2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1113
гр. София, 28.11.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 3244 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. А. Й. против решение № 2122/31.03.2017 г., постановено по гр.д.№ 15909/2016 г. от ІІ-д състав на Софийски градски съд.
Ответникът по касационната жалба не е представил писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, състав на въззивен съд е потвърдил решение на първоинстанционния съд, с което са отхвърлени предявените обективно съединени искове с правно
Основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ. Съдът е приел, че реално съкращаване на щата може да бъде извършено при съкращаване на щатна бройка за определена длъжност при едновременно разкриване на нови или увеличаване на щатните места за съществуващи други длъжности с различни трудови функции, т.е. при запазване или дори увеличаване общия брой на работниците. Прието е, че реално е съкращаването на щата и когато се премахва щатна бройка за определена длъжност, без да отпаднат трудовите й функции – когато част от тях се запазват и преминават към друга длъжност или трудовите функции изцяло се разпределят между други длъжности, както и че съкращаване на щата е налице и когато трудовите функции за една или няколко длъжности бъдат обединени в едно при премахване на щатни бройки. Основанието за прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване на щата по смисъла начл.328 ал.1 , т.2 от КТ е налице и в случаите на т. нар. “ трансформиране“ на длъжностите, което съставлява закриване по щатното разписание на определена длъжност и същевременно създаване на мястото на закритата нова длъжност в щатното разписание – нова не по наименование, а по трудови функции, или когато са включени изцяло или част от трудовите функции на закритата длъжност, но са предвидени и включени съществено нови по своята характеристика трудови функции.Когато се преценява реалността на съкращаването, преценката за идентичност на трудовите функции се извършва с оглед естеството на възложената работа. В случая, съдът е приел, че с оглед представените по делото длъжностни характеристики за длъжността “управител“ в щатното разписане в сила от 01.01.2015г. и длъжността „администратор-организатор“ включена в щатното разписание от 27.04.2016г., част трудовите функции на съкратената длъжност са преминали към друга длъжност “администратор –организатор“, поради което съдът е приел, че с новото щатно разписание е закрита единствената щатна бройка за длъжността „управител“, а при съкращаване на единствена щатна бройка работодателят няма задължение да извърши подбор по реда на чл. 329, ал. 1 КТ. Във връзка с позоваването на предварителна закрила при уволнение по чл. 333, ал. 3, предложение първо от КТ, във връзка с § 1, т. 6 от ДР на КТ, съдът е приел, че с тази закрила се ползва работник или служител, който е член на синдикално ръководство (председател и секретар) на синдикалната организация, учредена и структурирана към предприятието на съответния работодател, но не и ръководствата на вътрешните структури (секции) в рамките на тази синдикална организация и само в случаите, когато вътрешните структури на синдикалната организация следват организацията и структурата на предприятие, чиито поделения или обособени образувания самостоятелно наемат работници и служители и са самостоятелни работодатели по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, предварителната закрила при уволнение по чл. 333, ал. 3 във връзка с § 1, т. 6 от ДР на КТ обхваща и ръководството (председателя и секретаря) на синдикалната секция, учредена към съответното поделение – самостоятелен работодател. В случая въззивният съд е приел, с оглед приетия по делото като доказателство Правилник за устройството и дейността на СУ“С. К. О.“, че Творчески дом на СУ“Кл.О.“ не е самостоятелно юридическо лице, нито пък структура от СУ“ СВ.Кл.О.“, която да поделения или обособено образуваниие наемащо самостоятелно работници и служители и са самостоятелни работодатели по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, поради което и ищеца не се ползва от закрилата по чл. 333, ал. 3 КТ.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, при наличието на предпоставките на чл.280 ГПК относно допустимостта на обжалването, без да се сочи в коя от хипотезите попада произнасянето на съда.
Първият правен въпрос е относно възможността да се прекрати трудово правоотношение поради съкращаване в щата, без на работника да е връчено предизвестие по чл.326 КТ и доколко тази липса се отразява на законосъобразността на прекратяването на правоотношението.
На първо място, по този въпрос липсва произнасяне от страна на въззивния съд, а относно неговото процесуално задължение за произнасяне, доколкото той е въведен в спора още с исковата молба, процесуалноправен въпрос не се сочи от страна на касатора. За пълнота обаче, следва да се посочи, че работодателят не е длъжен да отправи писмено предизвестие, при прекратяване на трудовото правоотношение на основанията по чл. 328, ал. 1 КТ, след като е издал заповед на някое от тези основания, връчена на работника или служителя по надлежния ред. Заповедта може да съдържа и волеизявлението на работодателя за заплащане на обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието по чл. 220, ал. 1 КТ.Невръчването на писмено предизвестие не води до незаконосъобразност на уволнението, извършено на основанията по чл. 328, ал. 1 КТ и като процедурно условие писменото предизвестие няма значение за законосъобразността на уволненията по чл. 328, ал. 1 КТ, но има значение за евентуална отговорност на работодателя за обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ.Липсата на писмено предизвестие не може да бъде самостоятелно основание за незаконосъобразност на уволнението по отношение на всички състави по чл. 328, ал. 1 КТ. Работодателят не е длъжен да отправи писмено предизвестие, при прекратяване на трудовото правоотношение на основанията по чл. 328, ал. 1 КТ, след като е издал заповед на някое от тези основания, връчена на работника или служителя по надлежния ред. Заповедта може да съдържа и волеизявлението на работодателя за заплащане на обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието по чл. 220, ал. 1 КТ.
Невръчването на писмено предизвестие не води до незаконосъобразност на уволнението, извършено на основанията по чл. 328, ал. 1 КТ и като процедурно условие писменото предизвестие няма значение за законосъобразността на уволненията по чл. 328, ал. 1 КТ, но има значение за евентуална отговорност на работодателя за обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ. Липсата на писмено предизвестие не може да бъде самостоятелно основание за незаконосъобразност на уволнението по отношение на всички състави по чл. 328, ал. 1 КТ. В тази насока е налице задължителна съдебна практика, обективирана в реш. № 94/1.07.13 по г. д. № 1301/12, III ГО на ВКС, реш. № 379/15.10.12 по г. д. № 944/11, IV ГО на ВКС, реш. № 873/18.01.11 по г. д. № 1757/09, IV ГО на ВКС и др., постановени по реда на чл.290 ГПК. Тази задължителна съдебна практика, касаеща правния въпрос, поставен от касатора, е съобразена в крайния извод на съда по отношение на законосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение и не е налице соченото касационно основание.
Втория правен въпрос е относно наличие на злоупотреба с право и с принципа за добросъвестност по чл.8, ал.1 КТ, като в изложението на касационните основания подробно са изложени доводи за неправилност на решението в тази част. Действително, този довод относно незаконосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение е наведен още с исковата молба и по него е дължал произнасяне първоинстанционния съд, както и въззивният, доколкото същото оплакване се прави и с въззивната жалба. Произнасяне по него липсва от страна на въззивния съд. В изложението се посочва процесуалноправния въпрос, свързан със задължението на въззивният съд да се признесе по всички доводи на страните, в т.ч. и по направеното с въззивната жалба възражение за злоупотреба с право по чл.8 КТ, при прекратяването на трудовото правоотношение. По този правен въпрос, касационното обжалване следва да се допусне, в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Във връзка с правния въпрос относно закрилата по чл.333, ал.3 КТ, по който съдът се е произнесъл, се твърди, че е налице противоречива практика относно приложението на тази разпоредба, но в тази насока е налице задължителна практика на ВКС, обобщена с тълкувателно решение № 9/2014 г. по т.д.№9/2013 г. на ОСГК на ВКС, съобразена от въззивния съд, поради което не е налице противоречива практика на съдилищата /въпреки различната формулировка, дадена от касатора/, оттам и не е налице касационното основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Предвид изложеното, не са налице касационни основания относно допустимостта на касационното обжалване.
Водим от горното, състава на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2122/31.03.2017 г., постановено по гр.д.№ 15909/2016 г. от ІІ-д състав на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.