Р Е Ш Е Н И Е
№ 112
София 22.03.2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на четвърти февруари, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
при секретаря Райна Пенкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 2296/2008 г.
Производството е по чл. 218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм./ вр. §2, ал.3 ПЗР ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Д. Н., град С., подадена от пълномощника му адвокат Д, срещу въззивно решение от 06.02.2008 г. по гр. д. № 2752/2007 г. на Софийския градски съд с твърдения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушения на материалния закон – основания за отмяна по чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./. Според касаторите въззивният съд в нарушение на процесуалните правила не е обсъдил всички доводи и събраните по делото доказателства. Не е съобразено обстоятелството, че понижаването в ранг е отделно наказание, което не му е наложено. Неправилно е прието, че възнаграждението за ранг не може да бъде изплатено, тъй като няма решение на ВСС за това.
Ответникът по касационната жалба П. на Република България, град С., оспорва жалбата.
Жалбата е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното:
Софийският градски съд е оставил в сила решение от 15.06.2007 г. на Софийския районен съд по гр. д. №11720/2004 год., с което е отхвърлен предявеният от Н. Д. Н. срещу П. на Република България иск за заплащане на сумата 5 170 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за ранг за периода 16.11.2001 г. – 20.12.2004 г. Въззивният съд е приел, че искът е неоснователен, тъй като за процесния период няма решение на ВСС за определяне претендираното възнаграждение за ранг на ищеца. Съобразно разпоредбата на чл.27, ал.1, т.5 ЗСВ/отм./ ВСС определя възнагражденията на съдиите, прокурорите и следователите. След като липсва решение за определяне на това възнаграждение, то не е възникнало и правото на ищеца да го получи.
Въззивното решение е правилно. По делото е безспорно, че до 16.02.2001 г. ищецът е изпълнявал длъжността „градски прокурор” с ранг „завеждащ отделение във ВКП или ВАП”. След това му е наложено наказание „понижаване в длъжност” и за периода 16.11.2001 г. – 20.12.2004 г. е бил на длъжност „прокурор в районна прокуратура” като не му е изплащано възнаграждение за придобития ранг „завеждащ отделение във ВКП или ВАП”. Правилно въззивният съд е приел, че съобразно разпоредбата на чл.27, ал.1, т.5 ЗСВ/отм./ единственият орган, който има правомощия да определя възнагражденията на съдиите, прокурорите и следователите е ВСС. След като в разглеждания случай ВСС не е определил за длъжността, заемана от ищеца за процесния период, допълнително възнаграждение за ранг „завеждащ отделение във ВКП или ВАП”, то и такова възнаграждение не му се дължи.
Няма основания за касирането на въззивното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон.
По изложените съображения и на основание чл.218ж, ал.1 ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 06.02.2008 г. по гр. дело № 2752/2007 г. на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.