Р Е Ш Е Н И Е
№111
Гр.С., 07.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми май през двехиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Първанов
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
при участието на секретаря Анжела Богданова, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.2629 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Х. С. срещу решение №.8824/29.12.17 по г.д.№.11760/17 на Софийски градски съд, IV ГО – в частта, с която е потвърдено решение №.130905/29.05.17 по г.д.№.13795/16 на СРС, 90с. /погрешно вписано в диспозитива на въззивното решение като такова от 3.08.16 по г.д.№.2519/15 на СРС, ГО, 41с./, за отхвърляне на предявения от касатора иск с правно основание чл.59 ал.1 ЗЗД за заплащане на 12450лв. обезщетение за лишаване от ползване за периода 1.11.13-1.03.16, ведно с произнасяне по разноските.
Ответната страна Н. Б. П. не взема становище.
С определение №.88/7.02.19 е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпрос за задължението на съда да обсъди всички възражения и доводи на страните и представените доказателства.
С обжалваното решение съдът е приел, че предявеният иск е неоснователен, тъй като не са налице всички елементи от фактическия състав на чл.59 ЗЗД. Ищцата Г. С. е съсобственик /със сина си А.С./ на процесния имот /апартамент №.3 на трети етаж от сграда в [населено място], [улица].21/ – по силата на реализирано право на строеж и наследяване. Не е доказано, обаче, ответницата да го е ползвала през предявения период – т.е. да е налице обогатяване на същата за нейна сметка. Горният извод е формиран въз основа на показания на свидетели, ценени по реда на чл.172 ГПК и във връзка с протокол за въвод във владение по и.д.№.2016920400065, в който е отразено, че при извършване на въвода от вътрешната страна се е намирала майката на ответницата.
В отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното:
Съобразно изискванията на чл.12 ГПК и чл.235 ГПК съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, а когато някое доказателство се приема за недостоверно, да изложи мотиви в тази връзка /реш.№.88/6.07.17 по т.д.№.3114/15, I ТО, реш.№.217/9.06.11 по г.д.№.761/ 10, ІV ГО и др./.
По основателността на касационната жалба:
С нотариален акт №.59 от 26.11.99 Г. Х. С. и А. И. С. са признати за собственици съответно на 3/4ид.ч. и 1/4ид.ч. от апартамент №.3 в [населено място], [улица].21, на основание покупко-продажба, реализирано право на строеж и наследство. Обвързващата доказателствена сила на акта не е оборена от ответницата – която оспорва признатото с него право на собственост и носи доказателствената тежест за оборването му /ТР №.11/12 ОСГК на ВКС/ /представените от нея доказателства, вкл. нотариални актове за покупко-продажба на недвижим имот №.108, т.Х., д.№.1973/62 от 31.07.62г. и №.25, т.V, д.№.766/66 от 17.02.1966, касаят придобиване от Б. Т. и Г. И. и от Б. Т. и Б. Т. съответно на партерния и първия надпартерен етаж, а не на процесния трети етаж в сградата-за който ищцата представя и документи, въз основа на които е издаден констативния нотариален акт от 1999г., в това число за учредяване на наследодателите й на право на строеж за изграждането му (нот. акт №.106, т.ХХІV, д.№.4289/65 от 30.09.65г.)/.
За периода 1.11.13-1.03.16 ищцата не е имала достъп до процесния имот и не е могла да го ползва-като същевременно достъп до същия е имала ответницата, която е виждана в него, вкл. на балкона му /да простира, чисти, внася и изнася вещи и боклуци/, допускала е майка си да живее там и е препятствала ползването на ищцата. От м.ноември 2013г. Н. П. многократно е пречила на достъпа до имота на наемател на Г.С. – св.Г. М. /който преди това е придружавал наети от ищцата майстори за ремонтирането му с оглед отдаването под наем, но впоследствие вратата е била разбира и в апартамента е влязла ответницата/; не го е допускала да влезе в кооперацията и е стояла на входа, вкл. след като е била установена собствеността на апартамента. Трикратно е препятствала извършването на въвод от частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ – въпреки, че двата пъти е бил придружаван от полицаи; през 2016г. опитите на друг ЧСИ да осъществи въвод също са били осуетени /св.У., св.М., св.Т./.
Предвид установилите се конфликтни отношения на 10.03.14 – въз основа на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от същата дата по г.д.№.43571/13 на СРС, І ГО – е бил издаден изпълнителен лист, с който Г. Х. С. и А. И. С. са осъдени да предадат на Г. М. М. държането на процесния имот.
