О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1116
София, 11.12.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: Добрила Василева
Членове: Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като разгледа докладваното от съдия Г. гр.д.№567 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение от 12.05.09г. по гр.д.№671/08г. на Кюстендилския окръжен съд е отменено решение №480 от 29.05.06г. по гр.д.№1443/05г. на Дупнишкия районен съд и е признато за установено по отношение на ответницата И. А. Д., че В. Николов А. е собственик на дворно място с площ от 165 кв.м. в землището на с.П., община Р..
Въззивният съд е приел, че спорното място е било собственост на дядото на страните И. К.. Той е извършил приживна делба, с която е разпределил владението на своите имоти между наследниците си. При тази делба той е предоставил имота на своята дъщеря А. и тя го владяла повече от 30 г. През 1977г. А. предала владението на сина си В. – ищец по настоящото дело. Братът на А. – К. никога не е предявявал претенции към имота, нито го е владял. Към момента на снабдяване на ответницата с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка през 1993г. ищецът е имал установено необезпокоявано владение върху имота повече от 16г., което продължило и след това. Ответницата никога не е владяла имота.
При тези данни въззивният съд е приел, че ищецът е придобил собствеността върху спорния имот по давност.
Касационна жалба срещу въззивното решение подадена от ответницата.
В изложението към жалбата се поддържа, че ищецът В. А. е починал преди въззивното решение, но съдът не е конституирал наследниците му. Поддържа се и основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса за завладяване и придобиване по давност на сънаследствен недвижим имот. Жалбоподателката счита, че по този въпрос въззивното решение противоречи на практиката на ВКС, че за да придобие по давност общия имот, съсобственикът, който упражнява фактическа власт, трябва да отблъсне владението на останалите съсобственици. Сочат се решения на ВКС в този смисъл – решение № 140 от 17.03.06г. по гр.д.№19/05г. на І ГО; решение №734/12.06.06г. по гр.д.№1526/05г. на ІV ГО и решение №169/17.03.06г. по гр.д.№754/05г. на І ГО.
Ответникът в производството С. В. М. оспорва жалбата. Счита я за неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че касационно обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по въпроса дали е допустимо съдебно решение, постановено по отношение на лице, което не е било живо към този момент. Този въпрос се поставя служебно от настоящия състав, с оглед задължението на съда да следи служебно за валидността и допустимостта на обжалваното пред него решение. В този смисъл е и т.1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. С оглед данните по делото, че ищецът В. А. е починал на 04.05.09г., а въззивното решение, в което той фигурира като страна, е от 12.05.09г., обжалваното решение влиза в противоречие с приетото в решение №622/24.10.02г. по гр.д.№110/02г. на ВКС, І ГО, което е основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Не следва да се допуска касационно обжалване по въпроса, поставен от жалбоподателката – за завладяване частите в съсобствен недвижим имот и придобиването му по давност. Представените от нея съдебни решения сочат на една принципна постановка – че съсобственикът, който упражнява фактическа власт върху имота, следва да трансформира държането във владение и да демонстрира пред другите съсобственици промяната в намерението си – че владее целия имот само за себе си, за да го придобие по давност. Тези решения обаче са неприложими към настоящия случай и не могат да служат като пример за противоречива съдебна практика по поставения въпрос, предвид спецификите на настоящото дело. В настоящия случай всеки от бъдещите наследници на И. К. е получил още през 1947г. владението на конкретен имот от бъдещото наследство чрез неформална приживна делба, при което намерението за своене произтича от факта на предаване на владението на имотите от И. К. бъдещите наследници. Посочените от жалбоподателката решения са постановени при различна фактическа обстановка, ето защо те не могат да бъдат пример за противоречива съдебна практика по поставения въпрос.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 12.05.09г. по гр.д.№671/08г. на Кюстендилския окръжен съд.
Указва на жалбоподателката да внесе в едноседмичен срок от съобщението по сметка на ВКС държавна такса в размер на 15лв. и да представи в същия срок вносния документ, в противен случай жалбата ще бъде върната.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва за насрочване на председателя на първо гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: