Решение №1120 от 11.12.2010 по гр. дело №4497/4497 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3

определение по гр.д.№ 585 от 2010 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1120

гр.София, 11.12. 2010 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на осми декември ноември две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Лидия Рикевска
Теодора Гроздева

като изслуша докладваното от съдия Т. гр.д.№ 585 по описа за 2010 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. А., Д. Д., Н. Г. и М. Д. срещу решение № 699 от 08.12.2009 г. на Добричкия окръжен съд, гражданска колегия, постановено по в.гр.д.№ 821 от 2009 г., с което частично е отменено решение № 57 от 12.05.2009 г. по гр.д.№ 200 от 2007 г. и вместо него е постановено решение за уважаване на предявените от Ш. О. и Е. А. срещу С. А., Д. Д., Н. Г. и М. Д. искове с правно основание чл.26 от ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за доброволна делба от 17.11.2006 г. на основани чл.75, ал.2 от ЗН и с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ за признаване за установено, че ищците са собственици на 1/2 ид.ч. от нива с площ от 99,999 дка, находяща се в землището на с.Средина, общ.Генерал Т., Д. област, представляваща имот № 027011 по плана за земеразделяне на земеделските земи в землището на с.Средина.
В касационната жалба се твърди, че решението на Добричкия окръжен съд е недопустимо и неправилно- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК.
Като основания за допустимост на касационното обжалване по същество се сочат чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди се, че въззивното решение противоречи на практиката на съдилищата, обективирана в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. по гр.д.№ 1 от 2001 г. на ОСГК на ВКС, в определение от 11.10.1999 г. по ч.гр.д.№ 1686 от 1999 г. на Софийския апелативен съд, решение № 139 от 21.02.1983 г. по гр.д.№ 1212 от 1982 г. на ВС, Трето г.о., определение от 06.02.2009 г. по гр.д.№ 4520 от 2008 г. на СГС по следните въпроси: 1. Допустимо ли е решение постановено по искова молба, в която не е посочена цената на всеки един от обективно съединените искове, 2. Допустимо ли е решение, постановено по непредявен иск за нищожност на сделка, 3. Имат ли правен интерес от предявяване на иск с правно основание чл.75, ал.2 от ЗН за нищожност на доброволна делба наследници, чийто наследодател е участвал в доброволната делба със съзнанието, че преди тази делба се е разпоредил с част от наследствените имоти и че всички сънаследници са се съгласили, че тази извършена от него сделка е относително недействителна на основание чл.76 от ЗН. По последния конкретен въпрос нямало съдебна практика, поради което касаторите считат, че произнасянето на ВКС би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Ответниците по касационната жалба Ш. О. и Е. А. не вземат становище по нея.

Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационната жалба счита следното: За да постанови обжалваното решение за уважаване на предявените искове, въззивният съд е приел, че двата земеделски имота /нива с № 027011 и нива № 027010 по плана за земеразделяне на земеделските земи в землището на с.Средина/ са били възстановени на всички наследници на М. Аптурман с решения на П. комисия-гр.Генерал Т. от 12.11.1993 г. Тъй като с нотариален акт № 56 от 21.06.2006 г. една от наследниците на бившия собственик /дъщеря му Ф. Йигит/ се е разпоредила в полза на Л. Неджети А. с един от наследствените имоти и никой от останалите наследници на М. Аптурман не е поискал да се прогласи за относително недействителна спрямо него сделката по този нотариален акт, то в договора за доброволна делба от 17.11.2006 г. като съделител е следвало да участва приобретателката по договора от 21.06.2006 г. Л. А., а не Ф. Йигит. Тъй като Л. А. не била страна по този договор за делба, той бил нищожен на основание чл.75, ал.2 от ЗН.
С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение, третият от поставените от касаторите правен въпрос /имат ли правен интерес от предявяване на иск с правно основание чл.75, ал.2 от ЗН за нищожност на доброволна делба наследници, чийто наследодател е участвал в доброволната делба със съзнанието, че преди тази делба се е разпоредил с част от наследствените имоти и че всички сънаследници са се съгласили, че тази извършена от него сделка е относително недействителна на основание чл.76 от ЗН/ е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като по този специфичен въпрос няма съдебна практика. Поради това касационното обжалване на решението следва да бъде допуснато.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА до касационно разглеждане жалбата на С. А., Д. Д., Н. Г. и М. Д. срещу решение № 699 от 08.12.2009 г. на Добричкия окръжен съд, гражданска колегия, постановено по в.гр.д.№ 821 от 2009 г.

ДАВА едноседмичен срок на касаторите С. А., Д. Д., Н. Г. и М. Д. да внесат по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната им жалба в размер на 50 лв. /петдесет лева/ и да представят вносен документ в деловодството на ВКС, удостоверяващ това плащане.

УКАЗВА на същите, че при неизпълнение на горепосочените указания, касационната жалба ще бъде върната.

След изтичане на срока делото да се докладва за насрочване или евентуално за прекратяване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Scroll to Top