7
Р Е Ш Е Н И Е
№ 112
С., 30.08. 2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в открито съдебно заседание на 21.06.2011 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря Л.Златкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 696/2010 година
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл.47, т.4 и т.6 ЗМТА.
Образувано е по предявен от ТД [фирма], [населено място] против [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 47, т.4 и т.6 ЗМТА за отмяна на арбитражно решение на Софийски арбитражен съд /САС/ при А. за вътрешен и международен арбитраж /АВМА/ от 08.06.2010 год. по а.д. № 524/2010 год..
Ищецът поддържа, че решението, чиято отмяна иска, е постановено без да бъде своевременно уведомен за назначаването на арбитър; без да му бъде указан реда за избор на такъв и да му бъде надлежно предоставен задължителния лист от арбитри в избрания от страните институционен арбитраж; арбитражният съд за разглеждане на спора е образуван в нарушение на чл.11, ал.1, пр.2 ЗМТА, на установения в Правилника ред, който страните са приели за приложим в отношенията им и при отнемане реалната възможност на настоящия ищец, като страна в арбитражното производство, за участие при формиране на решаващия орган; арбитражното решение е постановено в нарушение на повелителната разпоредба на чл.41 ЗМТА – без да бъде мотивирано и подписано от съответния арбитър е изпратено на [фирма]; начинът на организиране на АС – постоянно действаща арбитражна институция е в противоречие с духа и целите на ЗМТА и сам по себе си води до невъзможност за упражняване правото на страната на участие и реална защита в процеса.
Първото от въведените оплаквания е мотивирано с липсата на актуализиран списък на арбитрите на САС и начина на организиране на арбитражния съд, като самостоятелно учреждение.
Според ищеца, при създадената с чл.195 ЗСВ, в редакцията на закона към датата на исковата молба, забрана по отношение на действащите съдии, листата от арбитри е не само невярна и въвеждаща в заблуждение страните, но и прави изборът на арбитражен състав фактически невъзможен, а отсъствието на изградена и нормално функционираща деловодна канцелария на конкретната арбитражна институция, помещения за архив и адвокатска стая, обективно и по независещи от страната в арбитражното производство причини възпрепятства реалното и участие в същото – своевременно запознаване и снабдяване с преписи от приложените по делото доказателства и протоколите от проведените арбитражни заседания.
Основанието по чл.47, т.6 ЗМТА е обосновано главно с начина, по който е формиран конкретният решаващ орган, предвид законовото правило на чл.11, ал.1 ЗМТА и основополагащия за арбитражното производство принцип на равенството на страните в процеса и защита на интересите им, както и с вида, в който на страната, в нарушение на повелителната норма на чл.41 ЗМТА, е връчено постановеното арбитражно решение.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва така предявения иск, като в депозирания по реда на чл.131 ГПК отговор и представените в хода на производството по делото писмени бележки излага подробни съображения за неоснователност на въведените от ищеца твърдения относно наличието на предпоставките на чл.47, т.4 и т.6 ЗМТА.
Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение, като взе предвид доводите на страните във вр. с въведените от ищеца основания и провери данните по делото, съобразно правомощията си в настоящето производство, намира:
Исковете, основани на чл.47, т.4 и т.6 ЗМТА са предявени в рамките на преклузивния срок по чл.48, ал.1 ЗМТА, предвид приложените по делото препис от нот. покана с рег.№ 1843 т.І. акт № 39/002010 год. нотариус К.Ч. рег.№ 103 НК, разписка за връчване към нея и удостоверение на САС № МН-524/2009 год., поради което заявени от надлежна страна в процеса, същите са процесуално допустими.
По основателността на исковите претенции:
Несъмнено е, че макар и конвенционален арбитражният процес е подчинен на конституционно прогласените и международни приети принципи за равенството на страните и правото им на участие и защита в производството по делото, които като израз на състезателното начало са основополагащи за действащия в страната правов порядък.
Следователно, поради своя повелителен характер тези принципи се явяват и пределните граници на договорната свобода, с която страните разполагат при уреждане на арбитражното производство.
Затова и като израз на въведеното в арбитражния процес състезателно начало основанието по т.4 на чл.47 ЗМТА е налице, както последователно приема в практиката си ВКС, всякога, когато в резултат на нарушаване на процедурните правила на страната е била отнета възможността да участва в арбитражното производство по делото – не е била надлежно уведомена за назначаване на арбитър или за самото арбитражно производство, или по независещи от нея причини не е могла да вземе участие в същото.
От обстоятелството, че по силата на арбитражната клауза на чл.14, ал.2 от сключения договор за продажба на горива, стоки и услуги чрез ползване на фирмени Л. карти ЕПД 119/ 19. 11.2003 год., съконтрахентите са договорили за приложима по отношение на отнесените пред САС при АВМА спорове, възникнали помежду им арбитражната процедура, установена с Правилника за вътрешен и международен арбитраж/ ПВМА/, се налага правен извод, че в случая визираните в исковата молба нарушения следва да бъдат преценявани с оглед съдържащите се в последния процесуални правила, доколкото същите не противоречат на повелителните норми на закона – арг. от чл. 24 ЗМТА.
Поради това и предвид разпоредбата на чл.53а, ал.3 от Правилника неоснователно се явява оплакването на настоящия ищец за нередовното му призоваване в арбитражното производство.
Видно от приложената призовка изх. № МН-524/09.04.2009 год., „Г. Т.” ООД, в качеството си на ответник, е бил своевременно уведомен от ищеца [фирма] за образуваното арбитражно производство по предявените от същия обективно кумулативно съединени искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.200 ЗЗД и с чл. 318 ТЗ и по чл.86, ал.1 ЗЗД, с което е изпълнено изискването на договорената за приложима арбитражна процедура.
Неоснователно е и оплакването за несвоевременно формално уведомяване на страната относно определения арбитър.
Съгласно чл.73, ал.3, във вр. с чл.70, ал.1 от Правилника, при отсъствие на съгласие за състава, който да разгледа и реши делото, решаващият състав се определя от председателя на съда в разпоредителното заседание по делото.
В случая, както сочи приложеният с исковата молба и неоспорен в хода на производството пред ВКС протокол от разпоредителното заседание на САС от 05.06.2009 год., решаващият арбитър по делото е определен от председателя на арбитражния съд в присъствие на двете страни по спора, надлежно представлявани чрез своите процесуални представители, след като същите изрично са заявили, че нямат постигнато помежду си споразумение за избор на арбитър, нито съглашение досежно личността на последния.
Що се касае до поддържаното в исковата молба оплакване, че начинът на организация на А. – отсъствието на изградена и нормално функционираща деловодна канцелария, архив и „адвокатска” стая, обективно е довело до възпрепятстване участието на страната в процеса и реална защита на интересите и по независещи от същата причини, то в разглеждания случай същото не може да обоснове основателността на иска по т.4 на чл.47 ЗМТА, поради следното:
Вярно е, че конституционно гарантираното с чл.121 и чл.122 от Конституцията на РБ право на участие и защита на страните във всеки стадии на производството по делото, възпроизведено и в чл.22 ЗМТА – основополагащо за правораздаването във всяко цивилизовано и демократично общество, не се изчерпва само с редовното призоваване на страната и осигуряване на фактическото и участие в процеса, а по необходимост включва в своята същност както правото и да изтъква факти, да представя доказателства, да въвежда доводи и възражения, така и правото и своевременно да бъде уведомявана за доказателствените искания, възражения и доводи на насрещната страна, да бъде запознавана и снабдяване с преписи от приложените по делото доказателства и протоколи от проведените арбитражни заседания, щом арбитражната процедура предвижда изрично съставянето на такива, както е в случая-арг. от чл.38 от Правилника.
Несъмнено е, че в едно демократично общество именно реално осигуреният достъп на страната до документите по делото във всеки стадии от неговото развитие в обичайното за съответната институция работно време е и универсалната гаранция за ефективно упражняване правото на защита.
Следователно липсата на такъв осигурен достъп би било достатъчно, за да се приеме, че правото на защита и участие на страната по делото е било накърнено, но само, ако именно в резултат на визираното неправомерно ограничение последната е поставена в обективна невъзможност да се снабди с препис от конкретно доказателство или да се запознае с него, да заяви своевременно довод или искане, да получи съответен препис протокола или евентуално да поиска поправката му, т.е. да си осигури адекватна защита, което в случая отсъства
Наистина от заключението на изслушаната по делото специализирана документална експертиза се установява, че адрес на канцеларията на А. е домашният адрес на председателя на арбитражния съд, явяващ се и арбитър по делото, като с помещения за канцелария, архив или „адвокатска” стая този институционален арбитраж въобще не разполага, а деловодната дейност по делата също се осъществява не в канцелария или на общодостъпно за страните място, а на домашния адрес на секретар- протоколиста, находящ се в[жк].
От доказателствения материал по делото безспорно установен е и фактът, че в хода на арбитражното производство чрез своя процесуален представител „Г. Т.” ООД, като ответник в арбитражното производство, е бил принуден многократно да отправя молби до САС
/ л. 103/ да му бъде осигурен реален достъп до арбитражното дело , да му бъдат предоставяни своевременно преписи от приложените доказателства и изготвени в арбитражното заседание протоколи, като в този см. е и изричното му възражение срещу начин на организация на арбитража, като противоречащ на посоченото в Устава на АВМА и на Правилника негово устройство.