С определение №.2/23.07.14 по г.д.№.29594/14 на СРС, 90с., молбата по чл.524 вр. с чл.523 ал.2 ГПК на Б. Х. Т. и Н. Б. П. за спиране на изпълнението по изп.д. №.20148620400011/14 на ЧСИ №.862, [населено място] /образувано въз основа на горепосочения изпълнителен лист/ с твърдения, че те са собственици на имота, е оставена без уважение. В определение №.11021/27.05.15 по г.д. №.17970/14 на СГС, ГО, с което определението на СРС е потвърдено, са цитирани направените в жалбата им изявления, че владеят имота още от 1998г., както и представен пред СРС протокол за въвод във владение от 22.05.14 по и.д.№.2014862400011 по описа на ЧСИ М.Г., №.862, при КЧСИ-в който се сочи, че в деня на въвода съдебният изпълнител е заварил в имота трети лица – Б. Т. и Н. П., които са заявили самостоятелни права върху него и са поискали отлагане на въвода при условията на чл.523 ал.2 ГПК. Изложени са мотиви, че молителките са трети за изпълнителния процес лица, които са били заварени в процесния недвижим имот, срещу който е било насочено принудителното изпълнение за въвод, но представените от тях доказателства не установяват по никакъв начин заявените самостоятелни права върху имота.
В протокол за принудително отнемане и предаване на имот от 4.02.16 на ЧСИ В. Л. е посочено, че на горната дата в процесния апартамент са били заварени Б. Т. и Н. П. и въводът е бил отложен с една седмица-като им е предоставена възможност да представят доказателства във връзка с твърденията им, че има решения за изясняване на спорните въпроси.
На 6.07.15 ЧСИ М. Г. е подала до Началника на Първо РПУ сигнал вх.№225000-1213/6.07.15 за „възпрепятстване на изпълнението на съдебно решение, заплахи за смърт, възпрепятстване на задълженията на длъжностно лице – ЧСИ“, в който е описала затрудненията, които среща във връзка с принудителното производство по и.д. №.20149620400011 – в това число обстоятелството, че на насрочения на 23.05.14 въвод в процесния имот са били открити Б. Т. и Н. П., които са се държали изключително агресивно и нападателно, че, след предоставена им възможност да поискат спиране, молбата им е била отхвърлена с влязъл в сила съдебен акт /по ч.г.д.№.17970/14 на СГС/; че на насрочената следваща дата за оглед /3.07.15/, въпреки поисканото съдействие от Началника на Първо РПУ и придружаването й от двама служители, ЧСИ отново не е била допусната до имота от Н. П.. Със сигнала се иска отново съдействие за отстраняване на Б. Т., Н. П. и сина й, за да могат да бъдат изпълнени задълженията по изпълнителното дело.
С решение от 14.01.15 по г.д.№.26677/14 на СРС, 80с. /влязло в сила на 29.06.15г./ по Закона за защита от домашно насилие е издадена Заповед на основание чл.15 ал.2 ЗЗДН срещу Н. П. във връзка с инцидент /нанасяне на удари с бастун на Г.С./, настъпил на 7.05.14 на стълбищната площадка пред процесния апартамент №.3 на [улица].21, като Н. П. е задължена да се въздържа от домашно насилие спрямо Г. С., забранено й е да се доближава на разстояние по-малко от 100м. от нея за срок от 12 месеца, наложена й е глоба /200лв./ и е предупредена, че при неизпълнение на заповедта ще бъде задържана.
С протокол от дата 28.06.2016 /т.е. след процесния период/ за въвод във владение по и.д.№.20169240400065 на ЧСИ Г. К. е отразено, че при пристигане на адреса външната врата е била заключена и от вътрешната страна е намерена Б. Т., а самият апартамент към момента не се е обитавал от никой.
Средната пазарна наемна цена за периода м.11.13-1.03.16 /28м./ възлиза на 16600лв. /съдебно-икономическа експертиза/.
За да се уважи предявения иск с правно основание чл.59 ЗЗД, следва да са налице следните предпоставки: обогатяване на едно лице – ответника по делото, чрез увеличаване на неговия актив, намаляне на неговия пасив или спестяване на необходими разходи; обедняване на друго лице – ищеца, връзка между обогатяването и обедняването, липса на основание за това и на друг път на защита.
От събраните по делото доказателства се установи, че за предявения период ищцата е била собственик на ѕ идеални части от процесния имот. Правото й на собственост е възникнало на основание покупко-продажба, реализирано право на строеж и наследство от съпруга й И. С.. Доколкото тя е била лишена от правото й да го ползва за времето 1.11.13-1.03.16, което е оценимо в пари, е налице нейно обедняване.
Същевременно ответницата е ползвала притежавания от ищцата имот-като по този начин се е обогатила чрез спестяване на необходими разходи за заплащане на съответното ползване. Настоящият състав намира, че в случая е налице релевантно по смисъла на чл.59 ЗЗД ползване, доколкото последното може да има различни проявни форми /в този смисъл реш.№.55/28.02.12 по г.д.№.652/11, ІІІ ГО, реш.№.409/11 от 20.06.12 по г.д.№.1411/10, ІV ГО, реш.№.509/27.05.09 по г.д.№.142/09 по г.д.№.142/09, ІV ГО, ТР 7/12, ОСГК/ – вкл. да се състои както в непосредствено ползване и служене с вещта, така и чрез възможност за достъп /напр. държане на ключове/ без да се дава такъв на собственика, чрез непосредствени действия на съответното лице или чрез такива на член от семейството му или чрез трето лице, на което безвъзмездно то я е предоставило. В случая ответницата е имала достъп до имота и е дала такъв на майка си, допускайки я да живее там, като същевременно е препятствала достъпа на ищцата до същия. Този извод следва от съвкупната преценка на всички доказателства, в това число свидетелските показания и описаните по-горе неоспорени писмени такива – свидетелстващи за достъпа, който ответницата е имала до имота, и в който многократно е намирана през процесния период, и съдържащи признанията й на неизгодния за нея факт на осъществявания достъп и ползване с отблъскване на тези на ищцата. Без значение е обстоятелството дали самата Н.П. фактически е била в имота и непосредствено го е ползвала, живеейки в него /по делото е безспорно, че е живеела на втория етаж/ – след като е имала достъп до и ключове за него и е допуснала в същия член от семейството си /майка й/ – като същевременно не е предоставяла по надлежен начин достъп на ищцата.
Налице е връзка между обогатяването и обедняването, липса на основание за това /установяването на наличие на такова, предвид чл.154 ГПК, е в тежест на ответницата и тя не ангажира такива доказателства, в това число за принадлежащо й право на собственост/ и на друг път на защита. При това положение ответницата трябва да заплати онова, с което се е обогатила за сметка на ищцата, до размера на обедняването. То се остойностява чрез средния пазарен наем, който би могъл да бъде платен/получен за ползването на процесния имот. Същият възлиза на 16600лв., като обедняването на ищцата е до размера на сумата, съответна на нейната квота от правото на собственост (3/4ид.ч.) – 12450лв. /166000лв. х 3/4/=12450лв./. За нея претенцията е основателна и следва да се уважи изцяло, ведно със законната лихва от датата на предявяването на иска 10.03.16г. до окончателното изплащане.
Като не е обсъдил всички представени доказателства и възраженията на ищцата във връзка с твърдяното ползване от ответницата, въззивният съд се е отклонил от практиката на ВКС, като това е довело до неправилност на постановения от него акт. От друга страна не е налице твърдяната хипотеза на процесуално нарушение предвид допускане и изслушване на свидетел на Н.П. за ползването на имота от майка й. Това е така, доколкото същото е направено във връзка със съдържащо се в отговора на исковата молба заявление, че в нито един момент ищцата не е ползвала имота – с което, според защитна теза на ответната страна, тя отблъсква твърденията й за право на собственост върху същия. При това положение не се касае за разглеждане на въведено след изтичане на преклузивния срок по чл.131 ГПК възражение. Допусната в диспозитива на решението на СГС очевидна фактическа грешка в индивидуализацията на първоинстанционния акт, който е бил предмет на въззивна проверка, не съставлява основание за отмяната му, а за поправянето му по реда на чл.247 ГПК. Предвид изложеното въззивното решение в атакуваната му част следва да се отмени-в това число осъждането на касаторката да плати, съразмерно на претенцията й, 444,64лв. разноски за въззивното и 695,42лв. такива за първоинстанционното производства (съставляващи част от общо присъдените съответно 500лв. и 782лв.) на ответницата – като предявеният иск се уважи изцяло ведно с лихви и разноски. Последните, дължими за всички инстанции, възлизат общо на 2698,69лв. /1819,69лв. за първа и въззивна (съобразно претендираната сума), и 879лв. за касационна инстанция/.
Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №.8824/29.12.17 по г.д.№.11760/17 на Софийски градски съд, IV ГО, с което е потвърдено решение №.130905/29.05.17 по г.д.№.13795/16 на СРС, 90с. /погрешно вписано в диспозитива на въззивното решение като такова от 3.08.16 по г.д.№.2519/15 на СРС, ГО, 41с./, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от Г. Х. С. срещу Н. Б. П. иск с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата 12450лв. обезщетение за лишаване от ползване за периода 1.11.13-1.03.16 и Г. С. е осъдена да плати на Н. П. разноски – 444,64лв. за въззивното и 695,42лв. за първоинстанционното производство, вместо което постановява:
ОСЪЖДА Н. Б. П., ЕГН [ЕГН], да плати на Г. Х. С., ЕГН [ЕГН], на основание чл.59 ЗЗД 12450лв. /дванадесет хиляди четиристотин и петдесет лева/ обезщетение за лишаване от ползване на апартамент №.3 в [населено място], [улица].21, за периода 1.11.13-1.03.16, ведно със законната лихва считано от 10.03.16г. до окончателното изплащане, както и 2698,69лв. /две хиляди шестотин деветдесет и осем лева и шестдесет и девет стотинки/ разноски на основание чл.78 ал.1 ГПК.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: