение на първия и поради това, че втория има селищен характер и вместо това е възстановено правото на собственост /вместо правото на възстановяване на собствеността/ няма обвързващо действие по отношение на ищцата и само въз основа на него, съдът не може да приеме, че претендирания от ищцата имот, за който се установява, че е идентичен с част от единия имот от 1000 кв.м. има земеделски характер и подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ. За единия от двата имота, ПК е отказала именно защото има селищен характер, но този факт не е обсъден от въззивния съд.
По изложените съображения и предвид допуснатите съществени процесуални нарушения, възивното решение следва да се отмени, като се върне делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 308/17.10.2007г., постановено по гр.д. № 303/2006г. на Софийски окръжен съд и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: