О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 112
[населено място], 07.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Янчева гр. дело № 2781 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение № I-9 от 7.03.2018 г. по гр. дело № 1875/2017 г. на Бургаския окръжен съд е потвърдено решение № 1626/17.10.2017 г. по гр. дело № 7566/2016 г. на Бургаския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от М. А. Г. и И. А. Г. срещу И. Г. И. иск по чл.54, ал.2 от ЗКИР с предмет реална част с площ от 17 кв.м, разположена в северната част на поземлен имот с идентификатор …., неправилно заснета в КККР на [населено място] като част от южната граница на съседния поземлен имот с идентификатор …., собственост на ответника. С това решение е уважен предявеният от И. Г. И. насрещен иск, като е признато за установено по отношение на М. А. Г. и И. А. Г., че И. Г. И. е собственик на реална част от 34 кв.м, разположена до южната граница на собствения му поземлен имот с идентификатор …., неправилно заснета в КККР на [населено място] като част от северната граница на съседния поземлен имот …., посочена с черни и червена линии и проектни координати в скицата на инж. Г. Г., находяща се на л.137 от първоинстанционното дело.
По делото е установено, че ищците по първоначалния иск М. и И. Г. са собственици на поземлен имот с идентификатор 07079.823.146, а ответникът И. И. е собственик на имот с идентификатор …. и съобразно документите за собственост имотите са записани с еднаква площ от 585 кв.м. Прието е, че за[жк], където се намират имотите, са били одобрени три регулационни плана – от 1932 г., от 1971 г. и от 1991 г., а през 2009 г. е изработена кадастрална карта на [населено място]. Процесните имоти са били част от общ парцел – …. в кв…. по регулационния план от 1971 г., одобрен със заповед № 71/2.02.1971 г.. Същият е бил разделен на два нови парцела с регулационния план от 1991 г., одобрен със заповед № 831/25.10.1991 г. на УПИ …. – на ищците, и УПИ …. – на ответника. Според приетото по делото заключение на вещо лице Г. регулационната граница по плана от 1991 г., касаеща имотите, е била проведена по линията на калкана между намиращите се в тях двете сгради-близнаци, които обаче не са били построени симетрично в средата на предходния парцел …. по плана от 1971 г., а са изместени на север по посока на сегашния имот на ответника И.. По този начин регулационната граница също е била изместена на север и парцелът на ответника се е получил с по-малка площ от половината на бившия парцел …. по плана от 1971 г., като била нарушена строителната линия и това е довело до изместване на имотната граница, определена по калкана на двете сгради. Констатирано е, че със съдебната спогодба от 1992 г. по гр. дело № 3383/1992 г. на БРС двата парцела – …. и …. са били записани с равни площи – по 585 кв.м, като делбата била извършена въз основа на влезлия в сила регулационен план от 1991 г., по който бившият парцел …. по плана от 1971 г., с площ от 1 170 кв.м, е разделен на два нови парцела – …. и …. в кв….. Съобразно експертизата новите парцели не са с равни площи, а графично измерени по плана площите са 540 кв.м за парцел …. и 640 кв.м за парцел …. Съобразено е, че в протокола за делба, въз основа на издадената от общината скица, парцелите били записани с равни площи – по 585 кв.м всеки, а в плана за регулация е посочено, че регулационните граници съответстват на имотните. Според вещото лице тази грешка е допусната от общината при издаването на скицата, като по-скоро е налице грешка в трасировъчните данни в плана за регулация.
При тези данни въззивният съд е приел, че в случая не може да се разсъждава за приложена регулация по отношение парцела на ищците, както и за отчуждително действие на дворищната регулация, тъй като е допусната грешка, а също няма данни за неуредени регулационни отношения и придаване по регулация. В кадастралната карта от 2009 г. спорната граница е нанесена погрешно, като неправилно е заснета имотната граница между ПИ …. и …. Разяснил е, позовавайки се на експертизата, че площта на дворното място на ищците Гурманови, определено от съществуващите огради, е 589 кв.м, а според титула за собственост правото им се разпростира върху дворно място с площ 585 кв.м и в този смисъл ответникът не е заградил неоснователно спорната част от 17 кв.м. Посочил е, че от ангажираните свидетелски показания не се установява категорично, че ответникът е изместил съществуващата ограда и кога. Въззивният съд е приел по отношение на предявения насрещен иск, че е допусната грешка при заснемането на съществуващата на място ограда между имотите и кадастралното й заснемане с разлика от 34 кв.м, принадлежащи към имот с идентификатор …., но неправилно заснети към съседния имот. Не е споделил доводите на първоначалните ищци, че техният имот от самото начало при образуване на новите парцели, в резултат на съдебната делба, е бил по-голям от съседния, тъй като титулът им за собственост е за имот с площ 585 кв.м. С решението е прието за установено осъщественото владение на ищеца по насрещния иск върху спорната част.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от И. А. Г. и М. А. Г..
Жалбоподателите поддържат, че въззивният съд не е обсъдил в съвкупност доказателствата по делото, а е основал изводите си единствено на приетата експертиза. Сочат, че предмет на изследване в производството е следвало да бъде положението на имотите по плановете, предхождащи одобряването на кадастралната карта, като се съобрази дали е приложена регулацията по тях, което да обуслови трансформирането на регулационните граници в имотни с оглед установяване на съответствие между отразеното в КК и действително притежаваното право на собственост. В случая границата между двата имота по плановете от 1971 г. и 1991 г. не била променяна и съобразно действащия регулационен план от 1991 г. имотът на ищците – УПИ …. бил по-голям от УПИ …., като нямало данни да има придаваеми части от съседни имоти, а делбата била извършена съобразно действащия регулационен план.
В изложението към жалбата се поддържат основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК по следните въпроси:
1. Как следва да се установят и отразят границите на процесните урегулирани недвижими имоти в кадастралната карта – по материализирани на място граници или съгласно регулационните граници по действащия план;
2. Следва ли в хода на делото по предявен иск по чл.54, ал.2 от ЗКИР да се изследва положението на имотите по всички предхождащи кадастралната карта регулационни планове и да се съобрази приложението на регулацията по тях, съответно трансформацията на регулационните граници в имотни;
3. Допустимо ли е в съдебното производство по иск по чл.54, ал.2 от ЗКИР изменение на иска, чрез увеличаване на претендираната грешно заснета квадратура в КК, след като тя не съответства на тази, фиксирана към момента на влизане в сила на КК;
4. Следва ли решаващият състав при изграждане на фактическите и правни изводи да изследва всички допустими и относими към предмета на спора доказателства, събрани по делото, да съобрази научните, логически и опитни правила, включително при обсъждане и преценка на показанията на разпитаните по делото свидетели, да прави собствени заключения, които обосновава и подкрепя от анализа на целия доказателствен материал по делото, за да стигне до свое собствено решение, което да намира отражение и в мотивите на съдебния му акт.
Сочи се противоречие на въззивното решение с решение № 210 от 15.08.2014 г. по гр. дело № 6605/2013 г. на ВКС, IV г.о., решение № 125 от 29.05.2012 г. по гр. дело № 534/2011 г. на ВКС, IV г.о., решение № 52 от 07.06.2017 г. по гр. дело № 3463/2016 г. на ВКС, IV г.о. относно изискването за мотивираност на съдебния акт и задълженията на съда да обсъди в съвкупност събраните доказателства; с решение № 934 от 07.11.2008 г. по гр. дело № 3142/2007 г. на ВКС, I г.о., определение № 506 от 19.06.2009 г. по гр. дело № 375/2009 г. на ВКС, I г.о., решение № 196 от 06.02.2017 г. по гр. дело № 2151/2016 г. на ВКС, I г.о., тълк. решение № 3/15.07.1993 г. по гр. дело № 2/93 на ОСГК на ВС – по първия въпрос.
По последните три въпроса се обосновава приложението на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поради липса на формирана съдебна практика по тях.
Ответникът в производството И. Г. И. оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу въззивно решение по искове с правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР, за които касационното обжалване не е ограничено от цената на иска.
Въпросът, по който следва да се допусне касационно обжалване, доуточнен от настоящия съдебен състав съгласно т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, е: какви са критериите, по които се установяват границите на поземлените имоти в кадастралната карта. Въпросът е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Въпреки че формално е посочил, че в производството по чл.54, ал.2 от ЗКИР на изследване подлежи положението на имотите по плановете, предхождащи кадастралната карта, при съобразяване приложена ли е регулацията, въззивният съд е счел за меродавно за спора отразяването в титула за собственост и неговото несъответствие на действащия регулационен план. По поставения въпрос въззивният съд не се е съобразил с приетото в решение № 196 от 6.02.2017 г. по гр. дело № 2151/2016 г. на ВКС, I г.о. – противоречие, на което са се позовали и касаторите. Това обуславя допускането на касационно обжалване по поставения въпрос, на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
По останалите въпроси не са налице предпоставките на закона за допускане до касационно обжалване. Настоящият съдебен състав счита, че в случая не е направено изменение на насрещния иск по чл.54, ал.2 от ЗКИР, а единствено уточнение на спорната площ от имотите в съответствие с изслушаната съдебно-техническа експертиза. Такова уточнение е допустимо. Същевременно в практиката на ВКС е формирано трайно и категорично становище в посока положителен отговор на последния въпрос.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № I-9 от 7.03.2018 г. по гр. дело № 1875/2017 г. на Бургаския окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25 лв. и в същия срок да представят доказателства за внасяне на същата, като в противен случай жалбата ще бъде върната.
Делото да се докладва на председателя на състава за насрочване след представяне на доказателства за внасяне на таксата, или на докладчика – за прекратяване, при неизпълнение на указанията относно държавната такса.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