Обстоятелството, че всички тези искания на страната, макар и със закъснение, са били изцяло удовлетворени в рамките на арбитражното производство и преди постановяване на обжалваното решение, изключва да е налице произтичащо от твърдяното нарушение ограничаване правото на защита на страната, което да обуславя приложението на чл.47, т.4 ЗМТА.
Както сочат приложените в настоящето производство доказателства достъпът до исканите документи, след отправени молби от страната, все пак е бил осигурен с предоставеното и арбитражно дело в неговия пълен препис, а в проведените открити заседания надлежно са и били връчени и преписи от съответните арбитражни протоколи.
Доколкото въз основа на същите е било образувано и производство за поправката им по заявено в тази насока искане на [фирма], то не би могло да се счете, че последният неправомерно е ограничен при упражняване правото си на защита, поради което исковата претенция, основана на релевираното основание следва да се отхвърли като недоказана.
Основателно, обаче, се явява поддържаното от ищеца основание по чл.47, т.6 ЗМТА.
Съгласно чл.2, ал.2 от Правилника и чл.36, ал.2 от Устава на АВМА САС е учреден като постоянно действаща институция по см. на чл.4 ЗМТА – самостоятелно и организационно отделено от АВМА у ч р е ж д е н и е.
Следователно, доколкото в действащото законодателство отсъства легална дефиниция на соченото понятие, то предвид разпоредбата на чл. 9, ал.1 ЗНА, смисълът му следва да бъде този, който позитивното право, на база възприетото езиково тълкуване, влага и от който съдът в настоящето производство няма основание да се отклонява. Според същия това е място, сграда, където се помещава обществена служба./ „Български тълковен речник” Наука и изкуство-изд.2002 год./
Следователно, дори само това формално несъответствие между действителното положение, изяснено с горепосочената документална експертиза и чл.2, ал.2 от Правилника, приет от страните с арбитражната клауза за приложима помежду им арбитражна процедура, според която спорът е възложен на арбитражна институция по см. на чл.4 ЗМТА, учредена като недържавно арбитражно учреждение, но подчинено на конкретните предварително установени и приети от страните устройствени правила, е достатъчно, за да обоснове наличие на предпоставките на чл.47, т.6 ЗМТА.
Обстоятелството, че още с писмо-уведомление от 20.08.2009 год., адресирано до САС настоящият ищец, като ответник в арбитражното производството по делото, е отправил възражение в тази насока, обективирано в молбите му до САС, означава, че принципът за бдителност е бил спазен и правото на страната да се позове на допуснатото нарушение не е преклудирано – арг. от чл.17 от Правилника.
Основателно е и оплакването, че при така приложения задължителен лист на арбитрите при САС и забраната, произтичаща от чл.195 ЗСВ страната фактически е била лишена от възможност свободно да формира воля относно конкретния състав на решаващия орган. Обстоятелството, че от отразените в приложената и по делото задължителна листа от общо 9 бр. арбитри, за 6-мата е служебно известно на настоящия съдебен състав, че към релевантния за спора момент са действащи съдии, по отношение на които е важима произтичащата от чл.195 ЗСВ забрана означава, освен, че страните са въведени в заблуждение относно персоналния състав на този институционален арбитраж, че в хипотезата на чл.11, пр.2 ЗМТА, която не е дерогирана от разпоредбите на Правилника и е била приложима и в разглеждания случай, съставът на решаващия орган фактически всякога е задължителен, а не избираем, което е в противоречие както със законовото правило чл.12, ал.2 от ЗМТА, така и на същността, целта и духа на арбитража, като договорен правораздавателен орган и доводите на ответника в противна насока са правно несъстоятелни.
Липсата на ангажирани по делото доказателства, че настоящият ищец е бил в известност относно заеманите от 6-мата вписани арбитри съдийски длъжности, изключва да е налице презюмирано съгласие на страната с нарушението, което да обуслови и неговото саниране.
Що се касае до твърдяното нарушение на повелителната норма на чл.41 ЗМТА, то същото е неоснователно. Дори и когато на страните се изпраща официално заверен препис от постановения арбитражен акт, то не съществува законово изискване той да носи подписа на съответния арбитър, който го е постановил, какъвто подпис несъмнено се съдържа в оригинала, находящ се по делото.
С оглед гореизложеното исковата претенция, основана на чл.47, т.6 ЗМТА следва да бъде уважена.
Водим от тези съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановеното от Софийски арбитражен съд при А. за вътрешен и международен арбитраж арбитражно решение от 08.06.2010 год. по а.д. № 524/2010 год., по описа на с.с.
ВРЪЩА делото на САС при А. за вътрешен и международен арбитраж за ново разглеждане.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: