Решение №1121 от 11.10.2012 по тър. дело №20/20 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1121
София, 11.10.2012 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми октомври двехиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска

като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 670/2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адвокат Ю. Й. против въззивно решение на Окръжен съд-Варна от 6.04.2012 г., постановено по гр. д. № 623/2012 г., с което е отменено решение № 1559/13.04.2011 г. на В., ХХХІ с-в по гр. д. № 20234/2010 г. в частта, с която са отхвърлени предявените от М. П. Б. от [населено място] искове против [фирма], [населено място] за отмяна на прекратяването на трудовото му правоотношение и заповед № 29/3.11.2010 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на сумата 4 456.04 лв., обезщетение за оставане без работа за времето от 4.11.2010 г. до 1.04.2011 г. и осъждане на М. П. Б. да заплати на [фирма], [населено място] сумата 300 лв. за разноски по делото, вместо което е постановено друго решение, с което е признато за незаконно и е отменено уволнението на М. П. Б. със заповед № 29/3.11.2010 г. на прокуриста на [фирма], [населено място] на основание чл. 325, т. 9 КТ, поради невъзможност служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност или по здравни противопоказания въз основа на заключение на ТЕЛК ЕР № 2077 от заседание № 122 от 14.10.10 г. на МБАЛ „Св. А.”, В. и отказ на служителя да заеме друга работа, подходяща за здравното му състояние, на основание чл. 344, ал. 1, т.1 КТ; възстановен е М. П. Б. на заеманата до уволнението длъжност „инспектор екология” в [фирма], [населено място] и дружеството е осъдено да заплати на М. П. Б. сумата 4 456.04 лв., представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода от 4.11.10 г. до 1.04.11 г., ведно със законна лихва от 29.12.10 г. до окончателното изплащане и сумата 1 149.56 лв. за разноски по делото, а по сметка на Окръжен съд-Варна сумата 388.28 лв.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, поради неправилно приложение и тълкуване на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли съда да отмени решението и да се произнесе по същество на спора, като отхвърли предявените искове с присъждане направените по делото разноски за всички инстанции.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следния материалноправен въпрос: налице ли е съгласие по смисъла на чл. 325, т. 9 КТ за заемане на предложената длъжност, която е подходяща за здравословното състояние на служителя, изразено чрез заявление, че ще се подпише заповедта и то с „особено мнение”; както и възможно ли е да се изрази съгласие чрез подписване на заповедта за преназначаване „с особено мнение” и подписването на въпросната заповед „с особено мнение” поражда ли правните последици на съгласието, както и на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправен въпрос по приложението на чл. 235 и чл. 12 ГПК: налице ли е съществено процесуално нарушение, когато съдът постанови решението си на установени за него факти, без да обсъди в тяхната пълнота всички събрани по делото свидетелски показания, при противоречие между тях, както и да изложи мотиви защо не кредитира част от тях. Позовава се на съдебна практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК и прилага копия от решения.
За ответника по касация М. П. Б. жалбата е оспорена по съображения, изложени с писмен отговор от процесуален представител адвокат А. Д..
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, констатира следното:
Основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, в случай, че правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен с обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му от касационната инстанция допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й, а за развитие на правото правният въпрос е от значение, когато законите са непълни, неясни и противоречиви /т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК/.
Конкретният случай не е такъв.
Въпросът дали е налице съгласие по смисъла на чл. 325, т. 9 КТ за заемане на предложената длъжност, подходяща за здравословното състояние на служителя, когато същото е било изразено чрез писмено заявление, че ще подпише заповедта за преназначаване, но с особено мнение е фактически, а не правен въпрос и не е от значение за точното прилагане на закона или за развитието на правото. Разпоредбата на чл. 325, т. 9 КТ е точна и ясна и липсва необходимост да бъде тълкувана, а създадената по приложението й съдебна практика е последователна и не е необходимо да бъде променяна.
Правилно въззивният съд е приел, че служителят е изразил писмено съгласие да заеме предложената му съобразно здравословното му състояние длъжност. Добавеният от него израз „особено мнение” не променя по никакъв начин изразеното от него съгласие, поради което няма правно значение.
Не е налице и основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, въз основа на които са правните му изводи, съобразени със закона и постоянната практика на ВКС.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненски окръжен съд № 702/6.04.2012 г., постановено по гр. д. № 623/2012 г. по описа на същия съд по касационна жалба от [фирма], [населено място].
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top