Р Е Ш Е Н И Е
№ 112
гр.София, 28.11.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шести ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладвано от съдия Гергана Никова гражданско дело № 465 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 – чл. 293 ГПК.
С определение № 302 от 03.07.2017 г., постановено по настоящото дело по реда на чл. 288 ГПК, е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 454 от 20.10.2016 г. по в.гр.д.№ 538/2016 г. по описа на Окръжен съд – Плевен в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса „Налице ли е правен интерес от предявяването на положителен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК срещу длъжник, формално легитимиращ се като собственик на имот, и неговия кредитор, чието вземане е обезпечено с ипотека върху същия имот, който е и обект на принудително изпълнение ?”.
Касаторите Н. Й. К. и С. С. К. поддържат, че въззивното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на чл. 124, ал. 1 ГПК и задължителната практика по приложението му. Молят въззивното решение да бъде отменено и ВКС да постанови друго, с което да бъде уважен предявения от тях положителен установителен иск за собственост.
Ответникът по касация [фирма] поддържа, че касационната жалба е неоснователна и моли въззивното решение да бъде потвърдено.
Ответниците по касация В. И. В. и Е. Г. Т. (В.) не са заявили становище по касационната жалба.
Състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията си по чл. 293 ГПК, намира следното:
С въззивното решение, на основание чл. 270, ал. 3 ГПК, изцяло е обезсилено Решение № 49 от 11.04.2016 г. по гр.д.№ 388/2016 г. по описа на Районен съд – Никопол, с което е отхвърлен предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК от настоящите касатори, с петитум съда да признае за установено по отношение на настоящите ответници по касация, че Н. Й. К. и С. С. К. са собственици на имот, представляващ първи сутеренен етаж – жилище с идентификатор № 51723.500.520.1.1, състоящо се от спалня, кухня, коридор и сервизно помещение, заедно със съответстващите му ид.ч. от общите части на сградата с идентификатор № 51723.500.520.1 и от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор № 51723.500.520 в [населено място], [улица], като производството по делото е прекратено поради недопустимост на предявения иск.
По делото е установено, че касаторите (като продавачи) и В. И. В. и Е. Г. В. (като купувачи) са сключили договор за продажба, оформен с нотариален акт № 62, том 11, рег.№ 4417, н.д.№ 11319 от 23.11.2009 г. на съдията по вписванията Д. Д.. При изписването на кадастралния номер на имота, предмет на договора е вписано „51723.500.520.1.1”, въпреки че описанието на имота като разположение в сградата (първи етаж), площ (96 кв.м.), брой и видове помещения от които е съставен (спалня, детска стая, дневна стая, кухня, коридор и сервизно помещение) и принадлежащи югозападна маза от втори сутерен на сградата и таванско помещение (в западната част на сградата) съответства на имота с идентификатор „51723.500.520.1.3”, а не на този с идентификатор 51723.500.520.1.1 (разположен на първи сутеренен етаж, съставляващ жилище с площ 40 кв.м., включващо спалня, кухня, коридор и сервизно помещение, съгласно договора за доброволна делба от 11.09.1973 г.). Въззивният съд е приел, че е допусната грешка, която може да бъде поправена извънсъдебно. По тази причина, въпреки заявеното с отговорите на исковата молба оспорване на иска и установеното обстоятелство, че имот с идентификатор № 51723.500.520.1.1 е обект на насрочена публична продан по изпълнително дело № 1086/2012 г. на ЧСИ Т. К. с взискател [фирма] (чието вземане е обезпечено с ипотека върху този имот съгласно НА № 48, том 1, дело № 1320 от 23.11.2009 г.) и длъжници В. И. В. и Е. Г. В., съдът е заключил, че по делото отсъства спор относно собствеността върху притежавания от Н. Й. К. и С. С. К. имот – жилище с идентификатор № 51723.500.520.1.1, с което е обосновал постановеното прекратяване на производството поради недопустимост на иска.
По основанието за допускане на касационното обжалване:
В доктрината и съдебната практика неотклонно се приема, че правният интерес от търсенето на съдебна защита произтича от наличието на правен спор. Разрешаването на последния е цел и задача на исковото производство по установителния иск за собственост, с което се дава и защита на засегнатото право във вида и обема, търсени от неговия титуляр. Изхождайки от този принцип, с т. 2 от ТР № 8 от 27.11.2013 г. по тълк.д.№ 8/2012 г. на ВКС, ОСГТК бе разяснено, че установителният иск за собственост е допустим, дори в хипотеза когато за ищеца съществува възможност да предяви осъдителен иск, а съгласно т. 4 от ТР № 3 от 10.07.2017 г. по тълк.д.№ 3/2015 г. на ВКС, ОСГТК е налице интерес от предявяването на положителен установителен иск и в случаите, когато третото лице, намиращо се във владение на имота, върху който е насочено принудително изпълнение поддържа, че то, а не длъжника, е носител на засегнатото от изпълнението право.
По основателността на касационната жалба:
Изложеното по-горе налага извода, че въззивното решение е постановено в противоречие със задължителната практика и при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. В случая е установено наличието на правен спор между ищците от една страна и ответниците (както по иска, така и по касация) от друга, доколкото с отговорите на исковата молба е заявено оспорване на претенцията. Същевременно, обозначаването на имота, продаден с нотариален акт № 62, том 11, рег.N 4417, н.д.№ 11319 от 23.11.2009 г. на съдията по вписванията Д. Д., както и на имота, обект на провежданата по изпълнително дело № 1086/2012 г. на ЧСИ Т. К. с взискател [фирма] публична продан като такъв с идентификатор „51723.500.520.1.1” поставя под съмнение отговора на въпроса кой е титуляр на правото на собственост върху обекта, представляващ жилище с този идентификатор и находящо се на първия сутеренен етаж на сградата в [населено място], [улица]. За степента на правна несигурност, дължаща се именно на обозначаването в нотариален акт № 62 от 23.11.2009 г. /преценено при това наред с останалите белези, индивидуализиращи продадения имот/, свидетелстват отказът на началника на СГКК – П. да издаде на името на ищците скица за имота с идентификатор „51723.500.520.1.1” (писмо № 20-32590 от 12.06.2015 г.), както и отрицателното становище на нотариус Д. Д. (№ 232 с район на действие РС – Н.) по поставения му въпрос за допускане на поправка на идентификатора, посочен в НА № 62 от 23.11.2009 г. (видно от представената електронна кореспонденция). Така установените обективни факти налагат обобщението, че между страните е налице правен спор, съществуването на който обосновава и извода за доказан правен интерес от предявяването на установителния иск за собственост. Разрешаването на спора е в компетентността на съда, предвид което атакуваното въззивно решение следва да бъде отменено. В такава хипотеза процесуалният закон не допуска възможност при отменяване на въззивното решение касационната инстанция да разреши спора при изземване компетентността на въззивната инстанция, предвид което делото подлежи на връщане за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за постановяване на решение по съществото на спора.
По разпределянето на отговорността за разноските, включително за защитата пред ВКС, следва да се произнесе новият състав на въззивния съд съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 и 3 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА въззивно решение № 454 от 20.10.2016 г. по в.гр.д.№ 538/2016 г. по описа на Окръжен съд – Плевен.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: