Р Е Ш Е Н И Е
№ 112
София, 16.03. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение , в съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря Анета Иванова
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 31/2008 година по описа на Второ гражданско отделение.
Производството е по чл.218а ал.1 ГПК /отм./ във връзка с §2 ал.3 ПЗР ГПК обн. Д. В.бр.59/2007г., в сила от 01.03.2008г.
Областният управител на О. с административен център гр. К. като представител на държавата по пълномощие на Министъра на регионалното развитие и благоустройството по чл. 20 ал.1 б.”д” ГПК /отм./ е обжалвал въззивното решение на Кърджалийски окръжен съд № 202 от 15.10.2007г. по гр.д. № 222/2007г. по чл.97 ал.1 ГПК /отм./
Ответникът О. гр. К. не е подал писмен отговор по реда на чл.218г ГПК /отм./.
Касационната жалба е подадена в срок и съдържа мотивирано изложение на отменителните основания, поради което е процесуално допустима.
По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение намира следното:
Производството е по чл.97 ал.1 ГПК /отм./.
С обжалваното решение Кърджалийският окръжен съд е отменил решението на К. районен съд №8 от 20.03.2007г. по гр.д. № 5/2007г. и е решил делото по същество при условията на чл.208 ал.1 ГПК /отм./ като е признал за установено по отношение на държавата представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, че О. К. е собственик на дворно място с площ от 500 кв.м. представляващо урегулиран поземлен имот ІІ кв.11 по подробния устройствен план на с. З., махала К. , община К.
Ф. изводи на съда са, че дворното място , предмет на установителния иск за собственост е актувано като държавно с акт за държавна собственост № от 23.06.1982г. на община К.. В акта e посочено, че основанието за придобиване на собствеността от предишния собственик на имота АПК”А” – гр. К. е т.5 на РМС 404/1968г. като имотът е предназначен за индивидуално жилищно строителство по плана, одобрен със заповед 551 от 18.06.1982г. Въз основа на това съдържание на акта за държавна собственост въззивният съд е приел, че при влизане в сила на §42 от ПЗР ЗОС имотът е преминал в патримониума на община К..
В касационната жалба са развити доводи за приложението на чл.10 ал.7 ЗСПЗЗ. Според касатора дворното място не е могло да стане общинска собственост, защото е подлежало на възстановяване на собствениците, които са го внесли в ТКЗС.
Касационната жалба е неоснователна.
От съдържанието на акта за държавна собственост е установено, че парцел **** е бил отреден по частичната регулация на с. З. за индивидуално жилищно строителство през 1982г. като делото няма данни за промяна в предвижданията на плана към момента на приемането на § 42 ЗИД от Закона за общинската собственост /Д.в.бр.96/1999г./. По силата на тази разпоредба застроените и незастроените парцели и имоти-частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на общините. Всички тези изисквания са били налице по отношение на процесното дворно място – то не е имало характеристиката на имотите, посочени в чл.2 ал.2 от Закона за държавната собственост /ЗДС/ и е бил частна държавна собственост на основание чл.2 ал.3 ЗДС , отреден по градоустройствения план за жилищно строителство. Следователно въззивният съд законосъобразно е приел, че имотът е преминал в патримониума на общината и е станал частна общинска собственост. Нито в административното производство по деактуване на имота , нито пред съда държавата е релевира свое право на собственост. Възраженията пред инстанциите по същество и доводите в касационната жалба се свеждат до защита правата на трети лица – евентуални правоимащи за възстановяване на включени в ТКЗС земеделски земи. Това възражение е разгледано от въззивния съд и той правилно е приел, че с уважаването на настоящия иск не биха се засегнали евентуални реституционни претенции по ЗСПЗЗ, защото силата на пресъдено нещо се разпростира само по отношение на страните по делото. В допълнение на тези съображения следва да се посочи и това, че реституцията по ЗСПЗЗ не настъпва с влизане в сила на закона, а след проведеждане на административната процедура по по чл.14 ЗСПЗЗ като за сезиране на ОСЗ са предвидени преклузивни срокове. При липса на доказателства за заявени права от трети лица по реда на ЗСПЗЗ няма основание да се приеме, че общината не е придобила собствеността на заявеното основание – §42 ПЗР ЗОС. Съдът правилно е присъдил разноски за двете инстанции на ищеца на основание чл.64 ал.5 ГПК /отм./ след като е уважил иска по жалба на О. К.. С оглед на изложеното не са налице релевираните касационни отменителни основания по чл.218б ГПК/отм./ и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Кърджалийски окръжен съд № 202 от 15.10.2007г. по гр.д. № 222/2007г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: